О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

1155/25.4.2018г. , Гр.Шумен

Шуменският районен съд, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

като разгледа докладваното от съдията гр.дело№2734 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

В срока за решаване на делото и като съобрази приложеното ч.гр.д.№1547/2012г. и изпълнително дело № 20137740400026 на ЧСИ Я.Джинджева, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, поради следното:

Настоящото дело е образувано по повод предявени осъдителни искове с правно основание чл.183 и 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна срещу * К.Р. ***, в качеството му на наследник на К.Р.К.. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на консумирана електрическа енергия за периода 29.12.2006г.- 21.01.2014г. в размер на 7035,92лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 6313,04лв. за периода от падежа на всяка фактура до 12.04.2017г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът сочи, че електрическата енергия не е платена, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1547/2012г., но в хода на образуваното изпълнително производство се установило, че длъжникът бил починал. Същият оставил за свой законен наследник настоящия ответник.

Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор, представляван от особен представител. Оспорва вземането, понеже общия наследодател е оставил за наследници още две лица срещу които няма предявена претенция. Твърди, че всички вземания са погасени по давност с три годишен срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

От представените доказателства по делото, е видно, че по подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на 03.05.2012г., ищецът се снабдил с Изпълнителен лист от 29.05.2012г. за настоящото вземане срещу Колю Р. Каракашев, наследодател на ответника. Въз основа на изпълнителния лист, ищецът депозирал молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Джинджева и било образувано изпълнително дело № 20137740400026 . В хода на изпълнителното производство се установило, че длъжникът е починал на 26.12.2012г. С оглед на настъпилото правоприемство, с молба на взискателя от 08.02.2013г. било поискано насочване на изпълнителните действия към наследниците, един от които е настоящия ответник. С Постановление от 13.07.2017г., делото било прекратено, поради липса на искане за извършване на изпълнителни действия по него повече от две години.

Съдът намира, че издадената Заповед за изпълнение обективно съществува като съдебен акт и продължава да представлява годно изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предл. 3, във вр. с чл. 416 от ГПК, въпреки, че длъжникът е починал след издаването й. Като такава, тя представлява и абсолютна процесуална пречка за предявяване по общия исков ред от заявителя срещу наследниците на починалия длъжник на осъдителен иск с предмет паричното вземане, което е предмет и на заповедта за изпълнение. Това е така, защото при уважаване на осъдителния иск, заявителят-ищец би се снабдил едновременно с две изпълнителни основания за едно и също парично вземане– съдебна заповед за изпълнение срещу починалия длъжник и осъдителното съдебно решение срещу неговия наследник.

Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници и осъдителен иск би бил допустим /ТР № 4/ 18.06.2014 год. по т. д. № 4/ 2013 год. на ОСГК на ВКС за хипотезата на универсално правоприемство, настъпило преди подаване на заявлението/, но процесният случай не е такъв. Ищецът разполага с изпълнителен лист със субективни предели и срещу наследника на длъжника/чл.429 ал.2 от ГПК/ и съдът намира предявният иск за недопустим поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възникване правото на такъв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че определението за приключването на съдебното дирене и даване ход по същество следва да бъде отменено и производството по делото прекратено поради недопустимост.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение от 12.04.2018г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания от по гр.д.№2734/2017г. по описа на ШРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2734/2017г. по описа на Шуменски районен съд, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - гр.Шумен в 1-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: