О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2483/26.9.2018г.

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в закрито съдебно заседание, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

като разгледа докладваното от съдията-докладчик,

гражданско дело № 2356 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В хода на проведената по реда на чл. 130 от ГПК служебна проверка, съдът констатира, че предявената искова молба от Х.М.Х. срещу А.Р. Я., по смисъла на чл.127, ал.2 и чл.127а от СК, не удовлетворява изискванията за редовност, поради което са налице пречки по хода на делото. За да формира този извод, настоящият състав намира за основателно да отбележи следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове за определяне местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето Д. Х.М. и издръжката му, съгласно чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК  и за въпросите свързани пътуване на детето в чужбина. От исковата молба и доказателствата приложени към нея се установява, че родителите на Д. Х.М. са български граждани и детето също има българско гражданство. От фактическа страна обаче се установява, че въпреки регистриран постоянен и настоящ адрес на майката – ответник и на детето в Република България, двете постоянно пребивават от няколко години в Република Италия. Майката е създала друго семейство в гр.Триест, Р.Италия, където живее с детето Д. и с друг мъж, от когото има други две родени деца.

Съобразно разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА НА ЕС от 27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се разрешава правният въпрос относно международната компетентност на съда на държава-членка, вкл. и на българския  съд.

При действието на посочения Регламент, компетентен да се произнесе по исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето и майката. В разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламента, е дадено определение на терминът  „родителска отговорност”, което означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

Обективно съединените искове по настоящото производство за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с неговия баща и издръжката му, даване заместващо съгласие на единия родител за пътуване на детето в чужбина - съгласно чл.59, чл. 127,ал.2, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК, съставляват произнасяне относно родителска отговорност.

Съдът приема, че императивно е установена обща компетентност по чл.8, § 1 от раздел 2 „Родителска отговорност” на Регламента, предвид която съдилищата на държавата – членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка. Понятието „обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8, § 1 от Регламента е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда.

В  разпоредбите на Раздел 2, чл.8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 е установено правилото за определяне компетентността на националния съд на Държава членка. Съгласно чл.8, §.1, компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, вкл. и правото на упражняване на родителски права, е съда на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, към момента на сезиране на съда, а прилагането на същия е указано в §.2, при спазване условията и на следващите членове – чл.чл.9, 10 и 2.

С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на Д. Х.М.. Ищецът в исковата си молба посочва, че детето живее с майката и с новото й семейство понастоящем преимуществено в гр.Триест, Италия. Следователно детето и майката трайно пребиват в Италия. Налице са и твърдения, че детето учи освен в Италия и в България, но следва да се има предвид, че упражняването на родителските права са предоставени на майката с Решение №675/22.08.2013г. на РС-Шумен. Всички тези данни навеждат на извод, че за продължителен период от време  детето живее в чужбина, в социалната и семейна среда на майката, а пребиваването му в България е епизодично, краткотрайно и инцидентно, което се твърди и от ищеца. Ето защо, съдът приема, че майката-ответник и детето имат обичайно местопребиваване в Република Италия.

Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са определени от най-висшия интерес на детето и главно на критерия на близост. Следователно компетентността се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност, каквато в случая не е налице. Личното изслушването на детето, предвид възрастта му  и то именно от решаващия съд, който следва да придобие непосредствено впечатление за детето, а не по делегация от друг съд, има основно значение при прилагането на Регламента.

Невъзможността да бъде изслушано лично детето по чл. 15 от ЗЗД, да бъде изготвен социален доклад по ЗЗД за родителските качества на майката и бащата, обосновява извода на настоящият състав, че българският съд не би могъл да прецени най-добрия интерес на детето. Д. Х.М. е навършила 10 г. възраст и при действието на чл. 15, ал.1 от ЗЗД  нейното изслушване от съд в настоящето производство е задължително. Също така задължително е изготвяне на социален доклад по местоживеене на детето и майката от социалните служби чрез посещение на дома на детето и запознаване с условията на живот в семейството, посещението на училището, социалната среда, които данни също не могат да се съберат от българските органи за социално подпомагане, тъй като детето и майката трайно живеят в гр.Триест, Италия. Тези данни именно са свързани с преценка при прилагане на принципа на близост и този принцип би бил нарушен при произнасяне на за български съд по казуса. След съобразяване на характера на исковете, съдът преценява, че във висш интерес на детето е произнасянето на съда по обичайното му местопребиваване, а именно в Република Италия, съгласно принципа за близост и на общия принцип за закрила интересите на детето.

На основание чл.17 от Регламент №2201/2003 год. на Съвета на Европа, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга държава-членка, той служебно се произнася, че е некомпетентен. Международната компетентност по делата съдът следи служебно, предвид прякото действие на европейското право при решаване на гражданските дела пред българския съд.

Ето защо, в съответствие с направените изводи за допустимостта на предявените искове, съдът констатира недопустимостта им,  на основание чл.17, във вр. с чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03,  от 27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, поради липса на международна компетентност /в смисъл международна подведомственост/ на Районен съд - Шумен.

Предвид гореизложеното и на основание чл. от 15 от ГПК, във връзка с чл.17, във вр. с чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03 , съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2356 по описа за 2018 година по описа на Районен съд – Шумен, поради липса на международна компетентност на българския съд /Районен съд – Шумен/ за разглеждане и произнасяне по предявената искова молба от Х.М.Х. срещу А.Р. Я., по смисъла на чл.127, ал.2 и чл.127а от СК, с който е сезиран, за местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и за въпросите свързани пътуване в чужбина на детето Д. Х.М., родено на ***г., на основание чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03, от 27 ноември 2003 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

УКАЗВА на ищеца Х.М.Х. да се обърне и сезира  съответния съд  на компетентната държава-членка Република Италия, съгласно правилата на Регламент /ЕО/ 2201/03.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Шумен в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: