Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                 24/12.1.2018г.  

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав: 

                                                                Председател: Диана Георгиева 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2278/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Евро Импекс” ЕООД, гр. София срещу Наказателно постановление № 27-0000312/08.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита, че не е налице съставомерно деяние, за което излага подробни доводи, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало дейност по събиране, сортиране и превозване на битови и други неопасни отпадъци. За сепарирането на отпадъците, в базата си на ул. Варненско шосе № 6 в гр. Шумен същото разполагало с движеща се транспортна лента. Същата се задвижвала от барабан, намиращ се в отделно помещение, откъдето започвала лентата и в което се намирало и вибросито. На 30.07.2017г. около 11,30 часа свидетелят Н.Р.Н., работещ на длъжност „общ работник“ в базата на дружеството, отишъл в посоченото помещение, за да почисти от кал и отпадъци транспортната лента. В хода на работата лявата ръка на лицето била увлечена и притисната между ролката и лентата, в резултат на което свид. Н. изгубил посочения крайник. Във връзка със злополуката, на същата дата свидетелката С.Г.Т., работеща като старши инспектор в Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Шумен извършила проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на „Евро Импекс“ ЕООД гр. София. Проверката била извършена в присъствието и на свидетелката С.Р.К. – инспектор в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен. Свидетелките установили, че транспортната лента, където е станала злополуката няма защита, т. е. лицето бърка с лява ръка между барабана и лентата, при което става злополуката. Във връзка с тази констатация на 08.08.2017г., свид. Т. съставила АУАН № 27-0000312 на „Евро Импекс“ ЕООД гр. София, с ЕИК 130002410 за това, че при осъществяване на неговата дейност в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че е допуснал в действие работно оборудване – транспортна лента, намираща се в помещението, където се помещава виброситото и откъдето започва сортиращата лента за отпадъци без същата да отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, а именно с липсващо предпазно устройство на движещия се барабан на горецитираната транспортна лента. Актосъставителят посочил, че с това били нарушение чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ, чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 08.09.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Евро Импекс” ЕООД гр. София било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл.173, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - от разпита на свидетелите С.Г.Т., С.Р.К., М.Н.В., Н.Р.Н., М.А.В. и П.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и К.. Същите не само са възприели лично обстоятелствата около нарушението, но и по никакъв начин не са заинтересувани или предубедени, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Показанията на свид. Н. и тези на свидетелите В., Д. и В. са в противоположни насоки относно обстоятелството дали на работника е било наредено да почисти процесната машина или същият е проявил самоинициатива. Никой от свидетелите, работещи за санкционираното дружество обаче не отрича, че достъпът до движещата се част на транспортната лента - барабанът не е бил фактически ограничен, нито изнася твърдения злополуката да е възникнала по различен механизъм от описания в наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да осигурят ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. От своя страна нормата на чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, посочена като нарушена в АУАН и в НП визира, че не се допуска в експлоатация работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. Съгласно §1, т.4 от ДР на Наредба № 7 „работно оборудване” е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. В случая процесната транспортна лента несъмнено се включва в това понятие, като е безспорно и, че движещия се барабан на същата е създавал рискове за здравето на работещите.

Посочената като нарушена от АНО, разпоредба на чл.173, ал.1 от Наредба № 7/1999г. забранява пускането в експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. От разпитаните в съдебно заседание свидетели се установи, че транспортната лента е имала системи за контрол и предпазни устройства, които да изключват захранването на електрическия двигател, задвижващ транспортната лента и които позволяват аварийното й спиране. От описанието на нарушението както в АУАН, така и в атакуваното НП, а и от разпита на свидетелите в съдебно заседание, съдът установи, че се касае по-конкретно за нарушение на чл.186 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, която не е визирана като нарушена от актосъставителя и от наказващия орган. Съгласно чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 1999г. движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Достъпът до движещите части на транспортната лента, в настоящия случай не е бил осуетен посредством някакво защитно ограждение или предпазно устройство. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да огради с предпазно устройство, осуетяващо достъпа до движещия се барабан на транспортната лента. Именно поради неограничения достъп до движещата се част на машината е била повлечена ръката на свид. Н.Н.. По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с нормата на чл.186, от Наредба № 7/23.09.1999г. изд. от МТСП и МЗ, което е обусловило пораждането на административнонаказателната му отговорност. Именно тази норма задължава за машини като находящата се в помещението, където се намира виброситото, да се направи обезопасяване чрез ограничаване на достъпа до движещата се част – барабанът на транспортната лента. Липсата въобще на такова предпазно устройство или на защитно ограждение в процесния казус, нарушава тази разпоредба и е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, отговорно за допускането и експлоатацията й в такова състояние, което в случая се явява работодателят- "Евро Импекс" ЕООД. Допускането на експлоатация на транспортната лента, намираща се в помещението, където се намира виброситото в такова състояние пък нарушава  чл.173, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.

 Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е налице съставомерно деяние, тъй като цитираните в НП разпоредби регламентират общо задължение за осигуряване на контрол и в Наказателното постановление не е посочено конкретно нормативно задължение, свързано с осигуряване  на безопасни условия на труд, което да не е било изпълнено от дружеството. Следва да се отбележи също, че наведените доводи, че на работника не е било възложено почистване на транспортната лента, а същият е предприел самоволни действия, са ирелевантни. Дружеството-жалбоподател е санкционирано за неограничаване ползването на работното оборудване, а не за друг вид нарушение, поради което е правно ирелевантно дали  на Н. е било възложено почистването на инсталацията или не. За реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството е достатъчно безспорно установеното обстоятелство, че до движещите се части на транспортната лента е имало свободен достъп от всички работници, което е направило възможно и настъпването на злополуката.            

Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението, установено с чл.8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.173, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. За констатираното неизпълнение на административно задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. АНО правилно е издирил и санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ специално наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и процесният случай. Размерът на наказанието е индивидуализиран правилно, над минималния размер, предвиден в закона, като се явява справедлив предвид настъпилия тежък инцидент и при липсата на пречки за надлежно изпълнение на задължението.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Съдът намира за неоснователен доводът за наличие на процесуално нарушение, тъй като актосъставителят и свидетелят са действали в друго качество, като проверяващ  и инспектиращ орган в административнонаказателно производство. Според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. В настоящият случай съставеният акт касае едно нарушение, което единствено е предмет на образуваното административнонаказателно производство. Наличието на други административни нарушения са предмет на отделни административнонаказателни производства, които не са свързани с процесното такова. Поради това участието на актосъставителя в качеството на свидетел в друго административнонаказателно производство  по никакъв начин не може да се третира като процесуално нарушение, а още по-малко- като съществено такова.

Не са налице основания да се счете, че случаят е маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обикновените нарушения от този вид. Напротив, предвид настъпилия вредоносен резултат, а именно допускането на трудова злополука, пряко свързана с неизпълнението на процесното задължение, се налага извода, че случаят по никакъв начин не би могло да се третира като маловажен.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 27-0000312/08.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Евро Импекс” ЕООД гр. София, с ЕИК 130002410 на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.173, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г., като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: