Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2322/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Д.И. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-002113/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.07.2017г. около 03,00 часа, след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка ”Мерцедес МЛ 320” с ДК№ Н 0031 ВН по бул.“Велики Преслав“ в гр.Шумен. До дом №1 на посочения булевард същият бил спрян за проверка от полицейски патрулен екип. Полицейските служители забелязали, че водачът излъчва мирис на алкохол и извикали екип на сектор „Пътна полиция“-Шумен, а именно-свидетелите П.П. и А.А., които поканили жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но той категорично отказал. На И. бил издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да го подпише. Въпреки това му бил предоставен такъв талон, но жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 31.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. била наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., К.Г.К., А.В.А., А.Н.А. и Т.И.Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П., К., А. и А. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за предубедени и необективни. Свидетелите К. и А. непосредствено са възприели действията на нарушителя и конкретно- обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила, а и четиримата посочени свидетели са категорични, че И. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Липсва също логична причина четиримата очевидци умишлено да твърдят неистини по отношение поведението на водача, при положение, че както беше посочено по-горе, същите не са се намирали в някакви особени отношения с него, нито има други основания за съмнение в дадените от тях показания. По делото като свидетел е разпитано и лицето Т. Т., който е в приятелски отношения с жалбоподателя. Неговите показания не са от естество да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка, като в основни линии кореспондират на изложените в наказателното постановление обстоятелства. Св.Т. потвърждава обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като сочи единствено, че не е видял дали последният носи някакви документи, както и че на следващия ден е видял в автомобила акт за установяване на административно нарушение и талон за вземане на кръвна проба. Същият заявява и че се е намирал на около тридесет метра от автомобила на жалбоподателя. Показанията на останалите свидетели, счетени от съда за изцяло достоверни, поставят под съмнение обстоятелството, че Т. изобщо е присъствал в района на проверката, като св.А. е категоричен, че на посоченото от Т. място не е имало такива лица. При това положение, предвид значителното разстояние, на което заявява, че се е намирал, при което дори и да се кредитира твърдението му, че е бил на мястото на проверката, свидетелят не би могъл да възприеме всички подробности, а също и с оглед близките отношения между жалбоподателя и Т., съдът намира, че е налице съмнение в достоверността на показанията на последния. Отново следва да се отбележи обаче, че дори и да бъдат кредитирани, показанията на св.Т. не разколебават фактическите изводи на съда, тъй като не опровергават възприетата фактическа обстановка, а и свидетелят не твърди, че на жалбоподателя не са били връчени АУАН и талон за медицинско изследване, а само сочи, че не е видял дали последният носи документи- изявление, което по никакъв начин не е достатъчно да постави под съмнение показанията на останалите свидетели, които заявяват, че посочените документи са били предоставени на лицето, независимо от отказа му да ги подпише.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за разпит на още един свидетел, което е счетено от съда за неоснователно. Аргументите, изтъкнати във връзка с посоченото доказателствено искане, са свързани с несъществени подробности, касаещи поведението на жалбоподателя след извършването на нарушението /напр.-посоката, в която се е отдалечил след съставянето на акта/, които не попадат в обсега на предмета на доказване по делото. Липсват както беше посочено и достоверни доказателства в подкрепа на твърдението, че на жалбоподателя не са били връчени АУАН и талон за медицинско изследване, поради което не е необходимо този въпрос да се изяснява допълнително. Следва отново да се подчертае, че събирането на допълнителни доказателства в случая не е необходимо. По принцип съдът не е длъжен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване /Решение №468/08г. на ВКС, III н.о./. Съдебната практика трайно приема, че е право на съда да вземе решение по допустимостта на доказателствени искания, упражняването на което не е произволно, а основано на оценката за възможността да бъдат установени новооткрити обстоятелства /Решение №415/12г. на ВКС, II н.о./. В случая, както беше изтъкнато, направеното искане не касае изясняването на обстоятелства, включени в предмета на доказване. В същото време обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са установени по несъмнен начин от коментираните свидетелски показания и писмени доказателства. При това положение съдът няма не само правото, но и задължението да уважава нови доказателствени искания, тъй като това би било в разрез с необходимостта от приключване на делото в разумен срок и от правилата за процесуална икономия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе съображения съдът приема, че И. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. С поведението си И. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е отказът на последния да бъде изпробван е обусловен от афектно състояние, тъй като регистрационните табели на автомобила вече са били свалени. Напротив, дори и в показанията на посочения от жалбоподателя свидетел Т. Т. се сочи, че И. е бил поканен да бъде изпробван за алкохол преди полицейските служители да започнат да свалят табелите. Твърденията, че на жалбоподателя не е бил връчен талон за медицинско изследване, поради което не е могъл да даде кръвна проба, са напълно несъстоятелни, по изложените по-горе съображения, а и предвид обстоятелството, че последният по начало не отрича обстоятелството, че такъв талон му е бил издаден, но той е отказал да го подпише. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не би могъл да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение, каквото се явява отказът му да подпише издадения талон, тъй като това би противоречало на основен правен принцип. Съдът намира за необходимо да посочи и че нарушението се изразява в отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или в неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, т.е. съставът на процесното нарушение е осъществен още с отказа на нарушителя да бъде изпробван с техническо средство, като последващото му поведение при издаването на талона е без правно значение за административнонаказателната му отговорност.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере какво неправомерно поведение му е вменено. Не представлява процесуално нарушение включването и на втората форма на изпълнителното деяние на обстоятелствената част на наказателното постановление, тъй като при съставянето на акта все още не е било налице неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, а наказващият орган е оправомощен, по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при необходимост да внася необходимите корекции в акта. Следва да се отбележи и че допълването на фактическата обстановка в наказателното постановление по никакъв начин не е рефлектирало върху административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който е санкциониран за извършването на едно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а същото е осъществено още с отказа да бъде изпробван с техническо средство.

Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е издал наказателно постановление, напълно съответстващо на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Кумулативно предвидените за това нарушение наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение по никакъв начин не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил осезаемо под въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последния да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17-0869-002113/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на И.Д.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: