В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2422 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.Т.А. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-002094/31.08.2017г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.Ѝ. от ШАК, който поддържа изцяло депозираната жалба. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.08.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Тойота Тундра” с ДК№ Н 1197 ВР по улиците на Шумен. Около 23.22 часа същият се движел по ул.“Университетска“ с включени допълнителни светлини за мъгла. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.Г.И. и И.С.Г.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които се движели в насрещното платно със служебния си автомобил. Свидетелите решили да извършат проверка на водача и последвали товарния автомобил по ул.“Марица“. На кръстовището с ул.“Климент Охридски“ жалбоподателят не спрял въпреки наличието на пътен знак „Б2“, след което продължил движението си по улиците на Шумен, като извършил редица други нарушения по ЗДвП и въпреки ,че свид.И. му подал сигнал със стоп-палка, жалбоподателя продължил движението си , като бил застигнат едва пред дома си, находящ се на ул.“Иван Александър“ №88. Бил извикан за съдействие и друг полицейски екип, като именно като част от този екип, след като му било обяснено какво точно е извършил А.А., свид.П.П. на същата дата съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява собствения си товарен автомобил, като е включил допълнителни светлини за мъгла без да има нужда, както и за това, че на кръстовището на ул.“Марица“ и ул.“Климент Охридски“ в .Шумен не спира на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражение: „спазил съм всички знаци“. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 31.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.А. била наложена „глоба” в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.74 ал.1 от ЗДП, както и „глоба” в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Г.И., И.С.Г. и П.И.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на първите двама свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушенията. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. От съществено значение за изясняването на фактите е и приложените копия от докладни записки от 16 и 17.08.2017г. /л.11 и 12/, приобщени като писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: в чл.74 ал.1 от ЗДП, ясно е посочено, че допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни явления, като тези светлини не може да се използват самостоятелно, а разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил с включени светлини за мъгла при положение, че метеорологичната обстановка не го е изисквала, а напротив времето е било ясно, а видимостта идеална, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение нарушителят твърди, че не е извършил вменените му нарушения, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и А. не сочи такива. Свид. И. и Г. лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че същият е управлявал собствения си товарен автомобил с включени светлини за мъгла при напълно ясно време, както и че е преминал на кръстовището на улиците „Марица“ и „Климент Охридски“ , без да спре. Категорични са и че на посоченото кръстовище е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“. Наличието на споменатия пътен знак се установява по несъмнен начин и от приложената по делото схема с поставена вертикална сигнализация. Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с никакви доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с изискванията на чл.74 ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционните норми са определени законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", а в чл.185 от ЗДП, законодателят е предвидил наказание също в императивен размер за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание, а действително в ЗДвП не е предвидено отделно наказание за нарушителите на чл.74 ал.1, поради което и напълно адекватно административнонаказващия орган се е позовал на цитираната по горе санкционна норма .

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанията на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, което позволява на жалбоподателя в достатъчна степен да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Предвид естеството на нарушенията и обстоятелствата около извършването им, освен това е очевидно, че същите подлежат на установяване посредством показанията на свидетелите, които са ги констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Не представлява процесуално нарушение непосочването на конкретната норма от Наредба №Iз-2539 на МВР, на основание на която са отнети съответните контролни точки, тъй като ЗАНН не поставя подобно изискване към съдържанието на наказателното постановление. Касае се не за административно наказание, а за система за отчетност, за конкретизирането на която липсва задължение в чл.57 от ЗАНН.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Напротив, от обстоятелствата около нарушенията се налага извода, че същите са извършени с цел осуетяване на проверка, мотивирано от обстоятелството, че жалбоподателят е извършил серия от нарушения, което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002094/31.08.2017г. на Началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: