Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2425/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.Т.А. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-002096/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 30,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.08.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Тойота Тундра” с ДК№ Н 1197 ВР по улиците на гр.Шумен. Около 23.22 часа същият се движел по ул.“Университетска“ с включени допълнителни светлини за мъгла. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.Г.И. и И.С.Г.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които се движели в насрещното платно със служебния си автомобил. Свидетелите решили да извършат проверка на водача и последвали товарния автомобил по ул.“Марица“. На кръстовището с ул.“Климент Охридски“ жалбоподателят не спрял въпреки наличието на пътен знак „Б2“, след което завил последователно по ул.“Васил Друмев“ и по ул.“Васил Априлов“. На А. бил подаден сигнал да спре със стоп-палка от св.И., но същият продължил движението си по ул.“Харалан Ангелов“, като на кръстовището с ул.“Кирил и Методий“ не се съобразил с наличния пътен знак „Б2“, а продължил движението си, без да спре. Същият преминал по ул.“Васил Друмев“, пресякъл кръстовището с бул.“Симеон Велики“, както и ул.“Цар Освободител“, след което продължил по ул.“Цар Асен“, без да се съобрази с поставения там пътен знак „В-1“ и без да спре на кръстовището на последната улица с ул.“Цар Иван Александър“, въпреки наличния пътен знак „Б-2“. Малко по-късно, след като бил следван през цялото време от полицейските служители, жалбоподателят бил застигнат пред дом №88 на ул.“Иван Александър“, където живеел. Била извършена проверка, при която било установено и наличие на алкохол в кръвта на лицето. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на кръстовището на ул.“Цар Асен“ и ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен навлиза след пътен знак „В-1“, както и за това, че на кръстовището на ул.“Цар Асен“ и ул.“Цар Иван Александър“ в гр.Шумен не спира на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражение: „невярно съдържание“. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 31.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.А. била наложена „глоба” в размер на 30,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП, както и „глоба” в размер на 20,00 лв. за извършено второ нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Г.И. и И.С.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. От съществено значение за изясняването на фактите е и приложеното копие от Докладна записка от 17.08.2017г. /л.11/, приобщена като писмено доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „В-1” установява забрана за навлизане на пътни превозни средства, а пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочените пътни знаци. В депозираното възражение нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и А. не сочи такива. Двамата свидетели лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че същият е влязъл в ул.“Цар Асен“, след кръстовището с ул.“Цар Освободител“, както и че е преминал на кръстовището на улиците „Цар Асен“ и „Цар Иван Александър“ с висока скорост, без да спре. Категорични са и че на съответните места са били налични и видими пътен знак „В-1“ и пътен знак „Б-2“. Наличието на процесните пътни знаци се установява по несъмнен начин и от приложената по делото схема с поставена вертикална сигнализация. Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с никакви доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с посочените пътни знаци. По този начин А. виновно е извършил две отделни нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за които правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционните норми са определени законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание, също във фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквито нарушения са извършени в процесния случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Действително, при описанието на второто нарушение не е посочена изрично втората улица, образуваща кръстовището, а именно- ул.“Цар Асен“. При описанието на общите обстоятелства, при които са извършени нарушенията обаче, изрично е посочено, че същите са извършени на 06.08.2017г. в гр.Шумен, на ул.“Цар Асен“, след което е пояснено, че първото нарушение е извършено на кръстовището с ул.“Цар Освободител“, а второто- на кръстовище с ул.“Цар Иван Александър“. При това положение съдът намира, че в достатъчна степен става ясно, че посочените кръстовища включват и ул.“Цар Асен“, като описанието на нарушението, макар и донякъде своеобразно формулирано, не е попречило на жалбоподателя да възприеме правилно фактическите констатации на наказващия орган. Този извод се потвърждава и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, който посочва, че е общоизвестно, че ул.“Цар Освободител“ и ул.“Цар Иван Александър“ са успоредни, при което съдът намира, че не би могло да възникне неяснота в тази връзка. Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване посредством показанията на свидетелите, които са го констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Не е допуснато нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и при връчването на съставения акт. Действително, същият е трудно четлив. В практиката си по подобни случаи обаче ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне на АУАН нарушителят се е запознал със съдържанието му, като е отбелязал, че има възражения. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта какви нарушения му се вменяват и е бил запознат с установените факти и обстоятелства във връзка с нарушенията. Счетено е, че е спазена разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, тъй като няма съмнение, че нарушителят е получил препис от акта, като в случай, че копието е било нечетливо, то същият е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването му / в този смисъл е изрично Решение №277/20.10.2016г., по КАНД№233/16г./. Настоящият състав изцяло споделя становището на касационната инстанция за липса на нарушение на процесуалните права, още повече, че в случая жалбоподателят е вписал като възражение в акта, че последният е с невярно съдържание, от което е видно, че въпросното съдържание му е било известно.

Не представлява процесуално нарушение непосочването на конкретната норма от Наредба №Iз-2539 на МВР, на основание на която са отнети съответните контролни точки, тъй като ЗАНН не поставя подобно изискване към съдържанието на наказателното постановление. Касае се не за административно наказание, а за система за отчетност, за конкретизирането на която липсва задължение в чл.57 от ЗАНН.

Неоснователно е и оспорването на компетентността на актосъставителя, изложено в депозираното възражение. Актът е издаден от И.С.Г. – полицейски инспектор в група „ОД, ПК и ПД“, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. От приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., издадена от министъра на Министерство на вътрешните работи, е видно, че полицейските органи от секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на територията на съответната област, при което е безспорно, че процесния АУАН е издаден от компетентен орган.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Напротив, от обстоятелствата около нарушенията се налага извода, че същите са извършени с цел осуетяване на проверка, мотивирано от обстоятелството, че жалбоподателят е бил употребил алкохол, което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба. От показанията на св.Г. се установява, че жалбоподателят се е движел с голяма скорост през кръстовищата, при което е могло да възникне и опасност за останалите участници в движението. Липсата на конкретни вредни последици е резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002096/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Т.А. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30,00 лева, а на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: