Р Е Ш Е Н И Е

3/2.1.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2749 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 291895/11.10.2017год. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Р.” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе ул. “*********” № ** с представляващ К.К. ЛНЧ ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата, алтернативно моли размера на имуществената санкция да бъде намален до размера на законовия минимум. В съдебно заседание редовно призован, не се явява представител, който да поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 15.08.2017г. в 11.00 часа, документирана в ПИП, сер. АА № 0237661/15.08.2017 г., на търговски обект – магазин за продажба на парфюмерия, находящ се в гр. Шумен, ул. “Славянска” № 40, стопанисван от “Р.“ ООД /със седалище в гр. Русе към момента на проверката/ в присъствието на А.О. - продавач – консултант в обекта, органът по приходите констатирал следното: В обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП, който бил в изправност. Преди започване на проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. парфюм за сумата от 20 лева за което не била издадена фискална касова бележка. Бил взет КЛЕН от ФУ, видно от който за деня има само една регистрирана продажба за сумата от 20 лева в 10.48 часа. Била установена касовата наличност, бил попълнен и Опис на наличните парични средства - обща сума от 88.00 лева. Бил взет и междинен касов отчет от касовия апарат за датата на проверката – регистриран оборот от продажби в размер на 20.00 лева. В касовия апарат били въведени суми в размер на 10.00 лева. Била установена разлика от + 58.00 лева.

За констатирано нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ св.Д.Г.Р. - К. на 22.08.2017г. съставила АУАН срещу “Р.“ ООД с Булстат *********, гр.Русе АУАН №F322592, в отсъствие на негов представител, тъй като такъв не се явил на посочената дата за това, че на 15.08.2017г. ПЛ не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка за конкретна продажбена стойност 20.00 лева. Акта е връчен на упълномощеното лице С.И.И.. При връчване на акта не са отразени възражения. Депозирани са писмени такива в законоустановения срок, съгласно които нарушението е извършено от служител на дружеството, въпреки многократните обучения и административната отговорност следва да се ангажира от служителя на дружеството. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Р.“ ООД с Булстат *********, гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наказателното постановление е връчено на упълномощеното лице на 19.10.2017г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. Д.Г.Р. - К. - извършила проверката и актосъставител, Ж.П.Ж. участник при извършване на проверката и свид. В.Д.В. – свидетел по съставяне на акта. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

С процесното наказателното постановление на “Р.“ ООД с Булстат ********* е наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че на 15.08.2017г. ПЛ не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка за конкретна продажбена стойност 20.00 лева. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е извлечен при съпоставените на данните отразени в регистрираните чрез фискалното устройство продажби.

Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.1 и лицата по чл.3 ал.2 – за всяко плащане, включително и за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.2. В случая безспорно е налице плащане в брой в търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС и на лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.

Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, дружеството - жалбоподател е осъществило състава на регламентираното в чл. 185, ал.1 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи и се установи, и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса.

Неоснователно е възражението на дружеството – жалбоподател, че нарушението е извършено от продавача консултант, въпреки многократните му обучения. Видно от свидетелските показания, такова неиздаване на ФКБ е било регистрирано и в друг търговски обект на същото дружество в града, а както става ясно и от други административни производства в настоящия съд, това е била търговска практика на дружеството жалбоподател. Не може и в двата търговски обекта в града да се работи по един и същ начин от продавачите консултанти, ако това не им е наредено от дружеството жалбоподател.

В случая няма нито едно доказателство, което да бъде основание за съмнение, че приетите за установени от проверяващите органи факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина. Укриването на приходи, с цел да не се начисли дължимият данък по ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касови бележки е административно нарушение, което е основание за образуване на административнонаказателно производство, като се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя и му се наложи съответната санкция.

Нарушението е осъществено чрез бездействие - неиздаване на фискални касови бележки за установена по безспорен начин сума.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Наложеното наказание е съобразено със закона, тежестта на нарушението и неговата специфика, и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Действително вмененото нарушение е първо, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед установената търговска практика от страна на дружеството. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДДС относно задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на фискална касова бележка за извършената продажба. Именно поради това, настоящата инстанция счита за правилни и законосъобразни изводите на наказващия орган относно неприложимост на чл.28 ЗАНН. Законосъобразно за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на нарушителя в среден, а не в минимален размер, предвид на това, че това е търговска практика, която неправомерно е наложена.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 291895/11.10.2017год. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Р.” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе ул. “*********” № ** с представляващ К.К. ЛНЧ ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: