Р Е Ш Е Н И Е

 

19/10.1.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:                                                                                         

                                                                                               Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2751 по описа на ШРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 291883/11.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „РАФЕЛЛА“ ООД, с ЕИК 202376569, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. К. № 45, представлявано от К.К., ЛНЧ ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. При условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че е осъществено нарушението, моли да бъде намален размера на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

            Въззиваемата страна редовно призована, изпраща процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2017г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич в търговски обект – магазин за парфюми Рафелла, находящ се в гр. Шумен, бул. Славянски № 40. Търговският обект бил стопанисван от „Рафелла” ООД, гр. Р. По време на проверката проверяващите – свидетелите Д.Г.Р.-К. и Ж.П.Ж. – инспектори по приходите в ТД на  НАП – гр. Варна, офис Добрич на бюрото, на което бил разположен касовия апарат намерили тетрадка – малък формат. В тетрадката установили, че имало записани продажби по отделни видове артикули, според цената, за всеки ден. Свидетелите взели периодичен отчет от фискалното устройство, модел „Дейзи перфект“,  находящо се в обекта, от който установили, че за периода от 01.06.2017г. до 14.08.2017г. регистрираните продажби били на обща стойност 6 817,00 лева. От иззетата на основание чл.40 от ДОПК – тетрадка, свидетелите установили, че в нея са записани като дневни обороти за същия период – 01.06.2017г. – 14.08.2017г., които в общ размер възлизали на 9 403,00 лева. Резултатите от проверката на 15.08.2017 г. били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0237661. С протокола било дадено указание на представляващият дружеството за явяване в сградата на офиса на НАП Добрич на 18.08.2017г. за съставяне на АУАН. Тъй като на указаната дата не се явил нито представляващ, нито упълномощено от него, лице на 22.08.2017г. свидетелката Р.-К. съставила срещу „РАФЕЛЛА“ ООД, с ЕИК 202376569, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. К. № 45, представлявано от К.К., ЛНЧ **********, АУАН сер. АN, № F322593, в който посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал4, т.4 от ЗДДС и чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да издаде ФКБ за извършени продажби за периода 0.06.2017г. – 14.08.2017г. за сумата от 2 586,00 лева. АУАН бил връчен на упълномощено лице Стефани И. Илинколова и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие, нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 291883/11.10.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС на „РАФЕЛЛА“ ООД, с ЕИК 202376569, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. К. № 45, представлявано от К.К., ЛНЧ ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.-К. и на свидетелите Ж. и Вълчев, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 291883/11.10.2017г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-1582/23.12.2015г. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово/, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185, ал.1 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 2 000 лв.

Наказанието е наложено за това че при извършена проверка на 15.08.2017г., документирана в ПИП № 0237661/15.08.2017г. на търговски обект – магазин за парфюми, находящ се в гр. Шумен,стопанисван от "РАФЕЛЛА" ООД, в обекта, непосредствено до касата е открита тетрадка-малък формат в която, работещото в магазина, лице – А.А.О. собственоръчно написало следното: "описани продадени парфюми по дни и дати“. Тетрадката била иззета на основание чл.40 от ДОПК. След анализ на данните в тетрадката, проверяващите установили, че за периода 01.06.2017г. до 14.08.2017г. оборота от продажби в обекта е в размер на 9 403,00 лева. В обекта е бил наличен и въведен в експлоатация ЕКАФП с посочен модел, който по време на проверката работи. След взети данни от информационната система "Фискални устройства" се установило,че за същия период оборота от продажби, отразени във фискалната памет на фискалното устройство в обекта, е била в размер на 6 817,00 лева. Установената разлика за периода между касовия апарат и данните от иззетата тетрадка са в размер на 2 586, 00 лева. Наказващият орган е определил тази разлика като укрит оборот от продажби и е приел,че задълженото лице "РАФЕЛЛА" ООД, с ЕИК по Булстат 202376569 не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки за периода 01.06.2017г. до 14.08.2017г. за сумата от 2 586 лева, която представлява стойността на извършени продажби в обекта, с което е нарушил реда и начина за регистриране и отчитане на продажби на стоки в търговския обект,чрез ФУ. Правната квалификация наказващия орган е определил като нарушение на чл.25, ал.1, т1, във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.4 и  чл. 185, ал.1, ЗДДС. Предвид липсата на спорни обстоятелства, наказващият орган е приел,че не е необходимо да се провежда разследване по чл. 52, ал.4 ЗАНН. В наказателното постановление е отразено, че възражението срещу АУАН е неоснователно, като АНО е изложил доводите си за това.

Съдът приема, че изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Р.-К. и Ж., както и от приетата и приложена като доказателство тетрадка – малък формат, с надпис на корицата „Nail Style. Видно от тетрадката, на всяка страница са били залепени други листи, на които в табличен вид са описвани както дата, така и име, така и налични сутрин, доставки, продажби първа и втора смяна, както и оборот, поради което за съда не съществува съмнение, че съответните суми представляват реализиран оборот в търговския обект за този период, който не е изцяло отчетен през касовия апарат. Тетрадката е иззета по чл.40 от ДОПК, който като специален закон определя изземването като законосъобразно. В тази връзка съдът прима,че данните от тетрадката са допустими писмени доказателства, събрани по установения ред за установяване на правно- релевантните факти и обстоятелства по спора. За страната,която е създала тези доказателства, те представляват извънсъдебно признание на фактите, които са отразени в тях и се ползват с доказателствена сила, докато не бъдат опровергани, като се докаже тяхната невярност. Съдът прима за безспорно доказано, че визираното в акта и постановлението нарушение е извършено от санкционираното дружество. 

Правилно наказващият орган е издирил и определил приложимата санкционна разпоредба, в случая -  чл.185, ал.1 ЗДДС. Съобразно предписанието на последната, правилно определено по вида си е и наложеното наказание на жалбоподателя, а именно „имуществена санкция“, като тя е индивидуализирана в максималния предвиден размер – 2 000 лева, при визиран в закона минимум - 500 лева. Така проведената индивидуализация, според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни отговорността обстоятелства. Съдът като съобрази, че не са констатирани други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, влошената икономическа обстановка в страната, както и че това е първо нарушение за търговеца, счита че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от 2 000 лева на 500 лева, който се явява съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН. 

Съдебният състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено от жалбоподателя не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. В случая не са налице основания за маловажност като се има предвид, от една страна, неговия характер на формално нарушение, от друга и тежестта му - с оглед засегнатите обществени отношения, охранени от нормите ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение. Последните са с особена обществена значимост, предвид свързаността им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата, от тук и засилената защита, с повишен контрол и превенция, което законодателят е манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в ЗДДС. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай. Поради това и липсва основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, обуславящ отпадане на административнонаказателната репресия, чрез налагане на санкция. В този смисъл правилна е преценката на АНО и не е налице това материално правно основание за отмяна на НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 291883/11.10.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС на РАФЕЛЛА“ ООД, с ЕИК 202376569, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. К. № 45, представлявано от К.К., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н–18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, като намалява размера от 2 000/две хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: