РЕШЕНИЕ

 

17/8.1.2018г.,  гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На единадесети декември 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2755/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. А. К. *** срещу Наказателно постановление №284202-F306584/21.08.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -гр.Варна, с което на лицето била наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО. Жалбоподателката привежда доводи за наличие на нарушения на материалния закон, поради което моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката била управител и представител на „Р.“ ООД-гр.Шумен. Санкционираното дружество не развивало дейност от м.януари 2015г. и представляващата погрешно счела, че не е необходимо да подава декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО.  През 2016г. дружеството не било прекратено, но въпреки това до 31.03.2017г. не била подадена  такава декларация. Впоследствие от Д.И.В.- инспектор по приходите в НАП при ТД-гр.Варна, Офис Шумен била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. До дружеството била изпратена покана за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, за съставяне и връчване на АУАН, във връзка с която жалбоподателката се явила в указания ѝ срок, като на 16.06.2017г. подала годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Поради неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на същата дата проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че като управител и представляващ „Р.“ ООД, с действие или бездействие е допуснала същото, като данъчно задължено лице, да не изпълни задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна, офис Шумен, годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2016г. в срока по ал.2, т.е.-до 31.03.2017г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 21.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.К. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл.264, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Изложената фактичесска обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Д.И.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- до 31 март на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице със седалище в гр.Шумен, „Р.“ ООД, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена в установения за това срок. От своя страна санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде в срок декларация по този закон, а в чл.264, ал.1 от с.з. е предвидена санкция за управител, който с действие или бездействие е допуснал нарушение на чл.261 от ЗКПО. Като управител и представляващ посоченото дружество, жалбоподателката е носела отговорност за своевременното изпълнение на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Като не е предприела необходимите действия за изпълнение на посоченото задължение, К. действително е осъществил състава на нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение, извършено от жалбоподателката обаче, съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка дали не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Основания за това не липсват с оглед обстоятелството, че дружеството не е осъществявало търговска дейност и не е реализирало приходи, подлежащи на данъчно облагане (обстоятелство, посочено в направените възражения и неоспорено от страна на наказващия орган). В същото време, макар и непознаването на закона да не е извинително, следва да се отчете обстоятелството, че процесното нарушение е резултат именно от незнание от страна на представляващата, а не от игнориране на законоустановено задължение, поради което и се явява с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. По изложените съображения и като отчете обстоятелството, че жалбоподателката е подала необходимото заявление незабавно след узнаването за необходимостта от това, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Наказателно постановление №284202-F306584/21.08.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -гр.Варна, с което на К. А. К. ***, ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: