В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и сосемнадесета година, в състав:

Председател: Ем.Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2762 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-001585/19.07.2017год. на Началник група към ОДМВР сектор ПП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателя А.И.Т. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 400/ четиристотин/ лева . Жалбоподателят в жалбата си, моли за отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, като счита, че са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.П. от ШАК , който по същество поддържа депозираната жалба..

Процесуалният представител на въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С Наказателно постановление №17-0869-001585/19.07.2017год на Началник група към ОДМВР сектор ПП - Шумен, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за това, че ”като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по този начин виновно нарушил чл.638 ал.3 от КЗ, В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателя на 07.05.2017г., около 20.50 часа, управлявал лек автомобил “Пежо 307” с рег.№ Н4392 ВН, собственост на П.а.л. по ул.“Алеко Константино“ в посока бул.“Симеон Велики“ в Шумен във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС, валидна към датата и часа на проверката.. Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на АУАН №1585/07.05.2017г., съставен от свид П.. в присъствието на свид.А., като жалбоподателя го е подписал без каквито и да било възражения. В законоустановеният срок, обаче Т. е депозирал писмени възражения, в които пространно излага причините, които са довели до описаната по горе ситуация. В съдебно заседание актосъставителят П. и свид.А. изтъкнаха, че са спрели за проверка, управляваният от жалбоподателя лек автомобил на ул.“Алеко Константинов“ в близост до пл.“България“, като в хода на проверката, посредством техническо средство са установили, че към момента на проверката за автомобила няма сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“, въпреки, че жалбоподателя е представял застрахователни полици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил състава на визираното в акта и в НП нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ , тъй като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите . Същевременно, съдът счита, че следва да отбележи, че нарушението, осъществено от жалбоподателя е по скоро плод на административен пропуск, отколкото някаква тенденция в поведението му. Индикация за това са представените в хода на административнонказателното производство копия от застрахователни полици, от които се установява, че в периода предхождащ, датата на установяване на посоченото по горе нарушение, жалбоподателя стриктно е спазвал изискванията на чл.638 ал.3 от КЗ, както и че в първия възможен момент/08.05.2017г.-09.42часа/ е сключил договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

Освен това, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност ако представлява нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, то съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая се касае за изключително млад човек, който въпреки, че е правоспособен водач от близо седем години до датата на установяване на процесното нарушение не е извършил нито едно нарушение на КЗ, а от 2013г., не е извършвал нарушения и по ЗДП.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17-0869-001585/19.07.2017год на Началник група към ОДМВР сектор ПП - Шумен .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: