РЕШЕНИЕ

94/28.2.2018г., Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На шести февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2938 по описа на ШРС за 2017 год., За да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-000040/20.11.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност вр. чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя „Попов - С.И.Е.” ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството лично, а изпраща процесуален представител в лицето на адв.О. който поддържа депозираната жалба. Впоследсвие е депоззирано обстоятелствено писмено становище, изготвено от адв.О. и адв.Н., в което се излагат и допълнителни съображения в тази насока.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 22.09.2017 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен в шивашки цех, находящ се на ул. „Преслав“ в гр. Шумен, стопанисван от жалбоподателя. При проверката, било установено, че лицето В. Д., роден на *** г., гражданин на Република Молдова с личен № 2*****, притежаващ паспорт № *****с краткосрочно пребиваване /частно посещение/ в страната изпълнявало трудови функции гладене на панталони на гладачна машина в гореописания цех. Било установено, че между него и работодателя има сключен договор за ученичество от 08.09.2017 г., но без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, т. е. без същия да има достъп до пазара на труда. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от същият били взети писмени обяснения, в които посочил, че се учи в шивашката фабрика, като работи с работно време от 8.00 до 17.00 часа. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1734092 на 22.09.2017 г. – в обекта и 25.09.2017 г. и 02.10.2017 г. – в офиса на дружеството в гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в седем точки в съставения протокол. В точка четвърта от протокола за извършената проверка е записано работодателя да не допуска на работа работници и служители без същите да имат достъп до пазара на труда, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 17.11.2017 г. Протокол за извършена проверка бил съставен на 17.10.2017 г. и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 18.10.2017 г. Въз основа на установените факти, на 20.10.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-000040, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които обаче са били счетени за неоснователни от страна на административно-наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-000040/20.11.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В. Р. и на свидетелят П. С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите А. Ю.и В. В., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Р. и С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател посредством разпита на свидетелите А. Ю.и В. В., разкрива коренно различна фактическа обстановка, която обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на дружеството - жалбоподател, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените свидетели и поради финансовите отношения на същите с дружеството - жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията им прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на дружеството – жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ, а съобразно чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ сезонната работа до 90 дни без прекъсване съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Според ал. 1 на чл. 24л от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за извършване на сезонна работа за срок до 90 дни без прекъсване чужденецът трябва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и правилника за неговото прилагане. Също така, съгласно ал. 2 на цитираната правна норма регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. В ал. 1 на чл. 76 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е установена забрана за чужденец да предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите В.Р. и П.С. в деня на проверката 22.09.2017 г., лицето В. Д. е изпълнявало трудови функции - гладене на панталони на гладачна машина в шивашки цех, стопанисван от дружеството-жалбоподател, а Д. е гражданин на трета държава /Република Молдова/, като същият е с краткосрочно пребиваване /частно посещение/ видно от копието на паспорт № АА109790719, приложено по делото. С оглед на това последният е можел да упражнява краткосрочна заетост, като дружеството-жалбоподател е следвало да регистрира това обстоятелство в Агенция по заетостта в 7-дневен срок от началото на заетостта. В случая се установи, че В. Д. е започнал фактически да полага труд във връзка със сключения договор за ученичество на 08.09.2017 г., като от тази дата дружеството-жалбоподател е имало задължение да регистрира в 7-дневен срок заетостта на работника в Агенция по заетостта. Като не е сторило това в законоустановения 7-дневен срок дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Същевременно в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ е регламентирано като административно нарушение именно нерегистрирането от работодател в Агенция по заетостта на чужденец, който предоставя работната си сила в негова полза. В съдебно заседание, посредством разпита на свидетелите – В.Р. и П.С. се изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, в качеството на работодател, като не е регистрирало в Агенция по заетостта чужденец, който предоставя работната си сила в негова полза, чрез бездействието си е осъществило от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Доколкото отговорността на юридическите лица е безвиновна, ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, се предвижда за работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта налагане „имуществена санкция“ в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Административно-наказателната разпоредба на чл. 48 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ предвижда “имуществена санкция” в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв. за юридическите лица, които са наели на работа или приели законно пребиваващи чужденци без съответното разрешение или регистрация. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от дружеството - жалбоподател нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

По отношение на Договора за ученичество по чл. 230 от КТ, представен на проверяващите в хода на проверката, следва да се посочи, че същността на посочения договор според правната теория е, че с този договор работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои. При този вид договор, за разлика от останалите договори за квалификация, уредени в Глава XI от КТ, обучението се извършва в процеса на работата, което означава, че за да се осъществи то, е необходимо ученикът да престира своята работна сила за изпълнението на определена трудова функция. Задължението за предоставяне на работната сила, включено в съдържанието на договора за ученичество, го характеризира като трудов договор. По своята правна същност това е трудов договор, защото освен задължението за престиране на работната сила, съдържа и останалите съществени и необходими елементи на този договор - уговорки относно характера, мястото и времетраенето на обучението, договореното трудово възнаграждение и други. Обучението е една клауза в съдържанието на договора за ученичество, която му придава известна специфика, но не го лишава от основната му юридическа характеристика на трудов договор. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение - то не може да продължи повече от шест месеца, а по отношение на трудовите правоотношения след завършване на обучението по придобитата вече специалност - ограничението е до три години. Следователно договорът за ученичество е вид срочен трудов договор, съотнесен към разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради формалния характер на трудовите правоотношения, трудовият договор се сключва в писмена форма. Като според чл. 64, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването му работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ по регистрацията си, т. е. в Договора за ученичество, ясно и точно е посочено, че работодателя се задължава да обучи ученика в процеса на работа, като самото реализиране на обучението се осъществява в процеса на самото престиране на трудовата дейност, поради което е посочен като трудов договор и този договор подлежи на регистрация в Националната агенция за приходите. Съобразно приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ е изрично посочен като трудов договор по чл. 230 от КТ, за който трябва да се подаде уведомление, съответно трябва да се изиска и разрешение от Дирекция “Инспекцията по труда” за сключването на такъв договор и за извършването на това обучение. Още повече в настоящия случай обаче в тридневен срок от сключването му работодателят не е изпратил уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ по регистрацията си съобразно чл. 64, ал. 3 от КТ.

В хода на съдебното следствие, дружеството – жалбоподател, ангажира гласни и писмени доказателства/ показания на В. В., договор за провеждане на обучение от 24.08.2017 г., ведно със списък на кандидатите за обучение по специалността „шивачество“, учебен план, одобрен от „***Консулт“ ЕООД, ведно с характеристиката на професията, разпределение на предметите по часове, разпределение на учебното време, график на учебните часове на курса по „шивачество“/, които незнайно защо не са станали достояние на проверяващите от Дирекция “Инспекция на труда” - гр. Шумен, поради което и съдът счита, че тези доказателства са в пълен дисонанс с действителната фактическа обстановка, описана подробно по горе и очевидно е израз на изградена защитна теза, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. От доказателствената съвкупност се установява безспорно, че по време на проверката лицето В. Д. е престирало трудовата си сила без разрешение за достъп до пазара на труда от Агенция по заетостта, както и без уведомление на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от датата на действителното му започване на работа. Депозираните възражения относно липсата на предоставена работна сила от лицето Д., тъй като ставало въпрос единствено за обучение в шивашкия цех, съдът счита същите за неоснователни, понеже при извършената проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен не е било установено да има лице, което да го обучава, както и не е посочено такова. Напротив, работникът е работил при условия на йерархическа подчиненост и сходни условия с останалите работници в цеха.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. За да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 415в от НК е необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Административно-наказващият орган в процесния случай при квалифициране на нарушението е обсъдил възможността за приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. В този смисъл настоящия състав счита, че в настоящия случай не е изпълнено както първото, така и второто кумулативно предвидено условие, доколкото нарушението не е било отстранено незабавно след установяването му. Също така от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, както и е установено, че процесното нарушение е констатирано по отношение на повече от едно лица, поради което нарушението не е с ниска степен на обществена опасност. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ и с оглед постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН е наложил санкция в минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, като е съобразил и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път.

Освен това, съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, съдът намира, че това нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния от същия вид. Доколкото нарушението по чл. 76, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ  е формално такова е ирелевантно и обстоятелството, че не са настъпили вреди от същото. Фактът, че нарушението е извършено за първи път само по себе си не занижава обществената опасност на извършеното нарушение, като това обстоятелство е отчетено от наказващия орган при определяне на санкцията в минимален размер. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН административно-наказващият орган е спазил материалния закон.

Също така съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като по време на извършване на проверката по процесното дело активно е участвал Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, което представлявало нарушение на административното производство и административните правила. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, които да опорочават самото наказателно постановление и да повлекат неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него и в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. А според ал. 2 на цитираната правна норма при наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе. От анализа на разпоредбата на  чл. 51, ал. 1 от ЗАНН следва, че законодателят определя лицата, които не може да участват в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление. В случая от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение става ясно, че макар и присъствал по време на извъшване на провепката Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен не е вписан нито като актосъставител, нито като свидетел, присъствал при извършване на нарушението. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Освен това, съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-000040/20.11.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен. ,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: