Р
Е Ш Е Н И Е
513/9.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2012 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
18-0869-001084 от 08.06.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Г.Е.Т., ЕГН **********,*** са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1
от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като излага доводите си за това в
жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен
това, процесуален представител на жалбоподателя заявява, че обжалват само
нарушението, описаното в пункт втори на наказателното постановление.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.Е.Т. на 21.04.2018 г. управлявал лек автомобил марка “Рено Клио” с рег. № Н 5242 АР, собственост на Е.Г. Т., ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен, по ул. ”Пазарна”. По това време свидетелите К.Д.К. и С.С.С. - служители в ГООР при РУ – гр. Шумен се намирали в полицейски автомобил, паркиран пред входа на парк „Студентски“. На кръстовището с ул. „Университетска“, в близост до дом № 5 водачът бил спрян за рутинна проверка от полицейските служители – свидетелите К.К. и С.С.. След извършена служебна справка било установено, че водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление № 17-0869-002177/15.09.2017 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, влязло в законна сила на 30.03.2018 г. за срок от дванадесет месеца. Наред с това било установено, че автомобилът е спрян от движение, тъй като със Заповед № 17-0869-000915/09.09.2017 г. на ВНД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Шумен е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2 б. „и“ от ЗДвП – временно спиране от движение на л.а. “Рено Клио” с рег. № Н 5242 АР, за срок до 1 месец, считано от 28.08.2017 г. Тази мярка е наложена на Е.Г. Т., ЕГН **********, който в качеството си на собственик на МПС е допуснал да бъде управлявано от водач – Г.Е.Т. на 28.08.2017 г., който е употребил алкохол с концентрация в кръвта си в размер на 0.99 промила. Тогава полицейските служители поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен. Пристигналите на место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен съставили Акт за установяване на административно нарушение № 436904 от 21.04.2018 г., серия Д, в който актосъставителят е посочил, че са нарушени разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-001084 от 08.06.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.Е.Т., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетеля К.Д.К. и С.С.С. -
свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на
свидетеля Е.С.Б. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите С.С., К.К., С.С. и Е.Б. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат
ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията са били описани пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
По
отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. А според нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Видно от текста на постановлението на
жалбоподателя е наложено наказание по
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като посочената разпоредба предвижда
санкция за водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред.
От материалите по делото се установява
по безспорен начин, че свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е
било отнето с Наказателно постановление № 17-0869-002177/15.09.2017 г. на ВПД
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. С посоченото
наказателно постановление на Г.Т. били наложени административни наказания
„глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Последното
е влязло в законна сила на 30.03.2018 г. От материалите по делото се
установява, че наложеното на жалбоподателя наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца е било търпяно, както следва: на основание
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
17-0869-000916/08.09.2017 г., считано от 28.08.2017 г., като след влизане в
сила на Наказателно постановление № 17-0869-002177/15.09.2017 г. е продължил да
изтърпява наложеното му наказание, като окончателно наказанието е следвало да
бъде изтърпяно до 28.08.2018 г. Следователно към датата на извършване на
проверката на жалбоподателя – 21.04.2018 г. свидетелството му за
правоуправление е било отнето по административен ред, именно за изтърпяване на
наказанието по цитираното наказателно постановление.
Доколкото срока на същото изтича на 28.08.2018
г. се налага извода, че доколкото Г.Т. на 21.04.2018 г. е управлявал МПС, след
като е бил лишен от това право по административен ред е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по посочения
законов текст.
Това нарушение на се оспорва и от страна
на жалбоподателя, доколкото в съдебно заседания процесуалният му представител
излага, че оспорват единствено второто нарушение, че управлява МПС, което е
спряно от движение, като заявява, че в останалата си част изложеното отговаря
на действителността.
За посоченото нарушение разпоредбата на
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание
“глоба” от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева.
Съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е индивидуализирал
правилно наказанието, като е наложил наказание над минималния предвиден в
закона размер. Според настоящия съдебен състав наложеното наказание е
съобразено с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН От приложената по делото Справка за нарушител от региона
става ясно, че към инкриминираната дата жалбоподателят е имал и други налагани
наказания за нарушения на ЗДвП, което сочи на липса на дисциплина по спазване
на законодателството във връзка с правилата за движение по пътищата, както и че
нарушаването на ЗДвП не е инцидентна проява от негова страна. Това
обстоятелство обуславя налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо
негово деяние от наказващия орган. Също така, процесната деятелност категорично
не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение,
доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление,
съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Редът за пускане в движение на спрян от движение автомобил е уреден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях за всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация след заплащане на такса, която се събира в системата на МВР по Закона за държавните такси. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от цитираната наредба посочва, че свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика. Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и същевременно удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Тази част се съхранява от собственика и се носи при използване на превозното средство при необходимост. Според ал. 4 на чл. 33 на цитираната наредба част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, причините и датата на спирането от движение се въвеждат в Автоматизирана информационна система /АИС/ за КАТ, като съгласно чл. 43 от същата наредба временно спрените превозни средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са били спрени, и извършване на преглед за техническа изправност. Такъв преглед се допуска да не се извърши ако е представен валиден документ за преминат преглед за техническа изправност. Горното обаче не става автоматично, а едва след като се предприемат предвидените в Наредбата действия, като същите следва да са по инициатива на собственика на МПС. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата е регламентирано какви са действията, които трябва да бъдат извършени, за да бъде пуснато в движение съответното МПС. По делото липсват доказателства собственика на процесното МПС да е извършил описаните действия, а съгласно ал. 2 на цитирания по-горе текст датата на пускане в движение се въвежда в ТАИС за КАТ. Следователно собственика на МПС като не е предприел никакви действия в тази насока автомобила следва да се приема като спрян от движение.
От материалите по делото се установява
по безспорен начин, че лек автомобил марка “Рено Клио” с рег. № Н 5242 АР,
собственост на Е.Г. Т., ЕГН ********** е спрян от движение, както и че водачът
не представил никакви документи. Съдът намира, че при извършване на проверката
жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ,
тъй като същото е било иззето със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Видно от Заповед № 17-0869-000915/09.09.2017 г. на ВНД
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Шумен е наложена принудителна
административна мярка на основание чл. 171, т. 2 б. „и“ от ЗДвП – временно
спиране от движение на л. а. “Рено Клио” с рег. № Н 5242 АР, за срок до 1
месец, считано от 28.08.2017 г. Тази
мярка е наложена на Е.Г. Т., ЕГН **********, който в качеството си на
собственик на МПС е допуснал да бъде управлявано от водач – Г.Е.Т. на 28.08.2017
г., който е употребил алкохол с концентрация в кръвта си в размер на 0.99
промила. Освен това, с оглед обстоятелството, че по време на проверката на
проверяващите им е било съобщено след справка, че този автомобил е бил спрян от
движение, видно от показанията на свидетелите С.С., К.К. и С.С., съдът намира,
че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение.
Следва да се посочи също, че в тежест на всеки водач, независимо от това дали е собственик или не на управляваното МПС, е преди да престъпи към управление да се увери, че превозното средство е технически изправно, в движение съгласно установения нормативен ред, че носи изискуемите документи и т. н., за неизпълнение на което задължение носи лична отговорност. Следователно жалбоподателят Г.Е.Т. е бил длъжен да се увери, че управляваният от него автомобил има редовен статут, който се удостоверява с наличието на свидетелство за регистрация на автомобила. В случая такова не се е намирало у водача, за което е следвало отделно да бъде санкциониран.
Като е предприел управление на този автомобил, Г.Е.Т. е нарушил забраната и е осъществил нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП предвижда „глоба“ от 100 лева до 300 лева за този, който управлява МПС, спряно от движение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателят Т. наказание в размер на минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно „глоба“ в размер на 100 лева.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 18-0869-001084 от 08.06.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.Е.Т., ЕГН **********,*** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и глоба” в размер на 100 /сто/
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: