Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2014/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й.И.Й. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-001331/20.06.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят счита, че не е налице административно нарушение, както и че санкционната разпоредба е определена неправилно. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.03.2018г. около 20,45ч. жалбоподателят паркирал лек автомобил марка „Фиат Мултипла“ с рама №ZFA18600002015109, който не бил регистриран по надлежния ред на територията на Република България, на бул.“Мадара“ в гр.Шумен, пред дом №25. След като паркирал автомобила, жалбоподателят го осветил чрез включените фарове на притежаван от него лек автомобил „Ауди А4“ и започнал да прикрепя на съответните места регистрационни табели, които били издадени за друго МПС. Действията му били забелязани от св.О.К., който живеел на посочения адрес. След отдалечаването на жалбоподателя свидетелят установил, че регистрационните табели не са добре закрепени и уведомил за случая РУ-Шумен. Пристигналите на посоченото място полицейски служители извършили проверка, в хода на която установили, че поставените регистрационни табели не са валидни, както и че са издадени за друго МПС. Същите поискали да им бъде представена и полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но жалбоподателят не представил такава. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Й.Й. за това, че е управлявал и паркирал лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата и часа на управление. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен, но Й. отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 20.06.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400,00 лв. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К. и Х.П.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, включително материалите по Бързо производство №315/2018г. по описа на РУ-Шумен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правнастрана следното: Според разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Макар и в посоченият кодекс да липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” /в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена само такава възможност, но не и задължение/ или да управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ такъв договор, нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда специално наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за посочената задължителна застраховка. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме, че такова деяние действително осъществява състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай от показанията на разпитания като свидетел гражданин, подал сигнала и от показанията на жалбоподателя, дадени в хода на досъдебното производство /приобщени и ценени от съда в качеството им на писмени доказателства/ се установява, че Й. е паркирал процесния автомобил на посоченото в наказателното постановление място. Според задължителното тълкуване, дадено в Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС понятието "управление" включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Доколкото и при паркиране е възможно настъпването на общественоопасни последици, съдът приема, че действията на жалбоподателят действително следва да бъдат квалифицирани като управляване на процесното МПС. От показанията на св.К. /за които липсват основания да не бъдат кредитирани/ и от приложеното копие от застрахователна полица /л.8 от делото/ е видно, че на посочената в наказателното постановление дата във връзка с притежаването и използването на процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а такъв е бил сключен няколко дни по-късно, на 16.05.2018г. Съдът намира обаче, че в конкретния случай не е осъществен състава на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а на такова по ал.1 от цитираната разпоредба. По делото е приложен договор за покупко-продажба на употребявано превозно средство, сключен от жалбоподателя на 27.01.2018г., по силата на който Й. е закупил процесния автомобил в гр.Хамбург, Германия, на посочената в документа дата. По силата на чл.144, ал.1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. Втората алинея на цитираната норма изисква нотариална заверка на подписите като форма за действителност на договора, но това изискване е установено само по отношение регистрираните автомобили. В случая закупеният автомобил не е бил регистриран в РБългария, поради което сключеният договор в обикновена писмена форма е бил достатъчен за прехвърлянето на собствеността, като жалбоподателят е придобил качеството собственик от момента на подписването на договора. Съдът не намира основания да се съгласи със становището на процесуалния представител на наказващия орган за недостоверност на датата, отбелязана в договора като такава на сключването му. Не съществува съмнение относно обстоятелството, че автомобилът е с първоначална регистрация в гр.Хамбург, Германия /видно и от приложения документ на стр.6 от БП/. В хода на досъдебното производство е била извършена проверка, при която било установено, че лекият автомобил не е обявен за издирване. При това положение се налага единствено възможния извод, че жалбоподателят действително е закупил автомобила, и то очевидно- преди датата на нарушението, след като е транспортирал същия до РБългария. След като жалбоподателят е бил собственик на автомобила в момента на проверката, същият е следвало да бъде санкциониран по реда на чл.638, ал.1 от КЗ, предвиждащ наказание за лице, което притежава моторно превозно средство, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка. Действително, в чл.483, ал.1 от КЗ се посочва, че това задължение е установено по отношение регистрираните на територията на РБългария моторни превозни средства. По силата на чл.12а, ал.1, т.9 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства обаче, за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, се изисква собственикът да представи документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност". След като изисква представянето на такъв документ, цитираната норма /явяваща се специална спрямо общата разпоредба на чл.483, ал.1 от КЗ/ несъмнено установява задължение и за собственика на нерегистриран в РБългария автомобил да сключи договор за застраховка „ГО“, ако при закупуването на автомобила не е имало действащ такъв. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е бил задължен да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение процесния автомобил при внасянето му на територията на страната. Като не е изпълнил това задължение, същият е осъществил състава на нарушение по чл.638, ал.1 от КЗ. При това положение съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише правилно нарушението, както и да издири надлежно законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Съставен е АУАН и е издадено наказателно постановление за нарушение, чийто състав в действителност не кореспондира на осъщественото от санкционираното лице деяние, тъй като жалбоподателят не се явява „несобственик“ по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ. Неправилното посочване и прилагане на санкционната разпоредба представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление. В тази насока е и установената съдебна практика- в решението по КАНД№180/2018г. на ШАС изрично се посочва, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно при наличието на явно несъответствие между извършеното от лицето административно нарушение и наложената от наказващия орган санкция, като е недопустимо извличане по тълкувателен път на волята на наказващия орган досежно характера и вида на наложената санкция за посоченото в НП административно нарушение. Приема се изрично, че липсата на правилно посочване на налаганата санкция винаги съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че в конкретния случай допуснатият порок няма само формален характер. За нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е предвидено наказание глоба в размер на 400 лева, каквато е и наложена на жалбоподателя, а за нарушение по ал.1 от цитираната норма наказанието е глоба в размер на 250 лева. Разликата в предвидените санкции е твърде съществена и безспорно накърнява правата и законните интереси на санкционираното лице. При това положение съдът няма друга процесуална възможност, освен да отмени атакуваното наказателно постановление. Макар и да е установено наличието на друго административно нарушение, съдът не би могъл да измени наказателното постановление, като приеме различна фактическа обстановка и друга правна квалификация на деянието, тъй като тези правомощия са предоставени единствено на наказващия орган.

Съдът намира за необходимо да посочи също, че дори и предложената в наказателното постановление квалификация да бъде счетена за правилна, то нарушението би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е заявил в хода на досъдебното производство, че е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, само от свалянето му от платформата до паркирането. Същият действително е притежавал платформа тип ремарке-обстоятелство, кореспондиращо на твърденията му. Единственият свидетел-очевидец е наблюдавал само последният момент на паркирането на автомобила, при което е възможно да не е възприел наличието в близост на платформа, още повече, че се касае за тъмната част на денонощието. При липсата на конкретни доказателства в обратна насока изложените от жалбоподателя твърдения следва да бъдат счетени за достоверни, като не е доказано последният да е управлявал автомобила извън действията по паркирането му. Задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е установено с оглед необходимостта от обезщетяване на евентуално причинени вреди. В конкретния случай обаче възможността за причиняване на щети е била незначителна, при което се налага извода, че случаят се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. При това положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което поради това подлежи на отмяна от съда и на посоченото основание. В решението по КАНД№311/17г. на ШАС също е споделено становището на въззивния съд за маловажност на сходен случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила за съвсем кратко разстояние, в рамките на няколко минути, както и че веднага, след констатиране на нарушението за автомобила е била сключена застраховка «Гражданска отговорност».

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 18-0869-001331/20.06.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Й.И.Й. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: