Р Е Ш Е Н И Е
423/1.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и осми
септември през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2016 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-00001540 от 26.06.2018 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на И.Ц.И., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000
/две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 24, ал. 1, предл. последно от ЗАвтП, във
вр. чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно,
като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован,
се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания и
излагат допълнителни мотивите в тази насока.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
„К.Б.“
ООД упражнявало превозваческа дейност посредством
таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били
издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на
регистрирания превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил “Пежо 206” с
ДК № Н 1805 АХ, управляван от жалбоподателя И.Ц.И., който бил и собственик на превозното средство.
Жалбоподателят И.Ц.И. на 07.06.2018 г. управлявал лек
таксиметров автомобил “Пежо 206”, кат. М1, с ДК № Н 1805 АХ по улиците на гр. Шумен. Около 11.15 часа в гр. Шумен, на кръстовището
на бул. „Симеон Велики“ с ул. „Тракия“, в посока Кооперативен пазар водачът бил
спрян за проверка от служители при Областен отдел “Автомобилна администрация” –
гр. Шумен, които извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за
спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на Общината. По време на проверката било констатирано, че
таксиметровият автомобил е бил собственост на водача И., с опознавателни знаци
за такси, като с него бил извършван превоз на пътници с разкрита табела „Такси”
на покрива на автомобила, без табела „Не работи” на предното обзорно стъкло, с
включен ЕКАФП, с попълнен пътен лист № 00021 за 07.06.2018г. от пътна книжка
серия Н № 02552/14.03.2017г., издадена от превозвача „К.Б.“ ООД. Установено
било също така, че лекият таксиметров автомобил бил включен в списък към Разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници № 3/23.01.2018 г.., издадено на „К.Б.“ ООД. На гърба на Разрешението обаче не били вписани имената на
И.Ц.И. като водач, извършващ дейността от името на „К.Б.“
ООД, но за своя сметка. Във връзка с тези констатации бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 253857 от 07.06.2018 г.,
в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и
е подписан от него с възражения, сочейки, че разрешителното му е издадено от
превозвача „К.Б.“
ООД, за което е заплатил такси в размер на 430 лв. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление постановление
№ 46-00001540 от 26.06.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
И.Ц.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 24, ал. 1, предл. последно
от ЗАвтП, във вр. чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелката И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от
търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1999
г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници задължава
превозвачите да осигуряват
на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози. Документите, необходими за извършване на такива
превози, са посочени в чл. 31 от цитираната наредбата. Първият от изброените
документи, които водачът следва да носи, е разрешението за извършване на
таксиметрови превози /чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата/. Предвид
издаденото Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, „К.Б.“
ООД се явява „превозвач” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП, тъй като представлява юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. В това си качество същото е било натоварено
със задължението по чл. 34, ал. 1, т. 1
от Наредбата. За надлежното изпълнение на това задължение е било необходимо не
само на водачите да бъдат предоставени всички необходими документи, но и да се
осигури съответствие на документите /в т. ч. и на разрешенията за извършване на
таксиметров превоз/ с нормативните изисквания. Едно от изискванията, на които
следва да отговаря разрешението за извършване на таксиметров превоз е визирано
в чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП, според който в
разрешението следва да се вписват данните на водача в
случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но
за своя сметка. В чл. 24, ал. 1 е предвидено също, че таксиметровите превози на пътници
се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с
фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване
на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се вписват данните на
водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по
реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в
която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници /арг. от чл.
24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвтП/.
Идентична е уредбата и в
издадената на основание чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтП, Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници. В чл. 3 от същата е предвидено, че таксиметров превоз на пътници
се извършва както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и
издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица
разрешение за таксиметров превоз на пътници /ал. 1 на цитирания чл. 3/, така и
от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1
/ал. 2 на чл. 3 от наредбата/.
Съответно според разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
В тази връзка следва да се
посочи, че единственият субект на административно нарушение по чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАП е именно водачът на моторното превозно средство, който изобщо не е
необходимо да бъде търговец. От представените по делото писмени доказателства /контролна
лента от фискално устройство, пътна книжка серия Н № 02552/29.08.2018 г. и пътен лист № 000021/07.06.2018
г./ по несъмнен начин се
установява, че на 07.06.2018 г. И.Ц.И. е извършвал таксиметров
превоз на пътници без валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници. В процесния случай жалбоподателят И.Ц.И. е извършвал
такава дейност от името на „К.Б.“ ООД, но за своя
сметка, поради което неговите данни е следвало да бъдат вписани в Разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници № 3/23.01.2018 г. /копие, издадено
за автомобил с рег. № с ДК № Н 1805 АХ/. Обстоятелството, че съгласно чл.
24а, ал. 2 от ЗАП последното се издава на регистриран
по реда на този закон превозвач, по никакъв начин не освобождава водача на МПС
от задължението му да извършва таксиметрова дейност само след
издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници на регистрирания
превозвач, от чието име водачът за своя сметка осъществява дейността. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва
в настоящото производство, че в разрешението,
представено от жалбоподателя И. на проверяващите, не са били вписани неговите
данни
Само за пълнота следва да се
добави, че обстоятелството, че таксиметровият автомобил извършва превози след
издадено разрешение на търговско дружество „К.Б.“ ООД за периода от 23.01.2018 г. до
31.12.2018 г., по никакъв начин не променя факта на извършеното на 07.06.2018 г.
нарушение на чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Както по-горе
беше посочено съгласно правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, наличието на
посочения административен акт е въведено като предпоставка за законосъобразно
осъществяване на дейността на таксиметровия превоз на пътници.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че никой,
освен Община Шумен, няма право да извършва каквито и да е поправки по
разрешението. Действително, по силата на чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или
упълномощено от него длъжностно лице,
като именно това са лицата, които следва да попълнят всички необходими
реквизити, вкл. и данните на водача, т. е. превозвачите нямат нито правото,
нито задължението да вписват сами тези данни. Същите обаче са задължени да
предприемат необходимите действия за снабдяване на водачите с надлежни
разрешения, в които техните данни да бъдат отразени, като за целта е необходимо
да представят в Община Шумен определени документи, удостоверяващи наличието на
съответните изисквания, както и да предоставят данните за водачите. Вписването
на данните за водача се извършва едва след представяне на необходимите за това
документи и след удостоверяване на определени обстоятелства, от надлежно
длъжностно лице, като очевидно за целта е необходимо извършването на
съответните действия от страна на превозвача. Като не е предприело такива,
дружеството несъмнено е допуснало процесното неизпълнение на административно
задължение.
В същото време обаче настоящият състав намира, че са налице основания
случаят да бъде преценен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да
освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност, когато прецени,
че случаят е маловажен. В процесното наказателно постановление
липсват мотиви, сочещи на извършена преценка относно приложението на чл. 28 от
ЗАНН, което препятства съда да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на
маловажните случаи при административните нарушения, следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. От анализа на
цитираните норми следва, че преценката дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай, е поставена в зависимост от липсата или незначителността
на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили
от нарушението, формата на вината, както и от всички смекчаващи отговорността
обстоятелства. Причините, довели до осъществяване на конкретното противоправно
деяние, обявено от закона за наказуемо с административно наказание, безспорно
са ирелевантни за преценката относно неговата съставомерност, но не са без
значение при преценяване на обществената му опасност. В случая се касае за инцидентна проява, от която не са произлезли вреди.
В наказателното постановление липсват данни за осъществени предходни нарушения от
водача от категорията на процесното. По делото не са представени и
доказателства, установяващи противното. Напротив, видно от показанията на
разпитаните свидетели, осъществили проверката – К.К. и И.С., жалбоподателят до момента е бил изряден водач на МПС, като не са
установили други нарушения на ЗАвтП и Закона за движение по
пътищата. Нещо повече, посочените свидетели заявява, че всички останали документи, които трябва да
притежава таксиметровия шофьор, са били налице и по отношение на тях не са
установени нередности. Нарушението е такова на просто извършване, поради което
възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а
именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Следва да се
отчете и факта, че след констатирането на нарушението водачът е предприел
необходимите действия по известяване на превозвача – титуляр на процесния
оправомощаващ акт. В тази връзка с оглед личността на жалбоподателя съдът
намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид. В същото време преценявайки
тежестта на нарушението, личността на жалбоподателя и изложените от него данни
относно имущественото му състояние, настоящият състав намира, че наложената
глоба в нейния абсолютен размер от 2 000 лева, неподлежаща на индувидуализация,
се явява несъразмерно тежка за дееца и не би постигнала целите на
индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН, а би довела до сериозно затруднение, свързано с нейното изплащане, както
за самия жалбоподател така също и за семейството му като цяло. В контекста на
изложеното, съдът намира, че процесното нарушение представлява маловажен случай
по смисъла вложен в чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съобразявайки изложеното
съдът намира, че наказващият орган е следвало само да предупреди лицето, че при
следващо нарушение ще му бъде наложено наказание, без да налага такова. Тези
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянието като
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на който деецът не
се наказва, а само се предупреждава, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Като не е направил това, наказващият орган
е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да
бъде отменено на това основание. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че в обжалваното наказателно постановление се съдържа само
лаконично посочване, че деянието не е маловажен случай по смисъл на чл. 28 от
ЗАНН, без да са изложени конкретни мотиви и съображения в тази насока. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно
Решение № 323 от 14.10.2014 г. по КАНД № 264/2014 г. по описа на
Административен съд – Шумен.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Поради
всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 46-00001540 от 26.06.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
И.Ц.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 24, ал. 1, предл. последно
от ЗАвтП, във вр. чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтП, като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: