Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2080/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.Г.Б. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1959326 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП. Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последния.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото не е представен документ, удостоверяващ датата на връчване на електронния фиш, тъй като наказващият орган не разполагал с такъв. На л.9 от делото обаче е приложено копие от ел.фиш с отбелязване, че същият е връчен на 07.07.2018г. Същата дата е отразена и като такава на връчване на обжалвания ел.фиш и в приложената разпечатка от информационна система, ползвана от въззиваемата страна. В жалбата също така не се съдържат твърдения, че фишът не е връчен на посочената дата, а само се сочи, че това е направено при спиране на автомобила за проверка от служители на Пътна полиция. При това положение и предвид обстоятелството, че жалбата е депозирана в 14-дневен срок от посочената дата, съдът намира, че електронният фиш действително е бил връчен на 07.07.2018г. При това положение жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.10.2017г. в 16,53 часа, автомобил марка “Рено Лагуна” с ДК№ ВТ 8109 АХ се движел по главен път І-2, в района на км.112+737 (в близост до бензиностанция „Шел”). Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 92 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип „Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 300 лева на лицето К.Б. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–стационарна радарна система тип „Multa Rradar” съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел по път І-2 в района на км.112+737 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 92 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от приложената по делото Справка в централна база –КАТ/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Същият обаче не е направил това и съответно издаденият по отношение него електронен фиш не е бил анулиран по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, какъвто е и процесния случай, а според чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От приложената по делото „спесификация –пътни знаци“ е видно, че на съответно разстояние от мястото на наблюдението /335м./ са били поставени табели, предупреждаващи за осъществяван видеоконтрол на скоростта, при което следва да се приеме, че към момента на нарушението процесното стационарно техническо средство е било обозначено с информационни табели, предупреждаващи за контрол на скоростта с технически средства, в съответствие със задължителните тълкувания, дадени в ТР№1/2014г. Твърдението, че обозначение за наличие на техническо средство за контрол на скоростта липсва от едната страна на движение, е голословно, а и е неотносимо към настоящия случай, тъй като не касае посоката на движение на автомобила. Във фиша също така е отразено изрично, че в процесната отсечка от пътя е било въведено ограничение на скоростта посредством пътен знак „В 26“, като максималната разрешена скорост, която е била превишена, е ясно посочена. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми на ЗАНН, касаещи съдържанието на административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай. Мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което не може да бъде споделено виждането за нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП в подобна насока. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за наличие на съществени процесуални нарушения при връчването на електронния фиш. Действително, същият не е връчен с препоръчано писмо, а лично на санкционираното лице, в хода на случайна проверка. Доколкото обаче фишът безспорно е достигнал до жалбоподателя, който е имал възможност да организира съответно защитата си и да реализира в пълен обем процесуалните си права, не би могло да се приеме, че с осъщественото по този начин връчване е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изтеклият период между издаването и връчването на фиша не е свързан с някакви негативни последици за жалбоподателя, нито с изтичане на давностни срокове или на такива за реализиране на процесуални права. Поради това и не са налице основания да се счете, че правото на защита на санкционираното лице е било накърнено по някакъв начин. Съдът намира за неоснователни и пространните доводи за допуснати нарушения на нормативните изисквания във връзка с поставянето на пътните знаци в района на извършване на нарушението. В настоящото производство съдът не е оправомощен да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на действията на съответните служители, натоварени с организацията на движението и с поставянето на пътните знаци в процесния пътен участък. Следва да се отбележи все пак, че огромната част от водачите на МПС, преминаващи през този участък, не срещат затруднения при възприемането на пътните знаци и своевременното съобразяване с тях.

Водим от горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1959326, с който на К.Г.Б. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: