Р Е Ш Е Н И Е

 

559/28.11.2018г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:                                                                                         

                                                                                           Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2084/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-002185 от 19.09.2017г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Шумен, с което на Д.И.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДв.П за напушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправлино и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично - изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал. 1 от ЗАНН, с оглед тежестта на доказване и свидетелските показания в съдебното заседание, сочи, че няма как да се изгради тезата, че наистина автомобила е на санкционираното лице, поради което предстовя на съда.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.И.Д. *** и е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 7047 АН.

Свидетелят Н.С.К. *** управлявал товарен автомобил „Опел”, модел комби, с ДК № Н 4300 ВН движейки се по ул. Алеко Константинов посока пл. България. Около 11.20 часа на същия ден до дом № 2 на посочената улица водач, с неустановена по делото самоличност, при извършване на маневра за навлизане в съседната лента причинил ПТП, при което ударил странично предната дясна врата и калник на намиращия се в лявата лента за движения товарен автомобил „Опел” с ДК № Н 4300 ВН, управляван от свидетелят Н.К. и собственост на „Кок комерс“ ООД. На автомобила били причинени минимални щети. След настъпилото ПТП свидетеля К. останал на мястопроизшествието, другият автомобил продължил движението си, като напуснал мястото на произшествието. Поради това свидетеля Н.К. сигнализирал органите на полицията. Пристигналите служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелите С.Б.С. и П.Г.М. провели разговор с водача на пострадалия от ПТП автомобил – свидетелят Н.С.К., за което съставили Докладна разписка за ПТП с напуснал участник от 03.05.2017 г. При огледа на автомобила свидетелят С. констатирал, че в резултат от произшествието е охлузен предния десен калник и дясната врата, като направил фотоснимки на пострадалото МПС. Свидетелят Н.К. съобщил на служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, че ударилият го лек автомобил бил с разградска регистрация и бил управляван от жена. Свидетелите С. и М. записали в докладната записка регистрационния номер на автомобила, който според свид. Н.К. го бил ударил. След извършената служебна справка за собственик на рек автомобил с рег. № РР70 47АН бил призован да се яви в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -  гр. Шумен в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на поканата - 23.06.2017г., жалбоподателя Д.И.Д. Жалбоподателят на 13.06.2017г. дал писмени обяснения в РУ при ОД МВР - Разград, в които отрекъл на посочената дата да е посещавал гр. Шумен, както и да е давал автомобила си да бъде управляван от друг. Тъй като в указания срок жалбоподателя Д.Д. не се явил за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, нито упълномощено от него лице, на 10.07.2017г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, свид. С.С. съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 243970 от 10.07.2017г. Актосъставителят посочил, че Д.И.Д. виновно и  нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДв.П. На същата дата бил съставен и Протокол за ПТП № 1667730/10.07.2017 г. Впоследствие, на 25.07.2017г. акта за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя, но същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел - Д. Х. Ц.. Впоследствие жалбоподателя Д. не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-002185 от 19.09.2017г. на ВПД Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на Д.И.Д., с ЕГН ********** *** било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДв.П за напушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 03.05.2017г. около 11,20 часа в гр. Шумен, на ул. Алеко Константинов, посока пл. България в качеството си на собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР70 47АН не може да посочи кой е управлявал автомобилът му около 11,20 часа на 03.05.2017г. на горепосоченото място във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДв.П. Извършва следните нарушения: Водачът навлиза частично в съседната лява пътна лента и блъска движещия се по нея товарен автомобил „Опел“ с рег. № Н43 00ВН и го блъска, с което става причина за ПТП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Бомилов С. и на свидетелите П.Г.М. и Н.С.К., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушенията, описани в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но цитираната разпоредбата е приложима в производството пред административнонаказващия орган. С оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в нормата на чл.14, ал.2 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в акта за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите доказателствени средства дали е извършено административното нарушение, кой е извършителят и обстоятелствата, при които е извършено /арг. от разпоредбата на чл.13 от НПК/.

Действително общата норма на  чл.188, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща принципа, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното от него нарушение, като е въведена оборимата презумпция, че собственикът се наказва, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Следователно, тежестта на доказване за това кой е водача на МПС носи неговия собственик, респ. управителя на юридическото лице, чиято собственост е автомобила.

Независимо, че нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП въвежда подобна фикция по отношение определяне субекта на нарушението, настоящият състав намира, че сама по себе си декларацията от собственика на превозното средство не е достатъчна, ако не кореспондира с останалите доказателства по делото. Ако се приеме обратното, би се допуснала възможността по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП всеки да бъде необосновано обвинен в извършване на административно нарушение. В случая останалите доказателства по делото оборват тази фикция, но не са били съобразени от административнонаказващия орган.

Жалбоподателят Д.И.Д., в качеството му на собственикът на превозното средство е следвало да удостовери чрез декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП на кого е предоставил автомобила си за ползване на 03.05.2017г. Декларацията е изискана от наказващия орган, но жалбоподателя отказал да я попълни. От приложените по делото писмени обяснения от 13.06.2017г. и 25.07.2017г., снети от жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила /л.14 и л.20 от делото/ става ясно, че жалбоподателят категорично твърди, че не е предоставил автомобила си на на трето лице и на процесната дата автомобила му не е бил управляван в гр. Шумен.

Незаконосъобразно административнонаказващият орган въз основа на тази непопълнена декларация е приел за безспорно установено, че жалбоподателят следва да носи административно – наказателна отговорност, че е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДв.П във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДв.П.

Решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи участието на автомобила на жалбоподателя в пътнотранспортното произшествие, като наказващият орган не е изследвал това обстоятелство в пълното и е останал недоказан фактът кой е субектът на евентуалното нарушение.

Преценката на свидетелските показания не доказва извършването на деянието, за което е санкциониран жалбоподателя.  Видно е, че са налице противоречиви и взаимно изключващи се твърдения на полицейските служители и на другия участник в ПТП – свидетеля  Н.С.К.. Последният заявява, че единствено и само е възприел, че другият участващ в ПТП автомобил е бял на цвят и с регистрацията, която определя като „разградска“, като даде показания, че не е посочил други установъчни данни на полицаите. Свидетелят не е категоричен за марката на автомобила, като твърди, че водачът на автомобила е жена на възраст 30 г. – 35 г. Обратно, разпитаният свидетел С.С., който е посетил ПТП-то, твърди, че свидетелят К., като собственик на пострадалото при ПТП превозно средство, е посочил марката, цвета и регистрацията на автомобила на жалбоподателя за извършител на нарушението. Налице са противоречиви показания, които обаче административнонаказващия орган неправилно е преценил като доказателствени средства,  установяващи извършването на нарушението от жалбоподателя. Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на вмененото нарушение на ЗДвП. По делото не са представени доказателства, които да установят, че автомобилът на жалбоподателя Д., на процесната дата и час, на посоченото място е причинил ПТП, нарушавайки чл.25, ал.1 от ЗДв.П. Нещо повече, доколкото липсват доказателства изобщо за управление на МПС от страна на жалбоподателя или трето лице на посочената в акта за установяване на админстративно нарушение и в наказателното постановление дата и час, то последният се изключва и като субект на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.  В случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.103 ал.1 от НПК да докаже предявеното обвинение и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Още повече в хода на административнонаказателното производство не са установени увреждания на автомобила, чийто собственик е жалбоподателят, както и не е представен снимков материал за това. Действително, правната фикция по чл.188 ал.1 от ЗДвП, предвижда такава възможност, но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения на съответното лице, автомобил. Както се посочи, такива доказателства в настоящия казус не са представени от наказващия орган, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване на нарушенията. По делото не е безспорно установено, че на посочената дата – 03.05.2017г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на  лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 7047 АН да е предоставил управляванието на посочения автомобил на друго лице, което е било в гр. Шумен. Нещо повече, в конкретния случай нарушителят не е бил установен непосредствено от контролните органи в момента на извършването на нарушението.

По делото липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод, че именно с автомобила на жалбоподателят е предизвикано ПТП, респективно, че именно той следва да понесе административно-наказателната отговорност за посоченото в АУАН и НП, нарушение. 

Наличието на едно предположение, че би могло жалбоподателят, в качеството си на собственик на МПС да е предоставил автомобила си на трето лице, което е предизвикало ПТП не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Имайки в предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде отменено изцяло. 

Ето защо предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав от приобщените материали и на приложимите законови норми, счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, което е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, както и, че атакуваното НП е недоказано, поради което същото се явява основание за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002185 от 19.09.2017 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Шумен, с което на Д.И.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДв.П за напушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и  недоказано.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: