Р Е Ш Е Н И Е
476/25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2099 по описа на ШРС за 2018
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 17-0869-002184 от 19.09.2017 г. на ВПД Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.И.Д., ЕГН **********
*** са наложени две административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за напушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и недоказано.
В
проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, не се
явява лично. Във второто съдебно заседание изпраща упълномощен
процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни
мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за
това.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Д.И.Д.
***, притежавал свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство за категории „А“, „С“, „DЕ“, издадено на 21.03.1963 г. и е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № РР 7047 АН.
Свидетелят Н.С.К. *** управлявал собствения си лек
автомобил „Опел”, модел комби, с ДК № Н 4300 ВН движейки се по ул. „Алеко
Константинов“ посока пл. „България“. Около 11.20 часа на същия ден до дом № 2
на посочената улица водач, с неустановена по делото самоличност, при извършване
на маневра за навлизане в съседната лента причинил ПТП, при което ударил
странично предната дясна врата и калник на намиращия се в лявата лента за
движения лек автомобил „Опел” с ДК № Н 4300 ВН, управляван от свидетелят Н.К. и
собственост на „Кок комерс“ ООД. На автомобила били причинени минимални щети. След настъпилото ПТП свидетеля К. останал на мястопроизшествието, другият
автомобил продължил движението си, като напуснал мястото на
произшествието, не останал на място и не изчакал пристигането на
представителите на МВР.
Поради
това свидетеля Н.С.К. сигнализирал органите на полицията. Пристигналият служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - гр. Шумен – свидетелят С.Б.С. провел разговор със собственика на
пострадалия от ПТП автомобил – свидетелят Н.С.К., след което съставил Докладна
разписка за ПТП с напуснал участник от 03.05.2017 г. При огледа на автомобила свидетелят С. констатирал, че в
резултат от произшествието е охлузен предния десен калник и дясната врата, като
направил фотоснимки на пострадалото МПС. След това жалбоподателят Д.И.Д.
бил призован да се яви в сектор
„Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на поканата - 23.06.2017 г. Жалбоподателят
на 13.06.2017 г. дал
обяснения пред свидидетелят Д.Х.Ц. – мл. полицейски
инспектор
в РУ при ОД на МВР - гр. Разград, в които отрекъл на
посочената дата да е посещавал гр. Шумен, както и да е давал автомобила си да
бъде управляван от друг. Тъй като в указания срок Д.Д. не се явил за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, нито упълномощено от него лице, впоследствие
- на 10.07.2017 г. на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2184 от 10.07.2017 г., с бланкетен № 243971.
Актосъставителят е посочил, че от страна на Д.И.Д. са нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“
от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП. На 10.07.2017 г. бил съставен и
Протокол за ПТП № 1667730/10.07.2017 г. Впоследствие, на 25.0.2017 г. акта
за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя,
но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е
удостоверен с подписа на свидетеля Д.Х.Ц.. Като
възражения пред свидетеля Ц. и в писмени обяснения от 25.07.2017 г. Д. отново е
изложил, че не е управлявал собствения си автомобил на посочения ден в гр.
Шумен, не е извършвал ПТП, както и не го е предоставял на друго лице да го
управлява. Впоследствие Д. не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-002184 от 19.09.2017 г. на ВПД Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.И.Д., ЕГН ********** ***
са наложени две административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за напушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Б.С. и на
свидетелите П.Г.М., Д.Х.Ц. и Н.С.К., както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че жалбоподателят не е извършил нарушенията, описани в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, поради следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
цитираната разпоредбата е приложима в производството пред
административнонаказващия орган. С оглед основния принцип на наказателния
процес, прогласен в нормата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в акта за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустимите доказателствени средства дали
е извършено административното нарушение, кой е извършителят и обстоятелствата,
при които е извършено /арг. от разпоредбата на чл. 13 от НПК/.
Действително
общата
норма на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща принципа,
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
от него нарушение, като е въведена оборимата презумпция, че собственикът се
наказва, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Следователно, тежестта на
доказване за това кой е водача на МПС носи неговия собственик, респ. управителя
на юридическото лице, чиято собственост е автомобила.
Независимо, че нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП въвежда
подобна фикция по отношение определяне субекта на нарушението, настоящият
състав намира, че сама по себе си декларацията от собственика на превозното
средство не е достатъчна, ако не кореспондира с останалите доказателства по
делото. Ако се приеме обратното, би се допуснала възможността по реда на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП всеки да бъде необосновано обвинен в извършване на
административно нарушение. В случая останалите доказателства по делото оборват тази
фикция, но не са били съобразени от административнонаказващия орган.
Жалбоподателят Д.И.Д., в
качеството му на собственикът на превозното средство е следвало да удостовери чрез
декларация по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на кого е предоставил автомобила
си за ползване на 03.05.2017 г. Декларацията е изискана от наказващия орган на
основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, но същата жалбоподателя е отказал да попълни.
От приложените по делото писмени обяснения от 13.06.2017 г. и 25.07.2017
г., снети от жалбоподателя в качеството му на собственик на
автомобила /л. 36 и л. 40 от материалите по делото/ и дадените в съдебното
заседание показания от полицейския служител Д.Х.Ц. става ясно, че жалбоподателят
не е предоставил автомобила си на на трето лице и на процесната дата автомобила
не е бил управляван в гр. Шумен.
Незаконосъобразно административнонаказващият орган въз
основа на тази непопълнена декларация е приел за безспорно установено, че
жалбоподателят следва да носи административно – наказателна отговорност, че не
е оказал съдействие за установяване вредите от ПТП и при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол,
както и не изпълнява указанията й.
Решаващо значение относно
законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на
доказателствените средства,
установяващи участието на автомобила на
жалбоподателя в пътнотранспортното произшествие, като наказващият орган не е изследвал това обстоятелство в
пълното и е останал недоказан фактът кой е субектът на евентуалното нарушение.
Преценката
на свидетелските показания не доказва извършването на релевираните съставомерни деяния от страна на
жалбоподателя. Видно е, че са налице
противоречиви и взаимно изключващи се твърдения на полицейските служители и на
собственика на пострадалия при ПТП автомобил – свидетеля Н.С.К.. Последният заявява, че единствено и само е възприел, че другият участващ в ПТП автомобил е бял
на цвят и с регистрацията, която определя като РР, т. е. разградска регистрация
на въпросното МПС, като не посочва други установъчни данни в този момент. Свидетелят не е категоричен за марката на
автомобила, като
твърди, че водачът на автомобила е жена на възраст 30 г. – 35 г. Обратно,
разпитаният свидетел С.С.,
който е посетил ПТП-то, твърди,
че свидетелят К., като собственик на пострадалото при ПТП
превозно средство, е посочил марката, цвета и
регистрацията на автомобила на жалбоподателя за
извършител на нарушението. Налице са противоречиви показания, които обаче административнонаказващия орган
неправилно е преценил като доказателствени средства, безспорно установяващи
извършването на съставомерните деяния от жалбоподателя. Всестранният, пълен и
обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за
недоказаност на релевираните нарушения на ЗДвП. По делото не са представени
доказателства, които да установят, че автомобилът
на жалбоподателя Д., на процесната дата и час, на посоченото място е
причинил ПТП с материални щети, съответно, че е нарушил задълженията си на
участник в ПТП, укривайки автомобила си и отказвайки съдействие на контролните
органи. Нещо повече, доколкото липсват доказателства изобщо за управление на
МПС от страна на жалбоподателя или трето лице
на посочената в акта за установяване на админстративно нарушение
и в наказателното постановление дата и
час, то последният се изключва и като субект на нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
3, б. “в“ от ЗДвП.
В случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 103 ал. 1 от НПК
да докаже предявените обвинения и констатациите на същия очевидно се
основават на предположения. Още повече в хода
на административнонаказателното производство не са
установени увреждания на автомобила, чийто собственик е жалбоподателят, както и не е представен снимков материал за това.
Действително, правната фикция по чл. 188
ал. 1 от ЗДвП, предвижда такава възможност,
но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения
на съответното лице, автомобил. Както се посочи, такива доказателства в
настоящия казус не са представени от наказващия орган, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на нарушенията. По делото не
е безспорно установено, че на посочената дата – 03.05.2017
г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“
с рег. № РР 7047 АН да е предоставил управляванието на посочения автомобил на
друго лице, което е било в гр. Шумен. Нещо
повече, в конкретния случай нарушителят не е бил установен
непосредствено от контролните органи в момента на извършването на нарушението. Актът
е съставен два месеца по - късно като изцяло констатациите в него, по отношение
субекта на нарушението, изхождат от показанията на свидетеля Н.С.К., който е собственик на пострадалия автомобил.
По делото
липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи категоричен
извод, че именно с автомобила на жалбоподателят е предизвикано ПТП, респективно,
че именно той следва да понесе административно-наказателната отговорност за
посочените в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушения.
Следва да се отбележи, че производствата от административно-наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за осъществена отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са снети обяснения от свидетели на нарушението. Изводите на административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 103, ал. 1 от НПК да докаже предявените обвинения и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Действително, правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвижда такава възможност, но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения на съответното лице, автомобил. Както се посочи, такива доказателства в настоящия казус не са представени от административно - наказващия орган, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване на нарушенията.
Наличието на
едно предположение, че би могло жалбоподателят, в качеството си на собственик
на МПС да е предоставил автомобила си на трето лице, което е предизвикало ПТП
не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от
там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Имайки в
предвид разпоредбите на чл. 53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно
постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се
сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата
вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано
и на това основание следва да бъде отменено изцяло.
На следващо място, жалбоподателят
е санкциониран за нарушения по ЗДвП, а именно по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП. От приложените по делото доказателства, по-конкретно от показанията на свидетеля Н.С.К., се
установява, че действително след настъпването на ПТП другият, участващ в ПТП
автомобил е напуснал мястото на произшествието, като не е спрял. Само по себе си обаче това негово поведение,
осъществява състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което създава общо задължение за водача да спре, без да
създава опасност за движението, за да установи какви са последиците от
произшествието. В рамките на акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление е записано, както, че водачът не е оказал
съдействие за установяване вредите на произшествието, което също е негово
задължение, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, когато от произшествието са възникнали само имуществени
вреди, но е такова, следващо задължението му да спре, така и че не е уведомил
МВР. В случая се установява от доказателствата по делото, че водачът изобщо не
е спрял, за да е налице постъпил от негова страна отказ за установяване вредите
от произшествието, какъвто се твърди да е имал. Освен това се сочи, че и
водачът не уведомил МВР. Задължение за това същият има само при ПТП с
пострадали хора, както и при ПТП само с имуществени вреди, когато обаче между
участниците в инцидента няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
В случая не може да се твърди, че е било налице несъгласие, доколкото такова не
е било изразено от която и да било от страните, защото, както се казва,
жалбоподателят изобщо не е спрял на мястото на произшествието. Ако е налице
впрочем нарушение на това изискване на закона – да не бъде уведомена
съответната служба за контрол на МВР, то нарушението е такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В случая обаче текстово в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление са смесени две
различни хипотези на нарушение на задълженията на водач при ПТП само с
имуществени врези по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“ и б. “в“ от ЗДвП, а при
установеното от доказателствата действително фактичесто положение, правилно би
било поведението на водача да се квалифицира по реда на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, а не съобразно посочения в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление законов текст. Поради това
наказателното постановление също следва да се отмени.
Ето защо предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, след задълбочен прочит на приобщените материали и на приложимите законови норми, счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, което е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, поради което същото се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002184 от 19.09.2017 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за напушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като необосновано, недоказано и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: