Р Е Ш Е Н И Е

511/9.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №2100 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-003712 от 27.03.2018 год. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, с което на С.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.С.С., по повод евентуално закупуване на лек автомобил марка “Дачия Сандеро” с номер на рама UU1BSDMER44661038, собственост на Ж.И.К., с ЕГН**********, решил да изпробва същия. В тази връзка на 15.11.2017 год. около 15.30 часа поел управлението на автомобила, като се движел в гр.Шумен, по бул.”Преслав” в посока кв.Дивдядово. При движението му по посочената улица до дом №133 жалбоподателят извършил маневра завой в обратна посока, като пресякъл пътна маркировка „М2”. Тази маневра била забелязана от свидетеля В.К.В.,***, който в този момент заедно с друг свой колега – С.Д. пътували също по бул.”Преслав” в гр.Шумен, но в обратна посока – от кв.Дивдядово към гр.Шумен. Тъй като след извършване на маневрата жалбоподателят спрял автомобила, посочените полицейски служители спрели до него и след като му се легитимирали, му поискали документи за проверка. Тъй като управляваният от С. автомобил не бил регистриран и бил без регистрационни табели, било поискано съдействие от екип на сектор ПП към ОД на МВР – Шумен. На место пристигнал свидетелят П.С.П., който след запознаване с фактите и извършване на проверка съставил на водача два акта за установяване на административно нарушение. Предмет на настоящото производство е акт за установяване на административно нарушение №3712 от 15.11.2017 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. В посочения акт актосъставителят е посочил, че с описаното в него нарушение водачът е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага, че автомобилът не е негова собственост, а само е тествал същия, с цел покупко-продажба, като в тази връзка счита, че не следва да носи административно-наказателна отговорност за липсата на регистрация и поставени регистрационни табели на автомобила, както и за нарушението по чл.6, т.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП. На 24.11.2017 год. е депозирал допълнителна жалба, но същата не касае деянието, предмет на разглеждане в настоящото административно-наказателно производство. Във връзка с възражението е била извършена допълнителна проверка по случая, резултатите от която са отразени в Докладна записка от 22.03.2018 год. и Докладна записка рег. №869р-2092/22.03.2018 год. В същата е прието, че възражението е неоснователно. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление постановление №17-0869-003712 от 27.03.2018 год. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, с което на С.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетеля В.К.В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение показанията на свидетелите П.С.П. и В.К.В. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе и отразена в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че вторият от двамата свидетели пряко е възприел поведението на нарушителя и извършеното от него нарушение, доколкото по същото време и място се е намирал на същия пътен участък. В същото време свидетелят П. е възприел предадената му от В. обстановка непосредствено след деянието и е извършил и допълнителна проверка на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е извършил маневра завой в обратна посока в зоната на действие на пътна маркировка М-2, представляваща двойна непрекъсната линия, която съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба №2 от 17.01.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството създава забрана на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Това обстоятелство се изяснява по безспорен начин и от разпита в съдебно заседание на свидетеля В.К.В., които лично е възприел поведението на жалбоподателя по време на управлението на посочения по-горе лек автомобил и извършената от него маневра, именно в зоната на действие на двойна непрекъсната линия. Това обстоятелство се потвърждава и от страна на самия нарушител, който в съдебно заседание изрично заявява, че не отрича, че е извършил това нарушение, но оспорва издаденото му наказателно постановление на други основания. Нарушението е описано пълно и ясно, както в акта за установяване на административно нарушение, които е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят като не е съобразил поведението си с пътната маркировка е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в разпоредбата на чл.6, ал.1, предл. четвърто от ЗДвП административно нарушение. Доколкото за посоченото нарушение не е предвидена изрична санкционна разпоредба, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20 лева за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки санкцията в предвидения абсолютен размер. За прецизност следва да бъде посочено, че доколкото от материалите по делото не се установява деянието на С. да е създало някаква опасност за движението, в настоящия случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, който не спазва предписанието на пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, изразяващи се в допуснати процесуални нарушения при извършване на проверката и съставяне на акта, изразяващи се в обстоятелството, че свидетелите, които са му извършили първоначалната проверка не са били с униформа и с полицейски автомобил и според него не са имали правомощия да му извършат проверка. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че свидетелят В.К.В. е пътувал в служебния автомобил заедно със свой колега – С.Д., като и двамата са служители в ОД на МВР – Шумен, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“. Поводът двамата да извършат проверка на жалбоподателят е било обстоятелството, че същият е управлявал автомобил, който е бил без поставени регистрационни табели, не е бил регистриран, а и е извършил конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. В този смисъл съдът съобрази задълженията на полицейските органи, произтичащи от функциите на МВР и ролята им да осъществяват общата и индивидуална превенция на правонарушенията, съгласно разпоредбите на чл.61 и сл. от ЗМВР. Такова се явява и задължението им да се намесят за предотвратяване или пресичане на всяко конкретно правонарушение. Самият факт на управление на автомобил без регистрационни табели, респективно без регистрация по установения за това ред, сам по себе си говори за очевидно извършващо се престъпление, което неминуемо създава за полицейския орган задължение да се намеси, за да го предотврати или преустанови.

Доколкото останалите доводи, изложени в жалбата не касаят деянието, предмет на обжалваното наказателно постановление, същите не следва да бъдат обсъждани и коментирани в настоящото административно-наказателно производство.

За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличава с по-ниска степен на нарушение от същия вид, доколкото за неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС, без да е необходимо от същото да е била създадена някаква опасност за движението, доколкото за последното е предвидена завишена наказателна отговорност по друг законов текст. В същата насока е и изложеното становище от страна на административно – наказващият орган в самото наказателно постановление, който се споделя изцяло.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0869-003712 от 27.03.2018 год. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, с което на С.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: