Р Е Ш Е Н И Е

 

463/18.10.2018г.,                   гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2117 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000531/20.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на управител на ДЗЗД “Вортеп”, с ЕИК 177078436, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 3, ет. 2, ап. 52 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага допълнителни мотиви.

Процесуалния представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

ДЗЗД “Вортеп” е със седалище и адрес на управление: „Климент Охридски“ № 35,  вх. 3, ет. 2, ап. 52 и се представлява от управителя П.П.П., ЕГН **********.

ДЗЗД “Вортеп” е с предмет на дейност производство и монтаж на алуминиеви парапети и гаражни врати.

На 07.06.2018 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен в обект – лаборатория, намираща се в сградата на Пивоварна „Шуменско пиво“ в гр. Шумен,         ул. „Раковска“ № 115 и на който обект монтажни дейностти се извършвали от ДЗЗД “Вортеп”. При проверката, било установено, че лицето Х.М.Х., ЕГН ********** работел на горепосочения обект монтирайки алуминиев парапет на лабораторията, като работел като „монтажник изделия от метал“ в ДЗЗД “Вортеп”. На основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от П.П.П., в качеството му на управител на ДЗЗД “Вортеп” били взети писмени обяснения, в които посочил, че с лицето Х.М.Х. е сключен писмен трудов договор № 4 от 06.06.2018 г. Управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 11.06.2018 г. в Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен. На посочената дата от страна на управителя на дружеството са били представени копие на Трудов договор № 4/06.06.2018 г., длъжностна характеристика от 07.06.2018 г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, подадена на 08.06.2018 г. в 09.27:05 часа, касаеща трудовото правоотношение с лицето Х.М.Х.. Било установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е било връчено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТП на НАП в гр. Шумен. Такова му е било връчено едва на по-следващия ден. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.06.2018 г. – в обекта и на 11.06.2018 г., 13.06.2018 г. 21.06.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в две точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано, че работодателят е сключил трудов договор № 4/06.06.2018 г. с лицето Х.М.Х., лицето постъпва на работа на 07.06.2018 г., а договорът е регистриран на 08.06.2018 г. в НАП видно от Справка № 27388183014604/08.06.2018 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 21.06.2018 г. Въз основа на установените факти, на 21.06.2018 г.  бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000531, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството - нарушител не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000531/20.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на управител на ДЗЗД “Вортеп”, с ЕИК 177078436, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 3, ет. 2, ап. 52 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.В.Р., на свидетеля П.В. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелят Х.М.Х., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите В.Р. и П.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В хода на съдебното производство, въз основа на направено искане от процесуалният представител на дружеството – жалбоподател, е допуснат и разпитан в качеството на свидетел лицето Х.М.Х.. От показанията на този свидетел се установява, че процесния ден само е помагал на П.П.П., за да пренесат дълги и обемисти пакети с алуминиеви парапети, както и че и преди проверката е ходил да му помага по същия начин няколко пъти. Съдът счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят Х.Х. заявява в съдебно заседание, че с П.П. са приятели. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите В.Р. и П.С. се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 07.06.2018 г., Х.М.Х. е работил като „монтажник изделия от метал“ в ДЗЗД “Вортеп” гр. Шумен. От дадените от П.П.П. обяснения на основание чл. 402,  ал. 1, т. 2 от КТ, в качеството му на управител на ДЗЗД “Вортеп”, става ясно, че с лицето Х.М.Х. има подписан трудов договор № 4 от    06.06.2018 г.  Към този момент обаче не му е било предоставено уведомление за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП - гр. Шумен.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай ДЗЗД “Вортеп”, като е допуснало на работа лицето Х.М.Х., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” или „глоба“ в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя, респ. за виновното длъжностно лице – „глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв.

В § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието „работодател” – всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно ДЗЗД “Вортеп” се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно ДЗЗД “Вортеп” е дружество, създадено по реда на Закона за задълженията и договорите, което се отнася към категорията на посочените в цитираната разпоредба и самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. А според нормата на чл. 412а, т. 2 от КТ /обн. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ за нарушения на трудовото законодателство се налага „имуществена санкция“ - на юридическите лица и за едноличните търговци, и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ

Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в,    ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на   чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по  чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 06.06.2018 г. и уведомлението по чл. 65, ал. 5 от КТ е подадено до ТД на НАП е два дни по-късно на 08.06.2018 г. и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от ДЗЗД “Вортеп” е маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ. В този смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение № 102 от 13.03.2013 г. по КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от 14.03.2016 г. по КАНД № 24/2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от 12.07.2016 г. по КАНД № 182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на  чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,       б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.

Независимо от изложеното обаче, при извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира, че на жалбоподателя е било наложено наказание „имуществена санкция“. Според настоящия съдебен състав с обжалваното наказателно постановление е било незаконосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Законодателят е разграничил административно-наказателната отговорност на физическите лица от тази на юридическо лице или едноличен търговец, и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, поради което неправилно жалбоподателят е бил санкциониран от административно-наказващия орган, в качеството му на физическо лице. По делото е безспорно установено, че административното нарушение е осъществено от ДЗЗД “Вортеп” гр. Шумен, като в атакуваното наказателно постановление е посочено, че нарушител е именно управляваното от жалбоподателя ДЗЗД “Вортеп”. Същевременно обаче административнонаказващия орган е вменил административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П.П.П., в качеството му на физическото лице - управител на ДЗЗД “Вортеп”, като съответно му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. В случая би следвало административното наказание да се наложи на дружество, създадено по реда на Закона за задълженията и договорите, представлявано съответно от управителя на дружество или друго лице с представителна власт. В конкретния случай нарушител се явява ДЗЗД “Вортеп” гр. Шумен и нему е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, а не на физическото лице – жалбоподателя П.П.П.. В Кодекса на труда е дадено ясно разграничение на наказанието с оглед субекта на нарушението е предвидено различно по вид административно нарушение – “глоба” или “имуществена санкция”. Наказание „имуществена санкция“ обаче се налага на юридически лица и еднолични търговци, и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. Жалбоподателят, макар и управител на дружеството, създадено по реда на Закона за задълженията и договорите, не се явява нито юридическо лице, нито едноличен търговец, нито дружество по реда на Закона за задълженията и договорите. . Поради това по силата на чл. 13 от ЗАНН единственото допустимо наказание за извършено от него нарушение е наказанието „глоба“, но не и „имуществена санкция“, каквато според        чл. 83, ал. 1 от ЗАНН може да бъде налагана на юридически лица и еднолични търговци. Като е наложил на физическо лице административно наказание „имуществена санкция“, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл. 414, ал. 3 от КТ, а и на общите разпоредби на чл. 13 и чл. 83 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на Административен съд – Шумен, в решението по КАНД № 313/2017 г. се приема изрично, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на „имуществена санкция“, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертава се, че законодателят прави ясно разграничение между „глобата“ и „имуществената санкция“, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби, а и наказанието „глоба“ се налага за извършено административно нарушение - деяние, извършено виновно, докато имуществена санкция се предвижда за неизпълнение на задължение към държавата, отговорността, за която е обективна /безвиновна/ . В цитираното решение се посочва също, че този порок е твърде съществен и не би могло да бъде счетен само за техническа грешка. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-конкретно Решение от 07.01.2008 г. на Административен съд – гр. Русе по к.н.а.д. № 251/2007 г.

В конкретния случай като не е съобразил изложеното, административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 27-0000531/20.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на управител на ДЗЗД “Вортеп”, с ЕИК 177078436, със седалище и адрес на управление:         гр. Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 3, ет. 2, ап. 52 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 63,    ал. 2 от КТ, като неправилно и незаконосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: