Р
Е Ш Е Н И Е
379/5.9.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На пeти септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Миглена Славчева - Петрова
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2122 по описа на ШРС
за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на С.Х.С. - обвиняем по досъдебно производство № 152/2018
г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът
предвижда наказание “лишаване от свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, както и с деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия С. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в разпоредбата
на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник Защитникът на
обвиняемия моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено
наказание “глоба” в минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.Х.С. бил правоспособен
водач на МПС за категория „В“ от 1989 г., а от 1990 г. – и за категория „С“.
След като на 08.09.2014 г. обвиняемият С. отказал да му бъде подновено
свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ за категория „С“, на 23.09.2014 г.
му било издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС №
282505688 за категория „В“. С посоченото свидетелство за управление на МПС
обвиняемият С. удостоверявал правоспособността си, когато управлявал МПС на
територията на Република България и извън нея.
Скоро след като придобил СУМПС №
282505688 от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, обвиняемият С.
заедно със съпругата си заминал за Република
Гърция, където двамата започнали работа. Четирите им деца решили да останат да
живеят в с. Крива река, като по-големите от децата се грижили за по-малките.
Затова обвиняемият и съпругата му често завръщали се в Република България, за
да се види със своите деца и отново
отпътували за Република Гърция.
Така на 24.04.2015 г. обвиняемият
предприел пътуване от Република Гърция към Република България с лек автомобил,
който лично той управлявал. По време на пътуването, докато се намирал на
територията на Република Гърция, обвиняемият бил спрян от гръцките контролни
органи за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.Той
представил пред гръцките власти СУМПС № 282505688, издадено от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Гръцките контролни органи отнели
предоставеното от обвиняемия СУМПС.
На 26.03.2015 г. обвиняемият се явил в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Там той попълнил и представил
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и
чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че е
изгубил СУМПС № 282505688, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Шумен. Цитираната декларация била заведена в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 2681/26.03.2015 г. По същото време – на
26.03.2015 г. и на същото място - сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, на основание чл. 151, ал. 5 от ЗДвП обвиняемият подал и декларация за
удостоверяване на това, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни
през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република
България. Вследствие, въз основа на подадените документи на обвиняемия С. било
издадено свидетелство за управление на МПС. Обвиняемият С. получил издадения
документ и започнал да го ползва.
Междувременно гръцките власти изпратили
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС № 282505688, като
информирали българските компетентни органи, че документът е бил иззет от водача
заради административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия С.Х.С.,
дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от
страна на обвиняемото лице и неговия защитник не бяха представени
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа
експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в
която декларирал, че е изгубил СУМПС № 282505688, издадено от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 2681 от 26.03.2015 г.
принадлежи на обвиняемия С.Х.С..
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемият С.Х.С. ***, съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № 282505688, издадено
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация 26.03.2015 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в
която декларирал, че СУМПС № 282505688, издадено от сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено. Изпълнителното деяние се изразя в
потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Съдът намира, че
в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на
други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се възприеме и обстоятелството,
че към настоящият момент полага грижи за отглеждането и възпитанието на четири
непълнолетни деца. Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се
признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали
го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко
разкаяние за извършеното. Съдът отчете и финансовото положение на обвиняемия,
което се доказва от дадените обяснения в хода на досъдебното следствие, а
именно, че е безработен. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността
на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
направените деловодни разноски в размер на 100.42 /сто лева и четиридесет и две
стотинки/ лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва
да се възложат на обвиняемия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото - Декларация от 26.03.2015 г. по чл. 159, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
С.Х.С., ЕГН **********, роден на *** г. в с. Хърсово, обл. Шумен, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с постоянен
адрес:***, за виновен в това, че на 26.03.2015
г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /обстоятелството, че СУМПС №
282505688, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е
изгубено/ в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 160, ал. 1 от ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД
на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда С.Х.С., ЕГН ********** да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 100.42 /сто лева и
четиридесет и две стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
На
основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото -
Декларация от 26.03.2015 г. по чл.
159, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, във вр.
чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002
г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина и Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва
да бъде оставено по делото.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: