Р Е Ш Е Н И Е
549/26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2180 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000177 от 17.07.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
А.С.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 71, т. 8 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 33 от 03.11.1999 г./ Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично и с упълномощени представители, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва
жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. В съпроводителното писмо до
съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло. Освен това, депозира писмени бележки, в които сочи допълнителни аргументи за законосъобразност на
наказателното постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.С.С. работел като шофьор на автобус
към фирма „Интра Сити Бъс“ ЕАД, с ЕИК 202829813, която притежавала Лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03816.
Ръководството на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец
решили да проведат в началото на лятната ваканция тридневна екскурзия за
учениците от 11-ти клас през периода от 02.07.2018 г. до 04.07.2018 г., с
маршрут с. Венец – гр. Бургас – гр. Равда -
гр. Несебър – с. Венец. По този повод потърсили съдействието от
туристическа агенция „Ив и Ко Травел“ ООД,
офис гр. Шумен, която се заела с организацията на екскурзията. В
изпълнение на нормативните изисквания и във връзка с предстояща екскурзия, от туроператора „Ив и
Ко Травел“ ООД, офис гр. Шумен на 25.06.2018 г. било изпратено Уведомително писмо до Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - гр. Шумен за предстоящия
„случаен превоз“, предназначен за ученици. С цитираното писмо ги
уведомили също, че е създадена организация за осъществяване на превоз на 14
деца и 2 ръководители от СУ „Н. Й. Вапцаров“, с. Венец, който ще бъде
осъществен с микробус модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РР 4383 ВС и с превозвач
ЕТ „З.-И.М.“, като била посочена дата на отпътуване 02.07.2018 г. - 08.00 часа.
Тъй като посоченото превозно средство не било включено в лиценза на превозвача
на место било изпратено друго превозно средство, а именно автобус от кат. М2,
марка „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.
№ РР1982АХ, който бил собственост на ЕТ „З.-И.М.“, но по силата на Договор от
05.10.2015 г. бил отдаден под наем на „Интра Сити Бъс“ ЕАД, с ЕИК 202829813. На
02.07.2018 г. водач на посоченото превозно средство бил жалбоподателя С., който
около 09.30 часа пристигнал с автобуса до с. Венец, на ул. “Никола Й. Вапцаров“ до СУ „Никола Й. Вапцаров“,
като следвало да осъществи посочения по-горе превоз на ученици по маршрута с.
Венец – гр. Бургас – гр. Равда – гр.
Несебър – с. Венец. След като автобусът, управляван от жалбоподателя пристигнал
пред СУ „Никола Й. Вапцаров“ учениците натоварили в багажното отделение своя
багаж и започнали да се качват в превозното средство. Тъй като по повод цитираното писмо, компетентните длъжностни лица при Областен
отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен съвместно с полицейски служители от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Шумен следвало да извършат щателна проверка на автобуса,
преди да отпътува на тридневната ученическа ескурзия, на същото место се
намирали свидетелите К.Л.К. и И.С.С.. Същата била извършена на 02.07.2018 г., около 9.30
часа в с. Венец на
ул. „Никола Вапцаров“ в непосредствена близост до СУ „Никола Вапцаров“. При проверката, било установено,
че на автобуса била
поставена табела „случаен превоз“, както и със същият ще пътуват ученици и
придружаващите ги учители от СУ „Никола
Вапцаров“ по маршрут с. Венец - гр. Бургас – гр.
Равда – гр. Несебър – с. Венец съобразно
Пътен лист № 773682/02.07.2018 г.
Двамата свидетели поискали от водача документацията, свързана с
извършването на посочения „случаен превоз“. Било констатирано, че водачът С. не
представя удостоверение
за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобуса при
случаен превоз на деца и ученици.
От негова страна бил представен единствено пътен лист № 773682/02.07.2018
г. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 253875 от 02.07.2018 г., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
71, т. 8 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от
министъра на транспорта /Наредба № 33 от 03.11.1999 г./ - за това, че извършва случаен превоз на деца и ученици,
като в момента на проверката не представя удостоверение за преминат допълнителен преглед за
проверка на оборудването на автобуса за случаен
превоз на деца и ученици. Актът е бил съставен в
присъствието на нарушителя,
който бил надлежно предявен и подписан, сочейки, че има възражения, но без да ги
конкретизира. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал
писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които излага, че по
време на извършване на проверката в автобуса не е имало ученици и че случайно
се е намирал в с. Венец и не е знаел
къде ще пътуват учениците и от кое училище са същите, но същите били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 46-0000177
от 17.07.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
А.С.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 71, т. 8 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 33 от 03.11.1999 г./
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.С., свидетеля К.Л.К. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, свидетеля Х.П.Х. –
свидетел при съставяне на акта,
свидетелите С.М.К. и А.А.М., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С., К.К., Х.Х., С.К. и А.М. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на автобуса, отразяващи, че на автобуса е поставена табела „случаен превоз“ и че е натоварен багажа на пътуващите ученици и придружаващите ги учители от СУ „Никола Вапцаров“. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000175 от 17.07.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповед №
194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П. А съобразно нормата на § 1, т. 24
от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П „Случайни
автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без
промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително
заявени условия.
Дефиниция на понятието се съдържа и в разпоредбата на §1, т. 5 от ДР
на Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България превоз на пътници, според която
такъв е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни
линии, нито за специализиран превоз, /по смисъла на § 1, т. 22 и т. 23 от ДР на Закона за
автомобилните превози при определени, посочени в разпоредбата хипотези.
Конкретно според § 1, т. 5, б. “а“ от Наредбата случайният превоз може да бъде „обиколен
превоз при затворени врати“ - при който едно и също превозно средство се
използва за превоз на предварително определена група без изменение на състава,
като пътуването започва и завършва в един и същи пункт.
В разпоредбата
на чл. 68, ал. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 33 от 03.11.1999 г./ изпълнението на случаен
превоз започва при: 1. попълнен с данни за случаен превоз пътен лист по образец
/приложение № 11/; 2. попълнена от превозвача пътническа ведомост /приложение №
11а/ и 3. предварително
издадена от превозвача фактура за платен превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България по
време на работа водачът на превозно средство, с което се извършва случаен
превоз на пътници е длъжен при поискване от контролните органи да им представи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗДвП и изрично посочените
документи, като съгласно т. 8 от същия текст такъв документ се явява удостоверението
по чл. 68а, ал. 2 от наредбата, а именно удостоверение за преминат допълнителен
преглед за проверка на оборудването на автобуса.
Безспорно
установено по делото е, че в деня на извършване на проверката с управлявания от
жалбоподателя автобус е следвало да бъде извършен „случаен превоз“ на група
пътници, посочени в нарочен списък /на 14 деца и 2 ръководители от
СУ „Никола Й. Вапцаров“, с. Венец/ по маршрут с. Венец - гр. Бургас – гр. Равда
- гр. Несебър – с. Венец, с цел -
ескурзия. Доколкото се касае за превоз на предварително определена група
лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за
конкретна цел, съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали
извършването на превоз на пътници, представляващ „случаен“ такъв по смисъла на
§ 1, т. 24 от ДР на Закона за автомобилните превози
и на §
1, т. 5, б. „а“ от ДР на Наредба № 33/03.11.1999 г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че управлявания от жалбоподателят автобус е с поставена табела „Случаен превоз“ - обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя С.. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К., И.С., Х.Х.,
С.К. и А.М., така също и представеното като писмено
доказателство по делото Уведомително писмо от Туроператора „Ив и Ко-Травел“
ООД, гр. Шумен, изпратено до Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.
Шумен рег. № 27-00-33-228/25.06.2018 г. В същото време от разпита на
свидетелите К.К. и И.С. се установява, че жалбоподателят, след поискване от
тяхна страна не им е представил удостоверение за
преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобуса за
извършвания превоз, каквато се изисква съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 8
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
каквато е следвало да бъде издадена от страна на превозвача предварително.
Съдът не
споделя твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че към
момента на извършване на проверката превозът не
е бил започнал и че следва
действията на жалбоподателя да бъдат третирани като опит за извършване на
административно нарушение, което е ненаказуемо, съгласно разпоредбите на ЗАНН.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 3 от ЗАвтП извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен
документ по образец, определен в наредбата по ал. 1. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 68, ал. 4, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
съгласно която изпълнението на случаен превоз се счита започнало с попълването
на данни за случайния превоз в пътен лист по образец /приложение 11/. Имайки
предвид, че по време на извършване на проверката от страна на водача е бил
представен пътен лист № 773682, в който са били попълнени данните на водача,
вида и номера на превозното средство, маршрута, както и че превозното средство
е било проверено от механик именно във
връзка с този случаен превоз, се налага извода, че към момента на извършване на
проверката случайният превоз вече е бил започнал и за водача е възникнало
задължението при поискване от контролните органи да представи посочените в
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 33 документи. В тази връзка съдът съобрази
и обстоятелството, че непосредствено преди извършване на проверката на водача,
учениците, по отношение на които е следвало да бъде осъществен превоза са
поставили своя багаж в багажното отделение на автобуса, като част от тях са
започнали и да се качват в него. В
подкрепа на този извод са показанията на свидетелите К.К., И.С., Х.Х., които
пряко са възприели поставянето на багажа и качването на част от учениците в
превозното средство. В същата насока са и показанията на свидетелката А.М.,
която също заявява, че багажа на учениците е бил натоварен в автобуса на
жалбоподателя.
Съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя, че пътния лист не е бил попълнен от
негова страна преди момента на извършване на проверката и че е попълнил същия,
поради дадени му разпореждания от страна на контролните органи. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че видно от представения като писмено
доказателство по делото пътен лист № 773682, в същия е отразено, че превозното
средство е минало на проверка на неговото техническо състояние, което е било
удостоверено с подписа и печата на съответния механик, чиито имена са били
посочени в пътния лист и е бил поставен негов печат. В същото време от
повторния разпит на актосъставителя К.Л.К. се установява по безспорен начин, че
по време на проверката водачът е представил посочения пътен лист, който е бил
вече попълнен, като това е бил и единствения представен от негова страна
документ. Именно това е станало и причина да му бъдат съставени актове за
установяване на административни нарушения по отношение на всеки един от
документите, но не и за пътния лист.
Ето защо,
поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно
- наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на
превозното средство, с което е следвало да бъде извършен случайния превоз.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2000 лева при първо нарушение водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. По делото не съществува спор, че документът, който
жалбоподателят не е представил – удостоверение за
преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобуса е именно
документ, който се изисква по силата на подзаконов нормативен акт, какъвто се
явява Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на МТ.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания
за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с
осъществяване на превоз на пътници и по-конкретно ученици, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията, свързани
с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения,
свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на
гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай. В практиката си ШАС
приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато
съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице
доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта
на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство -
обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват
основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Не
са налични
обстоятелства, които да обусловят извод за приложимост на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП при определяне на наказанието „глоба“. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП визира случаите, когато
изброените в нея документи, в т. ч. този по чл. 71, ал.
4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, не бъдат „представени в момента
на проверката“,
т. е. случаите, когато
водачите разполагат с тези документи, но не ги представят на контролните органи
при поискване от тяхна страна. Настоящият казус безспорно не е такъв, доколкото
към датата на нарушението деецът не е притежавал валидно попълнена пътническа ведомост за превоза, поради
което
правилно е бил санкциониран за нарушение по чл.
93, ал. 1 от ЗАвтП.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000175 от 17.07.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на А.С.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 71, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта /Наредба № 33 от 03.11.1999 г./, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: