В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2181 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000178 от 17.07.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на А.С.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на управление: с.Б* е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично с упълномощен представител в лицето на адв.Д. от ШАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Процесуалният представител на ОО “АА” – гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни мотиви в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.С.С. работел като шофьор на автобус към фирма „Интра Сити Бъс“ ЕАД, с ЕИК 202829813, която притежавала Лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България №03816. Във връзка с предстояща екскурзия от туроператора „Ив и Ко Травел“ ООД, гр.Шумен на 25.08.2018 год. било изпратено Уведомително писмо до Началника на ОО „АА“ – Шумен, с което ги уведомили, че е създадена организация за осъществяване на превоз на 14 деца и 2 ръководители от СУ „Н.Й.Вапцаров“, с.Венец, който ще бъде осъществен с микробус модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. №РР4383ВС и с превозвач „ЕТ Заря-И. М.“, като била посочена дата на отпътуване 02.07.2018 год. и час 08.00. Тъй като посоченото превозно средство не било включено в лиценза на превозвача на место било изпратено друго превозно средство, а именно автобус от кат. М2, марка „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег. №РР1982АХ, който бил собственост на ЕТ „Заря-И. М.“, но по силата на Договор от 05.10.2015 год. бил отдаден под наем на „Интра Сити Бъс“ ЕАД, с ЕИК 202829813. На 02.07.2018 год. водач на посоченото превозно средство бил жалбоподателя, който около 09.30 часа пристигнал с автобуса до с.Венец, на ул.“Никола Й.Вапцаров“ до СУ „Н.Й.Вапцаров“, като следвало да осъществи посочения по-горе превоз на ученици по маршрута Венец–Бургас-Равда-Несебър. След като автобусът, управляван от жалбоподателя пристигнал пред СУ „Н.Й.Вапцаров“ учениците натоварили в багажното отделение своя багаж и започнали да се качват в превозното средство. Тъй като по повод посоченото по-горе уведомление служители от ОО „АА“, гр.Шумен следвало да извършат проверка, на същото место се намирали актосъсъставителя И.С. и свид.К.К.. Двамата поискали от водача документацията, свързана с извършването на посочения „случаен превоз“, като било констатирано, че за посоченият по горе автомобил няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт/IRU/. От страна на жалбоподателя, бил представен единствено пътен лист №773682/25.06.2018 год.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №253891 от 02.07.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.23а предл.2 от Закона за автомобилните превози. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него, като е изложил, че има възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага, че по време на извършване на проверката в автобуса не е имало ученици и че случайно се е намирал в с.Венец и не е знаел къде ще пътуват учениците и от кое училище са същите. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №46-0000178 от 17.07.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на А.С.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на управление: с.Б* е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя С. и на свидетелите К., Х. и М., от допълнителния разпит на актосъставителя , както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите посочените по горе свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл 23а от Закона за автомобилните превози, случайните превози на деца и/или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

Безспорно установено по делото е, че в деня на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус е следвало да бъде извършен „случаен превоз“ на 14 деца и 2 ръководители от СУ „Н.Й.Вапцаров“, с.Венец по маршрут Венец–Бургас-Равда-Несебър. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства , така също и представеното като писмено доказателство по делото Уведомително писмо от Туроператора „Ив и Ко-Травел“ ООД, гр. Шумен, изпратено до ОО „АА“, гр.Шумен рег. №27-00-33-228/25.06.2018 год. В същото време, по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че към 02.07.2018г., за автобуса, с който е следвало да се осъществи този „случаен превоз“ на тези деца има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт/IRU/, което е в пълен дисонанс с императивните изисквания на на чл.23а предл.2 от Закона за автомобилните превози..

Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя и неговия процесуален представител теза, че към момента на извършване на проверката превозът не е бил започнал и че следва действията на жалбоподателя да бъдат третирани като опит за извършване на административно нарушение, което е ненаказуемо, съгласно разпоредбите на ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗАвтП извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал.1. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.68, ал.4, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, съгласно която изпълнението на случаен превоз се счита започнало с попълването на данни за случайния превоз в пътен лист по образец /приложение 11/. Имайки предвид, че по време на извършване на проверката от страна на водача е бил представен пътен лист №773682, в който са били попълнени данните на водача, вида и номера на превозното средство, маршрута, както и че превозното средство е било проверено от механик именно във връзка с този случаен превоз, се налага извода, че към момента на извършване на проверката случайният превоз вече е бил започнал . В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че непосредствено преди извършване на проверката на водача, учениците, по отношение на които е следвало да бъде осъществен превоза са поставили своя багаж в багажното отделение на автобуса, като част от тях са започнали и да се качват в него. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите С., К. и Х., които пряко са възприели поставянето на багажа и качването на част от учениците в превозното средство. В същата насока са и показанията на свид. Айсел Мехмед, която също заявява, че багажа на учениците е бил натоварен в автобуса на жалбоподателя.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че пътния лист не е бил попълнен от негова страна преди момента на извършване на проверката и че е попълнил същия, поради дадени му разпореждания от страна на контролните органи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представения като писмено доказателство по делото пътен лист №773682, в същия е отразено, че превозното средство е минало на проверка на неговото техническо състояние, което е било удостоверено с подписа и печата на съответния механик, чиито имена са били посочени в пътния лист и е бил поставен негов печат. В същото време от повторния разпит на актосъставителя И.С. се установява по безспорен начин, че по време на проверката водачът е представил посочения пътен лист, който е бил вече попълнен, като това е бил и единствения представен от негова страна документ. Именно това е станало и причина да му бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения по отношение на всеки един от документите, но не и за пътния лист.

С оглед изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на превозното средство, с което е следвало да бъде извършен случайния превоз. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2000 лева при първо нарушение Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя и процесуалния му представител, че настоящият случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на пътници и по-конкретно ученици, за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията, свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №46-0000178 от 17.07.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: