Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   474/24.10.2018г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав

На осемнадесети октомври    две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                  Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2220 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000568/13.07.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “ТСБ –ТЕКСТИЛ СЪРВИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 202361720, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 25, представлявано от И.Д.И., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева /две хиляди  лева/ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

 Дружеството -жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си в жалбата.

В съдебно заседание, представляващият дружеството – жалбоподател не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Г.Б. от ШАК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 11.06.2018г. и на 13.06.2018г. по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, от страна на “ТСБ –ТЕКСТИЛ СЪРВИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 202361720, било констатирано, че дружеството  в качеството на работодател, при осъществяване на дейността си, е нарушило трудовото законодателство, като не е изпълнило  задължително предписание  на контролен орган  - ДИТ -  Шумен – т.2  / Предписание № 2 / със срок на изпълнение 31.05.2018г., дадено  с протокол № ПР 1816238 от 23.05.2018г. за извършена проверка, а именно: т.2 Работодателят  да плати на А.Ш.Е., А.З.М., Е.Б.Г., Ж.Н.Н., З.О.А., Л.Д.Д. , Р.Д.И. , С.А.В.  и С.И.Ц., уговореното трудово възнаграждение  за извършената работа  за м. март 2018г., съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ, със срок на изпълнение 31.05.2018г.

Неизпълнението е установено по отношение на лицата А.Ш.Е., А.З.М. и З.О.А..

Нарушението било извършено на 01.06.2018г. в гр. Шумен.

Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 1820268 от 11.06.2018г., връчен на 13.06.2018г.

 Въз основа на установените факти, на 13.06.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000568 като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващия лечебното заведение – нарушител, като последният подписал акта без възражения.

 Впоследствие, дружеството - жалбоподател  се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, е депозирало допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 27-0000568/13.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “ТСБ –ТЕКСТИЛ СЪРВИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 202361720, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 25, представлявано от И.Д.И., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева /две хиляди  лева/, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, включително и от разпита на свидетеля, разпитан по искане на представителя на жалбоподателя .

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че с Протокол от 23.05.2018г., за извършена проверка на жалбоподателя  било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно: т.2 Работодателят  да плати на А.Ш.Е., А.З.М., Е.Б.Г., Ж.Н.Н., З.О.А., Л.Д.Д. , Р.Д.И. , С.А.В.  и С.И.Ц., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа  за м. март 2018г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ,  със срок на изпълнение  31.05.2018г.

По време на следваща проверка на 11.06.2018г и на 13.06.2018г., както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля, това предписание не е било изпълнено.

Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от писмените обяснения на управителя, обективирани в обяснение на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 13.06.2018 г., приложени на л. 13 от материалите по делото.

 В тази насока е и приложената по делото  разчетно-платежна  ведомост за м. март, 2018г. Разпитаният в съдебно заседание свидетел М.заяви, че всъщност е получил заплатите  на съпругата си –А.и на А.Шза м. април,  но не е  получавал заплатите за месец март, касаещи  процесното НП .

Съдът констатира, че в АУАН и НП е допусната техническа грешка при изписване  номера на Протокола от 23.05.2018г. с който е било дадено предписанието по т. 2/ грешно посочен като 1816238, коректният е №1815708/. Настоящата инстанция намира, че тази техническа грешка   не е довела до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството  - жалбоподател, като не е изпълнил даденото му с протокол  от 23.05.2018г., задължително предписание, е осъществил от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е нарушил от обективна страна състава на разпоредбата чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението. 

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините, е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съдът не споделя становището за наличие на маловажен случай. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО, при наличието на маловажен случай на административно нарушение, да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК НА ВКС, излезе със становище, че изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Всичко това би следвало да намери приложение, когато е налице маловажност на случая. Съдът, обаче, намира, че такава не е налице, с оглед особената важност на дейността на държавните органи във връзка с обслужване на обществените отношения, свързани с полагането на труд и произтичащите в тази връзка права и задължения на лицата, страни по трудовите правоотношения.

В случая се касае за закъснение на изплащане на заплати на няколко работника. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен", се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Поради изложеното, съдът не приема доводите за маловажност на случая.

Освен това, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, е приложима при наличието кумулативно на следните предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици. В настоящия случай и неизпълнението на това изискване – за изплащане на трудово възнаграждение, поставя работника в ситуация, в която той не е в състояние да задоволява най-неотложните си нужди. Ето защо, според настоящия състав не са налице предпоставките за приложението на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага след установяването му и съответно са произлезли вредни последици за работника.

            С оглед на гореизложеното, съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Същевременно АНО не е посочил  конкретни  мотиви защо е наложил санкцията над минималния размер, предвиден в нормата на чл. 415 от КТ предвиждаща, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. . Видно от АУАН и НП, липсва изрично  посочване  дали  нарушението е  поредно или не, няма данни за други допуснати нарушения, поради което съдът намира, че  нарушението е извършено за първи път и санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения законов размер от 1500лв.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление  следва да бъде изменено .

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 27-0000568/13.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “ТСБ –ТЕКСТИЛ СЪРВИС БЪЛГАРИЯ ”ЕООД, с ЕИК 202361720, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Дедеагач” № 25, представлявано от И.Д.И. , ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размер на санкцията  от 2000лв. на 1500лв .

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ :