Р Е Ш Е Н И Е

566/30.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2222 по описа на ШРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2091733, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, на първото съдебно заседание - изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата, като моли съда да потвърди електронния фиш..

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2018г. в 14.44 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на лек автомобил марка “Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег № СО22 27ВР, който се движел по главен път І - 2, км 112+737м., до Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 112 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 112 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Била извършена служебна справка в централна база – КАТ по регистрационния номер на заснетия лек автомобил, от която се установило, че негов собственик е В.В.К. ***, с ЕГН **********. Въз основа на заснемането и служебната справка за собственика на лекия автомобил бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2091733, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят В.В.К.. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 108 км/ч – превишаване с 48 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 44 - ИСИ/11.04.2017г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Кога е връчен процесния електронен фиш на жалбоподателя К. липсват данни. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред Районен съд Ботевград.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка /л.28 от ВАНД № 2222/2018г./ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДв.П когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. От приложената Схема на участък от път І – 2 «Русе – Варна» от км. 112+397 до км. 113+107 е видно, че пътен знак В-26 е поставен на км.113+307, посока от гр. Варна към гр. Русе, а скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била засечена на км. 112+737, в посока от гр. Русе към гр. Варна, т. е. при действието на пътен знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час. По силата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 km/ч., водачът се наказва с глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административното наказание с атакувания електронен фиш е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 22.02.2018г. в 14:44 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на лек автомобил марка “Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег № СО22 27ВР, със скорост от 108 км/ч. – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 48 км/ч.

Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС, „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура на издаване“. От това следва, че изскванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2, реквизити...“. В настоящият случай, съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми по чл.189, ал.4 от ЗДв.П, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят В.В.К., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.

Заслужава внимание, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, № 00209D32D447, снимка 403, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя и в съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така измерената скорост 112 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 108 км/ч при разрешена 60 км/ч и превишение от 48 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението – намалена с 3% над 100 км. в час толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят К. 14-дневния срок не е посочил друго лице, което да е управлявало собственото му МПС към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

Съдът намира за неоснователен доводът изложен в жалбата за изтичане на преклузивните срокове, визирани в чл.34 от ЗАНН. В настоящият случай нарушителят е бил установен на 22.05.2018г. когато е била извършената справката за собственик на заснетия лек автомобил, с който е осъществено административното нарушение и не е бил изтекъл едногодишния срок, визиран в ал.2 на чл.34 от ЗАНН от извършване на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения законов текст с предвидената в него санкция - глоба в размер на 400 лева за осъществено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2091733 на ОДМВР - Шумен, с който на В.В.К., с ЕГН ********** *** на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ШАС по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: