Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                503/8.11.2018г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Диана Георгиева  

при секретар В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2289 по описа на ШРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0046303 от 24.07.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като издадено в нарушение, както на разпоредбите на ЗЗП, така и на ЗАНН. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми, като са изложени подробни доводи за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се явява лично и не изпраща  процесуален представител.   

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е  неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин „ТЕЛЕНОР“ за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими компютри и аксесоари за тях,  находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 6. На 04.05.2018г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Н.И.К. с Вх. № В–03-937 от 23.04.2018г. за непривеждане на потребителска стока – мобилен телефон, марка “NOKIA 3 Black”, за която била предявена рекламация, в съответствие с договора за продажба. В хода на проверката в търговския магазин, свидетелят В.К.Г. установил, че в магазина била предявявана рекламация от потребителя К. на 02.04.2018г. Към момента на проверката, свидетелят установил, че търговецът “Теленор България” ЕАД отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Свидетелят Г. установил, че потребителя е закупил мобилен телефонен апарат, “NOKIA 3 Black” от “Теленор Бъбгария” ЕАД на 06.12.2017г. Рекламацията била предявена на 02.04.2018г., като бил посочен следния дефект „Смартфона се е изключил и не се включва“, а като забележки по външния вид при приемането в магазина било описано „Смартфона е със стъклен протектор има леки следи от употреба“. Проверяващите длъжностни лица констатирали, че мобилния телефон бил върнат на потребителя, неприведен в съответствие с договора за продажба. На потребителят било отказано привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като съгласно Констативен протокол № BG04001040544/12.04.2018г., издаден от „Булграм Сервиз“ ЕООД  гр. София - „При подробен преглед на устройството в разглобено състояние са открити следи от корозия и доказателства за влияние на влага/неизвестна течност по основната платка и дисплей. В резултат на това е настъпило необратимо увреждане/късо съединение, довело до описаната повреда, която не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните условия.“   Свидетелят установил, че след като мобилния телефонен апарат бил приет в магазина, бил изпратен в сервиз „Булграм Сервиз“, който сервиз с протокол установил, че имало следи от мокрене по основната платка на апарата. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2632922 от 04.05.2018г. от свидетеля В.Г., в който разпоредил на търговеца, с оглед установяване на фактическата обстановка по потребителската жалба на 11.05.2018г. да представи в офиса на КЗП гр. Шумен, становище по потребителската жалба, в което ясно и точно да е описана причината, поради която на потребителя К. е отказан гаранционен ремонт и стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба и да се представи документ, показващ, че при приемането на телефона в магазина за рекламация на 02.04.2018г., същият е бил с корозия на основната платка. На 11.05.2018г. в  офиса на КЗП гр. Шумен се явило лицето К.С.К., което представило Становище от „Теленор България“ ЕАД, ведно с копие от Сервизен протокол, копие на снимки на моб. апарат NOKIA със сериен номер 356802084686798 и копие на КП от сервиз Булграм, за което бил съставен Протокол за проверка на документи № К – 0107294  към констативен протокол № 2632922 от 04.05.2018г. На 21.05.2018г. в офиса на КЗП гр. Шумен отново се явило лицето К.С.К., което представило Становище на „Теленор България“ ЕАД и Становище на „Омниаком“ ООД. На 01.06.2018г., свидетелят В.Г. съставил АУАН № К – 0046303 в присъствието на преупълномощеното от представляващия дружеството, лице – Д.Ц.В., което го подписало без възражения. В Акта за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на А.Г.Д. – присъствал при проверката, актосъставителят приел, че търговецът “Теленор България” ЕАД гр. София е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като на 04.04.2018г. е отказал да приведе потребителската стока – мобилен телефон в съответствие с договора за продажба. Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № В-0046303 от 24.07.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 831642181, гр. София била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя – В.Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно. От друга страна чл.105,ал. 1 от ЗЗП гласи, че продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, а според  чл.108, ал.1 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок, изтичането на който има за своя правна последица обръщане тежестта на доказване. В първите 6-месеца от сключване на договора - ако се прояви несъответствие на стоката с договора за продажба, търговецът е този, който трябва да доказва, че същото се дължи на виновно поведение от страна на потребителя.

В конкретния случай от данните по делото, безспорно се установява, че е налице нарушаване на горните задължения на продавача. Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр. София, обект – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 6 се предлагат за продажба телефонни апарати, телекомуникационна техника, преносими компютри и аксесоари за тях. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след проявен дефект, продавача е приел мобилен телефон “NOKIA 3 Black” за рекламация преди да е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от ЗЗП. Търговецът /жалбоподателят/ изпратил дефектиралият апарат за сервизно гаранционно обслужване, след което на 04.04.2018г. /в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП/, жалбоподателят на база направени констатации в сервиза, че след извършена диагностика и констатирана механична повреда – залята с течност основна платка, отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Към датата на проверката, извършена от представители на КЗП  - 04.05.2018г., телефонът на клиента, не само, че не бил приведен в съответствие с договора за покупко - продажба, но търговецът отказал да го приведе. т.е. не е изпълнил административното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите В.Г., както и сигнала на потребителя - жалба от Н.К. и приложените към нея писмени доказателства, дори и снимка.

Видно от приложеното по административно-наказателната преписка, копие от  Протокол за приемане на устройство № 501978782 от 02.04.2018г. е, че върху телефона в момента на предявяване на рекламацията е вписано следното: “Смартфона е със стъклен протектор, има леки следи от употреба”, без да описани открити следи от нараняване, надраскване, ожулване, не е отбелязано при приемане на телефона стикера за влага да е размит или да има други признаци на мокрене на апарата, което по твърдение на дружеството – жалбоподател е довело до повредата на апарата. Наличието на следи от течност/влага са били открити впоследствие, като същите би могло да бъдат причинени от неправилно съхранение, транспорт или от други действия от служители на дружеството – жалбоподател или на оторизирания сервиз.  

Според предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, ако повредата се дължи на заливане с течности. В настоящия случай не се установява, че повредата на мобилния апарат да е в резултат на намокряне от страна на потребителя, доколкото липсват констатации в тази насока от приемащия рекламацията, служител на търговеца. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по  чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното НП е неоснователно.

Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че закупеният от магазина на жалбоподателя, телефон не е съответсвал на договора за продажба, поради което дружеството - жалбоподател “Теленор България” ЕАД гр. София е следвало да приведе потребителската стока в съответствие с договора за покупко – продажба, което задължение същият не изпълнил.

Действително, посочената в НП дата на нарушението /04.04.2018г./ предхожда изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното задължение, а именно - един месец след датата на предявяване на рекламацията. На посочената дата обаче е издаден Сервизен Протокол  № 501978782, в който е обективиран отказ от страна на дружеството да изпълни задължението си, при което следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно. Доколкото жалбоподателятт не е санкциониран за неспазване на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП, който отказ е обективиран в Сервизен Протокол  № 501978782, с който рекламацията е приета за неоснователна, съответно потребителската стока не е отремонтирана, правилен е изводът на наказващия орган, че процесното неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 04.04.2018г., а не с изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок. В този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.  

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че “Теленор България” ЕАД гр. София, в качеството си на търговец, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, тъй като потребителят е предявил рекламация на дата 02.04.2018г., като към датата на проверката - 04.05.2018г., извършена от длъжностни лица към Комисия за защита на потребителите, телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба, а на 04.04.2018г. е било отказано такова  привеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от мобилен телефон.

За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, че са вписани и мотиви от страна на АНО по отношение на определения максимален размер на санкцията. Както в АУАН, така и в НП е вписано, че установеното административно нарушение е поредно, като са вписани десет влезли в законна сила, НП.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                         Р Е Ш И:  

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0046303 от 24.07.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД, гр. София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6  е наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП  в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на  чл.113, ал.1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: