Р Е Ш Е Н И Е

497/7.11.2018г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На единадесети октомври 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2290/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Теленор България” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0047658/24.07.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги- „Теленор“, намиращ се на бул.”Велики Преслав” №6 в гр.Шумен. На 11.06.2016г. потребителят Д.Х.А. от гр.Шумен сключил договор за лизинг с дружеството-жалбоподател, по силата на който в посочения магазин му бил предоставен мобилен телефон модел „Samsung Galaxy S7“. На 14.05.2018г. потребителят предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Бил оформен Протокол за приемане на устройство №501987717/14.05.2018г., в който като описание на повредата било отразено: „на дисплея има зелена лента“, а като особени белези на телефона при приемане: „има леки следи от удари по лайсната“. След постъпване на телефона в Централен сервиз бил издаден Сервизен протокол от 22.05.2018г., в който като забележки при приемането на апарата в сервиза било отразено, че същият има драскотини и удари. Като заключение било посочено, че апаратът е с механично повреден дисплей, следи от силни удари по корпуса, както и че гаранционното обслужване е прекратено. Било отправено предложение за извънгаранционен ремонт –смяна на дисплей, на стойност 570.00 лева. На 25.05.2018г., с Протокол за предаване на устройство № А 501987717 телефонът бил върнат неотремонтиран на потребителя, поради неприемане на цената на ремонта от него. След като бил информиран, че му е отказан гаранционен ремонт, на 31.05.2018г. А. депозирал жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, във връзка с която на 04.06.2018г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект. В хода на проверката било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. По повод проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказът за гаранционно обслужване, тъй като при преглед на апарата в оторизиран сервиз на производителя сервизният специалист е констатирал, че проблемът с телефона се дължи на механично повреден дисплей и че по корпуса на устройството има следи от удари. Във връзка с тези констатации на 22.06.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало на потребителя А. да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефонен апарат, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ. В представеното становище санкционираното лице основава отказа си на гаранционните условия на гърба на гаранционната карта, според които гаранцията не се отнася за случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В случая обаче липсват доказателства, че повредата е причинена от увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не е било констатирано наличие на следи от силни удари по корпуса, въпреки че на устройството е бил извършен оглед, а напротив- установени са само леки следи от удари по лайсната. При това положение е възможно телефонът да е получил допълнителни механични увреждания след приемането му за гаранционен ремонт. Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че единствено техническо лице може да даде становище относно състоянието на апарата и естеството на проблема, както и че становище, че дисплей на дадено устройство е механично повреден може да бъде даден само от оторизирано лице от производителя. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията, както и дали апаратът не е бил подложен на механични въздействия след предявяването на рекламацията. По изложените съображения, доколкото липсват достоверни доказателства, че апаратът е имал следи от силни механични въздействия преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното механично увреждане. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай с твърдения за подлагане на апарата на външно въздействие /намокряне/, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало следи от течност във вътрешността му, довела до корозия, но не е изключено тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Изложените доводи са относими изцяло и към настоящия случай, при който освен това не би могло да се счете, че характера на повредата, описана от потребителя, сам по себе си доказва неправилно боравене с уреда, като несъответствието е могло да настъпи и при правилна експлоатация, при което не са били налице достатъчно основания за отнемане на гаранцията според предоставените на лицето гаранционни условия. Този извод се потвърждава и от показанията на св.Й., който заявява, че в Комисията са били депозирани значителен брой жалби за идентичен проблем, касаещи телефонни апарати от същата марка и модел като процесния. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че датата на извършване на нарушението е определена неправилно. Действително, посочената в НП дата на нарушението /22.05.2018г./ предхожда изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното задължение, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията. На посочената дата обаче е издаден Протокол за предаване на устройство № А 501987717, в който е обективиран отказ от страна на дружеството да изпълни задължението си, при което следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно. Следва да се отбележи също, че в наказателното постановление е пояснено в напълно достатъчна степен защо се приема, че това е датата на извършване на нарушението. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай. Съдът намира, че непосочването изрично, че правната квалификация на деянието е във връзка с ал.2 на чл.113 от ЗЗП, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е попречило на санкционираното лице да организира съответно защитата си /видно и от текста на самата жалба/.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът намира, че наличието и на други нарушения от вида на процесното, само по себе си, не обосновава налагането на санкция в максимален размер, поради което и с оглед особеностите на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 700 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя Наказателно постановление № В-0047658/24.07.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Теленор България” ЕАД-гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 700.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: