Р Е Ш Е Н И Е

 

428/4.10.2018г. ,                 гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                              Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2294/2018 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 18-1729-000334 от 02.08.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Р.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. 

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

            Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р.Р.Р. на 11.07.2018 г. управлявал влекач “Скания Р 124 ЛА” с ДК № Р 1517 АР и прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с ДК № Р 1466 ЕЕ, собственост на ЕТ „А.-А.А.“. Около 12.15 часа на същия ден до дом № 9 на ул. „Добруджа“ в посока ул. „Васил Левски“ на с. Буйновица водачът не спазил пътен знак „В-18“ /забранено влизането на ППС с маса с товар 3.5 тона/, като навлязъл след него. Тогава му била извършена проверка от служители на РУ - Шумен при ОД на МВР – гр. Шумен. Било констатирано, че водача няма и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. За констатираните нарушения на жалбоподателя Р. бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 334, серия Д, бл. № 0261928  от 11.07.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-1729-000334 от 02.08.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Р.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласните доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Т.М. и на свидетеля П.М.Т., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Е.Т.М. и П.М.Т. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Р.Р.Р. на 11.07.2018 г. управлявайки влекач “Скания Р 124 ЛА” с ДК № Р 1517 АР и прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с ДК № Р 1466 ЕЕ навлиза след знак „В-18“, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, тъй като ППС с маса с товар 3.5 тона. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.М. и П.Т., които са се намирали в непосредствена близост до посочения пътен участък - до дом № 9 на ул. „Добруджа“ в с. Буйновица, извън паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него влекач “Скания Р 124 ЛА” с прикачено полуремарке и самото нарушение. Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е съставен акт и на базата на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

            Това нарушение на се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото в самата жалба излага, че няма как товарен автомобил при наличие на знак да обърне цялата композиция и да се съобразява със закона, т. е. заявява, че изложеното отговаря на действителността.  

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в  разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер от 500 лв. до 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минималния, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила.

Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по    чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да съобразява своето поведение с пътните знаци. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП са изчерпателно посочени документите, които водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи, като в ал. 1, т. 1 на посочената разпоредба като такива са посочени свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От разпита на свидетелите Е.М. и П.Т. се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверка водачът не е носил в себе си контролния талон към свидетелството за свидетелството за управление на МПС. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи контролен талон.

Настоящия съдебен състав намира, че административно-наказващият орган правилно е приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.  

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1729-000334 от 02.08.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.Р.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: