Р Е Ш Е Н И Е
432/4.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
трети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2307
по описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №
18-1729-000310 от 01.08.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ -
Шумен, с което на М.Ю.А., ЕГН **********,*** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично, като поддържа жалбата си.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2018 г. около 14.35 часа жалбоподателят М.Ю.А. управлявал собствения си лек автомобил, марка “ВАЗ 2105” с рег. № Н 0282 АК, като се движел по ул. “Никола Вапцаров“ в с. Венец, обл. Шумен, посока гр. Силистра. В този момент свидетелите М.Н.А. и К.М.К. се намирали на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил “ВАЗ 2105” с рег. № Н 0282 АК, управляван от жалбоподателя М.Ю.А. без включени къси или дневни светлини. Свидетелят М.А. му подал сигнал със стоп палка за спиране. Жалбоподателят минал покрай свидетелите и наблюдавайки ги продължил движението си завивайки в посока ул. „Паисий Хилендарски“. При това негово действия свидетелят А., с помощта на служебния автомобил последва автомобила на жалбоподателя, като му подал звуков сигнал, за да преустанови движението си, като жалбоподателят едва тогава преустановил движението си и спрял. Тогава свидетелят А. спрял служебния полицейски автомобил до него и помолил водача да се върне обратно с автомобила за извършване на полицейска проверка. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 310 от 19.06.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-1729-000310 от 01.08.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ - Шумен, с което на М.Ю.А., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя М.Н.А. и на свидетеля К.М.К. - свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства Показанията на свидетелите М.Н.А. и К.М.К. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня моторните превозни средства да
се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба
изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени
габарити.
В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М.Ю.А. управлявайки собствения си лек автомобил, марка
“ВАЗ 2105” с рег. № Н 0282 АК не
е бил с включени дневни светлини, като това е била причината контролните органи
да предприемат действия по спиране на автомобила за проверка. В подкрепа на този
извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.А. и К.К., които са
се намирали извън паркирания служебен полицейски автомобил и пряко са възприели
поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. Съдът счита също, че не съществува
възможност за объркване дали габарити или дневни или къси светлини е следвало
да включи водача.
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
задължение, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение.
Санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба
доколкото
липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.
При преценка на наказателното постановление и
задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав
намира, че не са налице условията нарушението по пункт първи да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в
този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може
да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите участници в движението по пътищата. С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че същото
не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, в настоящия случай съдът намира, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
С оглед на
изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи
се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на
нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП са посочени задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил задълженията си по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба на чл. 207 от ЗДвП въвежда различни алтернативни възможности предоставени на контролните органи за спиране като е допълнен горецитирания законов текст със: "Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!““, което не изключва другите възможности за спиране.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че в района на ул. ”Никола
Вапцаров” в с. Венец до дом № 1 в посока гр. Силистра на жалбоподателя е бил
подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка. Жалбоподателят М.Ю.А. не е изпълнил даденото му указание, като не е
спрял на указаното му место и е продължил движението си. В подкрепа на
изложеното са показанията на свидетелите М.А. и К.К., които са преки очевидци
на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката. И двамата
свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката е била извършена в 14.35
часа, в светлата част на денонощието, на самата улица, където са се намирали и
полицейските служители, а подадения на жалбоподателя сигнал е бил ясен,
своевременен и е бил възприет ясно от него. В този смисъл и двамата свидетели
твърдят, че при преминаване на автомобила на жалбоподателя покрай тях
жалбоподателят е гледал свидетеля А.,
поради което се налага извода, че ясно е възприел подадения от последния сигнал
със стоп палка.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в
наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за
контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50
до 200 лева водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът
счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието, като е наложил е
кумулативно предвидените наказания в размер на минималния, предвиден в
закона, а именно „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера на тези наказания
съдът съобрази и обстоятелството, че
двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду
си.
Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Целта на ЗДвП е да се
опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни
тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на
установените правила. Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството,
че нарушението по чл. 103 от ЗДвП
е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това
обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна,
тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. Имайки в
предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът
намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени
щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-1729-000310 от 01.08.2018 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ - Шумен, с което на М.Ю.А., ЕГН **********,***,
ул. “Стара планина“ № 19 са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: