Р Е Ш Е Н И Е
467/19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
М.М.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2334 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000202 от 07.08.2018 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на И.П.П., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000
/две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008
г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н – 8 от 27.06.2008
г. на МТ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите
си за това в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща упълномощен
представител.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага аргументи за
неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
И.П.П. на 25.07.2018 г. управлявал товарен автомобил, марка “Мерцедес 814”,
кат. № 2, с ДК № ВТ 8079 ВВ, собственост на “Оранжерии Джулюница - С.” ЕООД,
като с посочения товарен автомобил бил извършван за собствена сметка превоз на
товари – червени домати „розов домат“ от с. Джулюница за гр. Варна. Около 10.00
часа на главен път І-4, км. 250+965, извън населено място – на разклона за с.
Черенча в посока гр. Шумен, водачът бил спрян за проверка от служители при Областен
отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. Било установено, че товарният
автомобил извършва превоз на товари за собствена сметка съобразно Заповед №
63/25.07.2018 г. и Стокова разписка № 52/25.07.2018 г. При поискване
от инспекторите от Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен да представи съответните
документи, П.
не представил валидна карта за квалификация на водача, като представя
такава с № Р026308, със срок за валидност до 15.02.2017 г. За констатираното нарушение бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 253904 от 25.07.2018
г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. на МТ. Актът е
бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан от
него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000202 от 07.08.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
И.П.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № Н –
8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н – 8 от 27.06.2008
г. на МТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелят И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите К.К. и И.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
С жалбата е направено
искане за разпит като свидетел на лице, с неустановена и посочена по делото самоличност, което
да установи твърденията в жалбата. Искането обаче не е поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, поради което съдът
счете, че жалбоподателя
се е дезинтересирал от същото. От друга страна, съдът намира, че по делото са
събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на
посоченото лице не е необходим за
изясняване на фактическата обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000202 от 07.08.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, съгласно
заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения и Заповед № 194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Също така, съдът намира за неоснователна тезата на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление,
предвид непосочването на точната длъжност на издателя на същото. Действително в
наказателното постановление е посочено, че се издава от Ц.Ю.В. – Началник на ОО
“АА“, гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ № 25, без да отразено пълното наименование
на този отдел, но доколкото в мотивационната част на правораздавателния акт е
посочено изрично, че същият се издава въз основа на акт за установяване на
административно наказание, съставен от инспектор към ОО “АА“- Шумен, а в
титулната част на наказателното постановление и положения върху подписа на
издателя печат е посочено наименованието на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, става ясно, че същото е издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, който надлежно е овластен по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвт.П да издава наказателни
постановления за нарушения по посочения закон /със заповед № РД –
08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщения/. В този смисъл е и Решение № 364/05.11.2014 г. по КАНД № 322/2014 г.
по описа на Административен съд - Шумен.
Не е допуснато
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и при връчването на съставения
акт. Действително, същият е донякъде трудно четлив, но възприемането на
отразената в него информация е напълно възможно. В практиката си по подобни
случаи също така ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй
като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
нарушителят се е запознал със съдържанието му, като е отбелязал, че няма
възражения. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още
при съставяне на акта какво нарушение му се вменява и е бил запознат с
установените факти и обстоятелства във връзка с нарушението. В случай, че
копието е било нечетливо, то жалбоподателят е могъл да възрази още в деня на
съставянето и връчването на акта /в този смисъл е изрично Решение №
277/20.10.2016 г. по КАНД№ 233/2016 г./.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвт.П
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил – „Мерцедес 814”, кат. № 2, с ДК № ВТ 8079 ВВ е бил извършван превоз на
товари за собствена сметка от с. Джулюница за гр. Варна, като са били превозвани
червени домати „розов домат“. По делото не се оспорва от страните
обстоятелството, че с посочения товарен автомобил жалбоподателят П. е извършвал превоз на товари за
собствена сметка – червени домати „розов домат“ и не е представил на контролните органи валидна
карта за квалификация на водача.
В разпоредбата
на чл.
18, т. 5 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ са описани документите, които по време на работа
водачът задължително представя при поискване на контролните органи, като един
от тези документи, посочен в т. 5 от цитирания нормативен текст, е картата за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. Съобразно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация /Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на МТ/ водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. А
според ал. 2 на чл. 2 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008
г. на МТ министърът на транспорта или оправомощено от
него лице издава карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2),
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача, като
в ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че изискването за начална квалификация
на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез
посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Освен това
разпордбата на чл. 2, ал. 4 от цитираната наредба регламентира, че водачите, придобили
начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията им на всеки 5 години.
От
приобщените писмени и гласни доказателства, става ясно, че водачът е
преминал през курс за придобиване на карта за квалификация за превоз на товари и е представил карта за
квалификация на водача с № Р026308, но същата не е валидна, тъй като е с
изтекъл срок за валидност - до 15.02.2017 г., което обстоятелство е било
установено още на место от контролните органи, поради което
административнонаказващия орган
е заключил, че в деня на проверката жалбоподателя е управлявал товарния автомобил
без да притежава валидна карта
за квалификация за превоз на товари. Още повече дори не е бил подал и заявление за
издаването на такава карта.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят като не е представил валидна карта за квалификация на водача е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.
18, т. 5 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съобразно която „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение“. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал.
1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.
28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Още повече, съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007 г.
на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението
на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Напротив, представената на инспекторите от Областен
отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен карта за квалификация на водача с
№ Р026308, със срок за валидност до 15.02.2017 г., е била използвана за през един сравнително продължителен
период след изтичането на срока на валидност на същата. Не е установено също
така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за
приложението на цитираната разпоредба. Приложеното към жалбата удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превози на товари № 10 –
009031/16.08.2018 г. само доказва, че жалбоподателя И.П.П. е
преминал курс за периодично обучение двадесет и два дни след установяване на
процесното нарушение, което обаче не дава основание да бъде приложена както
нормата чл. 28 от ЗАННВ практиката си ШАС приема, че са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно
и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на
неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство- обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и
следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Не са налични обстоятелства, които
да обусловят извод за приложимост на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП при определяне на
наказанието „глоба“. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП визира случаите, когато
изброените в нея документи, в т. ч. този по чл. 18, т. 5 от
Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, не бъдат „представени в момента на
проверката“, т. е. случаите, когато
водачите разполагат с тези документи, но не ги представят на контролните органи
при поискване от тяхна страна. Настоящият казус безспорно не е такъв, доколкото
към датата на нарушението деецът не е притежавал валидна такава карта, поради
което
правилно е бил санкциониран за нарушение по чл.
93, ал. 1 от ЗАвтП.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000202 от 07.08.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на И.П.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. на МТ/, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: