Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2345/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Авангард лаундж” ЕООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление №149/2018г. на началника на Митница Варна, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., отнемане в полза на държавата на стоките- предмет на нарушение, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението за срок от един месец, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.126, ал.1, т.2 /изм./, чл.124, ал.1 и чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Намира и че не е доказано наличието на административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството- жалбоподател стопанисвало кафе-клуб „Естейт“, намиращ се на бул.”Славянски” №72 в гр.Шумен. На 08.12.2017г. по масите на заведението имало поставени наргилета, предоставени за ползване на посетителите. На същата дата от инспектори в Агенция „Митници“ в ТМУ Варна била извършена проверка за спазване на относимата нормативна уредба в обекта. Проверяващите попитали управителя на дружеството с какъв продукт се ползват наргилетата и същият им представил 4бр. прозрачни пластмасови кутии, съдържащи раздробена листна маса, пропита с ароматна течност, с общо нетно тегло 1,239 кг. Кутиите нямали залепени български акцизни бандероли, нито следи от облепване с такива. Бил представен документ за произхода на стоките, но не и такъв, удостоверяващ плащането съответен акциз. По случая било образувано Досъдебно производство №41/17г. по описа на ТМУ Варна за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. В хода на разследването била назначена физико-химична експертиза, от заключението на която било установено, че намерените тревисти маси не съдържат никотин и представляват нееднородна влажна маса от нарязани листа от растения, като същата е смесена с вискозен лепкав сироп и има силен специфичен аромат. Впоследствие наказателното производство по посоченото бързо производство било прекратено, тъй като случаят бил счетен за маловажен, като материалите по делото, заедно с иззетите веществени доказателства, били изпратени по компетентност на Митница Варна. Въз основа тези констатации на 27.06.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че на 08.12.2017г., държи посочените акцизни стоки в кафе-клуб „Естейт“, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 01.08.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Авангард лаундж” ЕООД- гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., отнемане в полза на държавата на стоките- предмет на нарушение, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението за срок от един месец, за извършено митническо нарушение по чл.126, ал.1, т.2 /изм./ от ЗАДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А.Н.А., В.Х.П. и Е.Д.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС предвижда наказание за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В наказателното постановление се приема, че дружеството е осъществило една от формите на изпълнителното деяние на процесното нарушение, като е държало в стопанисвания от него кафе-клуб процесният продукт, описан като тютюн за наргиле. По силата на чл.2, т.2 от ЗАДС тютюневите изделия попадат сред стоките, подлежащи на облагане с акциз. Различните видове стоки, третирани като тютюневи изделия, са изброени и дефинирани в раздел II, глава втора от посочения закон. Конкретно разпоредбата на чл.12 от ЗАДС посочва продуктите, определени като тютюн за пушене /за лула и цигари/. Според втората алинея на цитираната норма / в сила към момента на проверката/ за "тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза е видно, че процесните стоки се състоят от заместители на тютюна и други вещества, различни от тютюн /захари и аромати/ и представляват изделия, използвани за пушене на наргиле /водна лула/. Вещото лице е посочило изрично, че стоките представляват изделия от видовете, предназначени за директна консумация- пушене на наргиле /водна лула/ и могат да се използват за пушене без допълнителна индустриална обработка. При това положение, макар и стоките да не съдържат тютюн, същите се явяват "тютюн за пушене" (за лула и цигари) по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗАДС и следователно попадат под разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗАДС, съгласно която такива са и изделия, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, а именно - могат да се пушат без допълнителна индустриална обработка. Доколкото цитираната разпоредба приравнява веществата, които не съдържат тютюн, но могат да се пушат, на тютюневи изделия, за които се дължи акциз, съдът намира, че е безспорно установено наличието на описаното в НП неизпълнение на административно задължение от страна на санкционираното дружество, тъй като същото несъмнено е държало акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на дружеството.

Процесуалният представител на санкционираното дружество намира, че не е налице соченото неизпълнение, тъй като счита, че изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества, са включени в обхвата на чл.12, ал.2 от ЗАДС едва с измененията на посочения закон, влезли в сила на 01.01.2018г.- след датата на проверката. Изтъква и че също считано от посочената дата е въведена нова точка 47 на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, въвеждаща легална дефиниция на понятието „изделие за водна лула, несъдържащо тютюн“. Поради това изразява становище, че към момента на извършване на нарушението процесните стоки не са се включвали в хипотезите на цитираната норма и следователно не са представлявали акцизни стоки. Изложените доводи не могат да бъдат споделени. Допълването на разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г., с изричното включване на понятието "с водна лула (наргиле)" и конкретизирането, че веществата "освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества", не означава, че преди посоченото изменение такива стоки не са подлежали на облагане с акциз. Напротив, процесните стоки са отговаряли на всички изисквания на нормата на чл. 12, ал.2 ЗАДС и преди изменението, тъй като и в действалата към момента на нарушението редакция на закона като "тютюн за пушене" са се третирали и изделия, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, но можещи да се пушат без допълнителна индустриална обработка, каквито несъмнено са и процесните такива, още повече, че наргилето /водна лула/ е вид лула по смисъла на ал.1 от цитираната разпоредба. Съдът намира, че целта на законодателните промени и допълването на чл.12, ал.2, в сила от 01.01.2018г., е била внасянето на по-голяма яснота при приложението на нормата, предвид разпространението в последно време на нови продукти и приспособления за пушене. Посоченото допълнение обаче не променя факта, че и преди въвеждането му стоки от вида на процесните са представлявали акцизни такива по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС и в старата му редакция. Това становище се споделя в практиката и на други съдилища- в тази насока е например Решение № 1735 от 26.07.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1490/2018 г. Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗАДС също така е въведена с оглед решението на законодателя за облагане на определени стоки с акциз, като се явява специална по отношение общите норми на ЗТТСИ, поради което и следва да намери приложение в случая.

По изложените съображения съдът приема, че като е държало в кафе-клуб „Естейт“ процесните вещества, приравнени на тютюн за пушене и представляващи акцизни стоки по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗАДС /както в старата, така и в действащата редакция/, без да разполага с данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, дружеството несъмнено е осъществило състава на неизпълнение на административно задължение по чл. 126 ЗАДС, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Не представлява процесуално нарушение описанието на процесните стоки в НП като „тютюн за наргиле“, доколкото в закона подобни изделия са третирани като “тютюн за пушене“ /за лула и цигари/, а както беше посочено по-горе, наргилето представлява именно вид лула. Санкцията е наложена в минималния фиксиран размер, предвиден в закона, при което няма възможност за по-нататъшна индивидуализация. Законосъобразно по реда на чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушение.

Случаят също така не би могло да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС маловажни случаи на чл.126 от с.з. са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. / в редакцията, действала към момента на нарушението/. В случая двойният размер на дължимия акциз възлиза на 188.33 лв. и значително надхвърля посочената стойност, а също и стойността от 100,00 лева, визирана в действащата редакция на цитираната норма, при което липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен. Разпоредбите на ЗАДС също така са специални по отношение на общите разпоредби на ЗАНН и след като разпоредбата на чл.126б от ЗАДС дава легална дефиниция за понятието маловажност на акцизните нарушения, то същата дерогира приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока е и практиката на ШАС /Решение №127/15г. по КАНД№115/15г. и др./.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №149/2018г. на началника на Митница Варна, с което на „Авангард лаундж” ЕООД- гр.Шумен с ЕИК: 201926704, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с във вр. с чл.126, ал.1, т.2 /изм./, чл.124, ал.1 и чл.124а, ал.1 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., отнемане в полза на държавата на стоките- предмет на нарушение, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението за срок от един месец, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: