Председател: Ивелина Димова Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2432/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р.А.К. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-001598/07.08.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, както и административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.06.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “КИА” с рег.№ 59PY905, собственост на Ш.Б., по улиците на гр.Шумен. Около 12,05 часа същият паркирал автомобила в зоната на кръстовище на пл.“България“, регулирано с кръгово движение, малко преди отбивката за ул.“Ал.Константинов“. На посоченото място била нанесена и пътна марК.ка М15. Тези обстоятелства били забелязани от свидетелите М.И.Р. и Е. С. Б.-***. Свидетелите посочили на жалбоподателя, че е паркирал неправилно и му указали да премести автомобила по-надолу по ул.“Ал.Константинов“, за да не пречи на движението, като предложили да му издадат фиш за налагане на глоба за констатираните от тях нарушения. Жалбоподателят се противопоставил на налагането на глоба с фиш, поради което на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал в зоната на кръгово кръстовище, както и за това че нарушава пътна марК.ка М15 /площи, забранени за движение на ППС/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но той отказал да го подпише. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 07.08.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, както и глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.И.Р., Е. С. Б., И.С.Г. и П. И. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Р. и Б.. Двамата лично са възприели извършването на нарушенията от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръговото движение и върху участък от пътното платно с нанесена марК.ка М15. Посочените свидетели също така са предприели необходимите действия за надлежно установяване самоличността на нарушителя. По делото като свидетели са разпитани и лицата Ж.А.Й. и А. К. Й.- родители на жалбоподателя, които твърдят, че автомобилът е бил управляван от св.Й., а не от санкционираното лице. Не са налице обаче основания твърденията на свидетелите Й.а и Й. да бъдат кредитирани. На първо място, като родители на жалбоподателя двамата безспорно са заинтересувани от решението на спора, при което по начало е налице съмнение в достоверността на техните показания. На следващо място, предвид противоречието с останалите достоверни доказателства по делото, се налага извода за липса на обективност и недостатъчна достоверност на показанията на двамата. Поради това съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. и Б., които са категорични, че автомобилът е управляван именно от жалбоподателя. Налице е известно разминаване в показанията на двамата относно обстоятелството дали жалбоподателят е бил в автомобила в началото на проверката или се е приближил впоследствие, което лесно може да се обясни с изтеклия период от време. В проведения разговор с К. и родителите му обаче свидетелите са изяснили в напълно достатъчна степен, че нарушенията са осъществени от жалбоподателя, който е признал изрично, че е паркирал лично автомобила на посоченото място, като също така не е посочил друго лице, за което да е твърдял, че е управлявало превозното средство. Подобни твърдения не са били направени и от Й.и. При това положение съдът намира за установено по несъмнен начин, че на 18.06.2018г. жалбоподателят лично е паркирал процесния лек автомобил на посоченото в наказателното постановление място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от ДР на ЗДП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДП в понятието „път“ се включват и улиците, т.е. пътните платна и тротоарите към тях. От своя страна нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната марК.ка. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък от пътното платно с нанесена марК.ка М15 /площи, забранени за движение на ППС/, намиращ се също така на самото кръстовище, регулирано с кръгово движение. С това същият е нарушил както разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, така и тази на чл.6, т.1 от ЗДвП. Макар и деянието действително да осъществява едновременно състава на две отделни административни нарушения обаче, съдът намира, че жалбоподателят неправилно е бил санкциониран с две наказания. Касае се за едно и също деяние, като двете описани нарушения имат идентичен обект на защита, а именно- безопасността и сигурността на участниците в движението по пътищата за обществено ползване и конкретно –правилата, установяващи режима на ползване на пътното платно. Основен принцип в наказателното право е, че при нарушение на специална норма не е налице приложение на общата. При нарушение на определено специално правило водачът отговаря само за неговото нарушаване, а по отношение общите правила се прилага принципът на поглъщането. Съставът на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП се явява общ спрямо специалната норма на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и следователно се поглъща от последната. При това положение жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран само за първото от описаните в наказателното постановление нарушения, като не е следвало да бъде ангажирана отговорността му и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Поради това наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, с която е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Това становище се споделя в практиката и на други съдилища- в този смисъл е например Решение № 310375 от 10.01.2018 г. на СРС по а. н. д. № 7554/2017 г.

Не са налице обаче основания за отмяна на наказателното постановление в частта, с която е наложено наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Както беше посочено, наличието на това нарушение е констатирано правилно. Съдът намира и че санкционната норма е определено законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Не е допуснато процесуално нарушение с неназначаването на преводач на жалбоподателя, който твърди, че не говори български език и живее трайно в Република Турция. В случая и двамата проверяващи владеят турски език, а св.Р. изрично заявява, че е разяснил на нарушителя какво нарушение е извършил на посочения език. Жалбоподателят също така е бил придружен от родителите си, които владеят български език и които са разбрали добре за какви нарушения е съставен акта. В практиката си ШАС трайно приема, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ако жалбоподателят е бил придружен от лице, което е извършило превод на съответните документи, без да са направени възражения за неяснота относно съдържанието им. В решението по КАНД№91/18г. се посочва изрично, че при това положение следва да се приеме, че извършените процесуални действия са били разбрани от санкционираното лице и правото му на защита не е било накърнено.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването му. Не представлява такова обстоятелство здравословното състояние на майката на жалбоподателя, доколкото няма данни същата да има двигателни затруднения.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложено наказание по реда на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, а в останалата- да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение направените в съдебно заседание разноски за назначения преводач съдът отчете задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №3/1985г. на ОСНК, според което ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден по реда на чл.189, ал.3 от НПК, който следва да намери субсидиарно приложение, да заплати в полза на държавата направените разноски за възнаграждение за преводач в размер на 30.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-001598/07.08.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, в частта, с която на Р.А.К. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, като законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0869-001598/07.08.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен в останалата му част, като незаконосъобразно.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК осъжда Р.А.К. ***, ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 30,00 /тридесет / лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: