Р
Е Ш Е Н И Е
456/17.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На седемдесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Светла Михайлова
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2434 по описа на ШРС
за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на Р.И.С. - обвиняем по досъдебно производство № 860/2018
г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което
законът предвижда наказание “лишаване от
свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят е осъждан за
престъпление от общ характер, но реабилитиран, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени
вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този
текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия С. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, се явява лично. Дава обяснения относно деянието и семейното си и
материално състояние, като моли съда да му наложи наказание “глоба” в размер на
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.И.С. *** бил правоспособен
водач на МПС, категория „В“, „А“, „М“ от 1987 г., като през 2012 г. живеел
преимуществено в Кралство Холандия.
През месец декември 2012 г. обвиняемият гостувал
на приятелката си в Република Германия, където управлявал МПС след употреба на
алкохол на територията на Република Германия, поради което немските контролни
органи отнели притежаваното от обвиняемия СУМПС № 281100985, издадено от ОД на
МВР – гр. Шумен за срок от девет месеца – до 04.11.2013 г. Освен това, на
обвиняемия С. му било наложено и наказание „глоба“.
В началото на месец май 2013 г.
обвиняемият С. се завърнал в Република България с цел да провери дали отнетото
му свидетелство за управление на МПС е изпратено от компетентните немски
власти. Понеже същото не било получено в ОД на МВР – Шумен, обвиняемият решил
да предприеме необходимите мерки, за да му бъде издадено ново СУМПС.
На 26.07.2013 г. обвиняемият Р.С. се
явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Там той попълнил и
представил Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която
декларирал, че е изгубил или му било откраднато СУМПС № 281100985, издадено от
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Цитираната декларация била
заведена в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 12
942/26.07.2013 г. Освен това, депозирал и декларация, каквато се изисква
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал невярно
обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни
през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република
България. Вследствие на подадените документи на обвиняемия С. било издадено ново
свидетелство за управление на МПС № 282273652.
Междувременно
немските власти изпратили в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС
№ 281100985, като информирали българските компетентни органи, че документът е
бил иззет от водача заради административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Р.И.С.,
дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие. В хода на
съдебното производство от страна на обвиняемото лице и неговия защитник не бяха
представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така
установената фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа
експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, в която декларирал, че е изгубил СУМПС № 281100985, издадено от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 12
942/26.07.2013 г., принадлежи на обвиняемия Р.И.С.. Също така, от заключението
на цитираната съдебно-графическа експертиза, става ясно, че почеркът, с който е
положен подписът срещу „Декларатор:“ в
„Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване
на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина“ от 26.07.2013 г., както почеркът,
с който е изпълнен ръкописния текст в цитираната декларация принадлежи на
обвиняемия Р.И.С..
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемият Р.И.С. ***, при условията на
продължавано престъпление, съзнателно потвърдил неистина в писмени декларации,
които по силата на закон /по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и по
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване
на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина/ се дават пред орган на
властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС
№ 281100985, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е
изгубено или му е откраднато, както и че обичайното му пребиваване не е в
държава – членка на ЕС, а е в Република България, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация от 26.07.2013 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в
която декларирал, че СУМПС № 281100985, издадено от сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено или му е откраднато, както и Декларация по чл.
151, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002
г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина от 26.07.2013 г., в която декларирал, че, обичайното му
пребиваване не е в държава – членка на ЕС, а е в Република България.
Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие
при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с
правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Деянието на обвиняемият е квалифицирано
като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - по чл. 313, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от
време - на 26.07.2013 г., при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
Като причина за извършване на деянието
следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в
закона правила за съставянето и ползването на документи от страна на обвиняемия.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият е осъждан за престъпление
от общ характер, но видно от
свидетелството му за съдимост същият към датата на извършване на
деянието е бил реабилитиран. По отношение на първото му осъждане с присъда №
126/08.07.1992 г. по НОХД № 60/1991 г. по описа на РС – Нови пазар, влязла в
сила на 22.07.1992 г., съдът съобрази, че по отношение на него лицето е било
реабилитирано на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, като
реабилитацията е настъпила на 30.08.1996 г., поради изтичане на три години от
изпълнение на наказанието. В същото време С. е бил осъждан още три пъти, а
именно: с присъда № 73/25.02.1998 г. по НОХД № 172/1997 г. по описа на РС – Нови пазар,
влязла в сила на 11.03.1998 г.; с присъда № 128/12.07.2001 г. по НОХД № 128/2001
г. по описа на Военен съд – Варна, влязла в сила на 14.08.2001 г. и с присъда №
142/25.07.2001 г. по НОХД № 142/2001 г. по описа на Военен съд – Варна, влязла
в сила на 25.08.2001 г., като с определение от 01.10.2001 г. по НОХД № 142/2001
г. по описа на Военен съд – Варна, влязло в законна сила на 17.10.2001 г. е извършено групиране на
наказанията по посочените три присъди. С определение от 28.10.2002 г. по ЧНД № 498/2002
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, влязло в законна сила на 04.11.2002 г. е условно предсрочно освободен
от изтърпяване на остатъка от 7 месеца и 24 дни от определеното му общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. Следователно лицето е
реабилитирано по право на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, във вр. чл. 82, ал.
1, т. 3 от НК на 28.06.2013 г.
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
- не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същият е осъждан, но е реабилитиран, макар и месец преди датата на
извършване на процесното деяние, а по делото липсват данни за други образувани
срещу лицето висящи наказателни производства. Съдът намира, че изложените
обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства.
Разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен
и дава подробни обяснения, като същевременно изразява съжаление и дълбоко
разкаяние за извършеното. Съдът отчете и оказаното съдействие на разследващите
органи в хода на досъдебното производство.
Ето защо, гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на обвиняемия Ш., като наказанието
бъде определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността
обстоятелства, така и на отегчаващите. Съобразявайки изложените обстоятелства,
личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че
наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При
определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние
на обвиняемия, което се доказва от неговите обяснения, от които става ясно, че
към настоящият момент не работи, но реализира трудови доходи в размер много под
установена за страната минимална работна заплата, не притежава имущество и е с
влошено здравословно състояние.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените
деловодни разноски в размер на 102.41 /сто и два лева и четиридесет и една стотинки/
лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се
възложат на обвиняемия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото - Декларация от 26.07.2013 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от 26.07.2013 г., следва да бъдат оставени по делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
Р.И.С., ЕГН **********, роден на *** ***, български граждани, с основно
образование, разведен, осъждан /реабилитиран/, неработещ, постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 26.07.2013 г. в
гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, съзнателно потвърдил
неистина в писмени декларации, съответно: в Декларация с Вх. №
12 942/26.07.2013 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен, като декларирал,
че СУМПС № 281100985, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен е откраднато или изгубено, като тази декларация се подава по силата на
закон - разпоредбата на чл. 160 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, пред орган на властта за удостоверяване
истинността на заявените от декларатора обстоятелства /служител от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен/, както и в Декларация от 26.07.2013
г. по чл.
159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр.
чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване
на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон
- чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Шумен/, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни
през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз и
не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от друга
държава – членка на Европейския съюз - престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК, във вр. чл.
26, ал. 1 от НК, като на основание чл.
78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда Р.И.С., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 102.41 /сто и два лева и четиридесет
и една стотинки/ лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР -
Шумен и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, която следва да
бъде заплатена по сметка на ШРС.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК веществените доказателства по делото - Декларация от 26.07.2013 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от 26.07.2013 г., следва да бъдат оставени по делото.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: