В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2515 по описа за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0869-001740/18.08.2018год. на Началник група, сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца. Жалбоподателят в жалбата си по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, за него се явява процесуален представител който оспорва НП и моли за отмяната му, алтернативно моли за наказания в техния минимум.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 31.05.2018 г. около 19.15 часа в гр. Шумен по бул. “Ришки проход”, срещу № 34 в посока ул. „Владайско въстание“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил “Мерцедес С 350 СДИ” с рег. № Н 79 99 ВР. При движението си на пешеходна пътека тип „зебра“ същият удря с предната част на автомобила си четиригодишната А.Н.Р., придружавана от леля си – свид. Ф.Р.В.. След удара жалбоподателя веднага спира и се интересува какво е състоянието на удареното дете. Междувременно лелята се обажда на бащата на детето и той пристига на местопроизшествието с колата си, като качва детето и лелята и ги откарва в болницата. Жалбоподателя от своя страна също предлага помощта си, а също и сумата от 100 лева, които бащата на детето отказва. След като удареното дете заедно с леля си и баща си напускат местопроизшествието в посока МБАЛ, то и жалбоподателя го напуска. При прегледа в болницата се установява, че детето освен охлузванията си по лицето има и фрактура на дясната ръка. От болничното заведение сигнализират дежурния по МВР и на местопроизшествието е изпратен полицейски патрул в състав от свидетелите И.С. и П.М.. При пристигането си на местопроизшествието, те не заварват жалбоподателя на място и чрез камерите на близкия магазин визуално установяват, кой е нарушителя, тъй като преди това той купувал минерална вода за детето от магазина. Същия ден не могат да установят номера на автомобила с който е станало произшествието. След проведени оперативно издирвателни действия нарушителя е установен и на 15.06.2018г. е призован да се яви в КАТ гр. Шумен. Там същия ден му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1740 от 15.06.2018г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени изискванията на чл. 123 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта със забележката „имам възражение“. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 18-0869-001740/18.08.2018год. на Началник група, сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.С. – актосъставител и свидетелите П.М., Ц.К. и Ф.В..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС с което е причинил ПТП с пострадало дете и след това е напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на МВР.

Съгласно чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. За извършеното нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание малко над минималния размер. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложеното наказание е съобразил, че има ПТП, което само по себе си означава, че е можело да има и по тежки последици за участника в него. Също така е тежко нарушение и да напуснеш района на местопроизшествието. Видно и от представената справка за нарушител от региона, жалбоподателя има регистрирани нарушения и това не се явява първо за него, тъй че е бил напълно наясно с последиците за него при напускане на местопроизшествието. По този начин той е осуетил и една евентуална проверка за наличие на алкохол и при такова наличие, то последиците за него биха били още по тежки. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил и предишните нарушения по ЗДП извършени от жалбоподателя и е определил размера на наказанието в съответния размер на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0869-001740/18.08.2018год. на Началник група, сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: