Р Е Ш Е Н И Е

624/20.12.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четвърти декември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2520 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №18-1729 – 000332/02.08.2018г. на Началник на сектор към ОДП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП на С.С.И., ЕГН ********** от с.Войводино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения – неизяснена фактическа обстановка, несъответствие на наложеното наказание на установеното нарушение.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На път първи клас № I -7 на разклона за с.Осеновец на 11.06.2018г. бил поставен пътен знак В18 забраняващ влизането на ППС с маса с товар по – голяма от 12 тона, който бил наличен и към 11.07.2018г.

На 11.07.2018г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция свидетелите Е. Т.М. – мл.полицейски инспектор в сектор ПП към ОДМВР – Шумен и П.М.Т. – мл. полицейски инспектор в РУ гр.Шумен работили в екип в с.Буйновица, на кръстовището на ул. «Добруджа» и ул. «Васил Левски». Около 13.00 часа на ул. «Добруджа» до дом №9 спрели за проверка т.а влекач ФТ ЦФ 85.430 с рег. №В 8793 НВ с прикачено полуремарке с рег. № В 0228 ЕС, управляван от жалбоподателя, който се движел в посока с. Пчелина. Предвид мястото, на което бил спрян, единственият възможен път, по който товарният автомобил би могъл да мине, за да стигне до мястото на спиране бил през с. Осеновец.

За констатираното нарушение на въведената забрана с пътен знак В18, съставляващо нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП , св. Е.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия Д бл.№0261929/11.07.2018г. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него, че няма възражения. Не е депозирал такива и в законоустановеният срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП на С.С.И., ЕГН ********** от с.Войводино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите Е. Т.и П.М.Т. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал ППС - т.а влекач ФТ ЦФ 85.430 с рег. №В 8793 НВ с прикачено полуремарке с рег. № В 0228 ЕС, в посочения пътен участък.

Относно констатираното нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП съдът намира, че извършването на същото е безспорно доказано. Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностни лица, упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. От разпита на актосъставителя и свидетеля се установи, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е с маршрут - път първи клас № I -7 , с.Осеновец., с.Буйновица в посока с.Пчелина. Безспорно се установи, че към момента на проверката, на разклона за с.Осеновец е бил поставен пътен знак B18. Водачът е преминал по маршрута си покрай забраняващия знак В 18, поставен преди влизане в с.Осеновец, без да се съобрази и спази забраната за навлизане след знака. С пътния знак В18 е въведена забрана за влизането на ППС с маса с товар по – голяма от означената - 12 тона. Наличието на подобен знак е доказано от разпита на свидетелите, както и от представените от Община Венец писмени доказателства. Предвид техническите характеристики на управляваното от жалбоподателя МПС - товарен аатомобил с прикачено към него полуремарке, забраната въведена със знак В18 е напълно относима към процесния автомобил. В подкрепа на това са представени и писмени доказателства – разпечатки от информационните масиви на сектор Пътна полиция, касаещи регистрацията на МПС. От същите е видно, че масата на т.а влекач ФТ ЦФ 85.430 с рег. №В 8793 НВ в движение е 6100кг., а на прикачено полуремарке с рег. № В 0228 ЕС - 7800кг., т.е. общата маса на ППС е 13 900 кг. Предвид изложеното налице са всички елементи от обективната страна на нарушението. От субективна страна съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вина умисъл. Съдът намира, че наложеното наказание Глоба в размер на 500лв е правилно определено, предвид разпоредбата на чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП в която точно е фиксиран размера на глобата и административнонаказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне на нейния размер.Доколкото е нарушена въведена забрана за влизане на ППС с маса с товар по – голяма от означената, наказващият орган правилно е приложил санкционата разпоредба на чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП , тъй като същата се явява специална, спрямо чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП,

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно.

В хода на съдебното производство са направени разходи за заплащане на пътни разноски на свидетеля П.Т., поради което същите следва да бъдат възложени на жалбоподателя на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-1729 – 000332/02.08.2018г. на Началник на сектор към ОДП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП на С.С.И., ЕГН ********** от с.Войводино е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН ********** от с.Войводино да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд гр.Шумен сумата от 219.91 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на пътни разходи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: