Р Е Ш Е Н И Е
595/12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, втори състав, на двадесет и
шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Георгиева
При секретаря В. И., като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНД № 2521/2018 г.
по описа на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1729-000333 от
02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на Н.М.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Д* е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни доводи
за това.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован, не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от пълномощник
на жалбоподателя, с която заявява, че изцяло поддържа жалбата, на основанията,
посочени в нея.
Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща упълномощен представител, който в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелите Е.Т.М. и П.М.Т. – служители на РУ при ОД МВР
Шумен на 11.07.2018г. били на специализирана полицейска операция. Двамата
свидетели отишли в с. Буйновица, обл. Шумен и застанали на кръстовището на ул.
Добруджа с ул. Васил Левски – централната част на селото. Преди да застанат в
центъра на с. Буйновица, свидетелите М. и Т. видели поставения, от дясната
страна на пътното платно преди началото на с. Буйновица, откъм с. Пчелина, обл.
Разград, пътен знак В-18 с изписано на него 3,5 т. Около 13,20 часа на
11.07.2018г. по ул. Добруджа, до дом № 9 в с. Буйновица, двамата свидетели видели
да се движи тежкотоварен автомобил. Тъй
като водачът му не бил спазил пътен знак „В-18“ /забранено
влизането на ППС с маса с товар 3.5 тона/, като навлязъл след него, свидетелите М. и Т. го спрели
и била извършена проверка. При проверката, свидетелите установили, че водач на
влекача бил жалбоподателя Н.М.В., а влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. № В89
35НВ и прикачено полуремарке МЕГА МНВ с рег. № В02 27ЕС бил собственост на
„АГРОБРОКЕР БГ“ ЕООД, с ЕИК 201196486. За
констатираното нарушение на водача – жалбоподателя В. бил съставен АУАН серия Д, бл. № 0261930 от 11.07.2018г., в който актосъставителя - свидетеля
Е.М. посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДв.П.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 18-1729-000333 от 02.08.2018г.
на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на Н.М.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и гласните доказателства и
по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Т.М. и на
свидетеля П.М.Т., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите М. и Т. съдът
кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя,
от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Н.М.В. на 11.07.2018г. управлявайки влекач „ДАФ ФТ ХФ
105.460Т“ с рег. № В89 35НВ и прикачено полуремарке МЕГА МНВ с рег.
№ В02 27ЕС е навлязъл в с. Буйновица след знак „В-18“, забраняващ влизането на ППС с маса с товар над 3.5 тона. В подкрепа на този
извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Е.М. и П.Т., които са се намирали до дом № 9 на ул. Добруджа в с.
Буйновица и пряко са възприели поведението на водача, движението на
управлявания от него влекач с прикачено полуремарке и самото
нарушение. И двамата свидетели в съдебно заседание дадоха показания, че пътния
знак „В-18“ забраняващ навлизането на ППС над 3,5 тона е бил наличен в началото
на с. Буйновица, в деня на извършваната от тях специализирана полицейска
операция. В подкрепа на горния извод е и
получената справка от Община Венец /л.37/, от която е видно, че пътен знак
„В-18“, поставен в началото на с. Буйновица, откъм с. Пчелина е бил поставен на
дата 11.06.2018г. и към 11.07.2018г. е бил наличен. Безспорно от писмените и гласни
доказателства по делото се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което му е съставен акт и на базата на него е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Съдът намира
за неоснователен изложеният в жалбата довод за неясноти относно констатираното
нарушение. Действително в атакуваното НП № 18-1729-000333 в началото на
обстоятествената част е вписано, че жалбоподателя „като водач на лек
автомобил“. Съдът намира обаче това за очевидна техническа грешка, тъй като
малко след това е направено пълно и точно описание на управлявания от
жалбоподателя, автомобил – влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460Т“ със съответния регистрационен
номера и прикачено полуремарке със съответния номер. Видно от приложеното по делото, заверено
копие от Служебна промяна на регистрацията на МПС /л.14/ управлявания от
жалбоподателя автомобил „ДАФ ФТ ХФ 104.460Т с рег. № В89 35НВ е от категория N3, което
съгласно чл.149, т.3, б.“в“ от ЗДв.П е превозно средство с технически допустима
максимална маса над 12 тона.
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер от 500 лева до 3 000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в минималния, предвиден в посочената
разпоредба, размер.
Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. При определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Целта на ЗДвП е да се
опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни
тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на
установените правила.
Настоящия
съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП е формално и признаците на
състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира,
че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че
обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на
нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило
задължението си да съобразява
своето поведение с пътните знаци. Нарушението не се отличава с
по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид, поради
което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената законова норма.
С оглед на
изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи
се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1,
т.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1729-000333 от 02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на Н.М.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: