РЕШЕНИЕ
№534/22.11.2018г.
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На двадесет и девети октомври 2018 година
В публично заседание в следния състав:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2569/18г. по описа на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “М.П.- Шумен” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-0000554/31.08.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита размерът на наложената санкция за необосновано висок. Поради това моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание до законоустановения минимум.
В открито съдебно
заседание дружеството, нередовно призовано, не изпраща представител. Доколкото
същото не е било намерено на посочения от него адрес на седалище, с оглед
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН е даден ход на делото. Представител на
въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Санкционираното дружество извършвало дейност, свързана с горска сеч и дърводобив, както и с автотранспорт и механизация. През м.юли 2017г. за дружеството по трудово правоотношение работели четири лица. На 19.07.2018г. двама от работниците извършвали подвоз на добита дървесина в отдел 55, буква „х“ от държавен горски фонд в землището на с.Средня, общ.Шумен. На същата дата от Г.П.П., на длъжност инспектор при Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство в посочения обект, като била насрочена и проверка на документи на 31.07.2018г. При проверките бил изискан документ, обективиращ извършена оценка на риска за работещите за дружеството, но не бил представен такъв, наличен към датата на проверката на обекта. Междувременно на 26.07.2018г. санкционираното лице представило в ДИТ съответно документирана оценка на риска, извършена на 24.07.2018г. Във връзка с тези констатации, на 31.07.2018г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че в качеството си на работодател, при осъществяването на неговата дейност, не е изпълнило задълженията си във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд с това, че към момента на проверката-19.07.2018г. не е извършило оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите в дружеството. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с обяснения, че нарушението е отстранено незабавно. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 31.08.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “М.П.- Шумен” ЕООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.16, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.4, ал.1 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетеля Г.П.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ задължава работодателя, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Задължението за оценяване на риска е възложено на работодателя и по силата на чл.4, ал.1 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството- жалбоподател, че към момента на проверката последното не е изпълнило задълженията, установени с посочената разпоредба и не е извършило оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите по трудово правоотношение. При това положение съдът приема, че действително е налице твърдяното в наказателното постановление неизпълнение на задължение към държавата от страна на санкционираното дружество, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Съдът счита и че санкционната разпоредба е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.415в от КТ. Според посочената разпоредба, за маловажно нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Съдът намира, че в настоящия случай действително са били налице условията за приложение на посочената норма, тъй като безспорно липсват вредни последици за служителите, а нарушението е било отстранено незабавно.
Не следва да се коментира евентуалното приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на ШАС.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер над средния, предвиден в закона, но в НП не са изложени мотиви за това. Предвид неголямата тежест на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 27-0000554/31.08.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на “ “М.П.-
Шумен” ЕООД -гр.Шумен с ЕИК: 202170964, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с
чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 250,00 лева на 100,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: