Р Е Ш Е Н И Е

 

508/9.11.2018г. ,               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2570 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000613/31.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание          чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “М.П. - Шумен” ЕООД, с ЕИК 202170964, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,     ул. ”В.В.” № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от М.И.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление като намали размера на наложената „имуществена санкция“.

В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на Дирекция “Областна инспекция по труда” -       гр. Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „М.П. - Шумен” ЕООД е  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”В.В.” № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлява се от управителят М.И.П., ЕГН ********** и осъществява търговска дейност, изразяваща се в дърводобив на дървесина от държавния горски фонд.

Във връзка с изпълнение плана за контролната дейност на Дирекция “Инспекция по труда” -  гр. Шумен по Оперативна цел, Програма № 1 „Инспектиране на предприятия от всички икономически дейности за гарантиране спазване законодателството в областта на труда и заетостта“, Мярка № 3, компетентни длъжностни лица извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „М.П. - Шумен” ЕООД. Същата била извършена на 19.07.2018 г. в обект, на който „М.П. - Шумен” ЕООД извършвало добив на дървесина, намиращ се в отдел 55, буква „х“ от държавен горски фонд в землището на с. Средня, общ. Шумен, а на 31.07.2018 г. в Дирекция “Инспекция по труда” по представени документи. При проверката, било установено, че дружеството за осъществяване на своята дейност е имало четирима работници, наети по трудов договор. Било констатирано също, че дружеството -  жалбоподател не е изпълнило задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурил обслужване на работниците в дружеството С.Х.С., ЕГН **********, Е.Г.И., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН ********** и С.Х.С., ЕГН ********** от регистрирана служба по трудова медицина. На 31.07.2018 г. от страна на управителят на дружеството е представен Договор № 57/2018 г. за обслужване от служба по трудова медицина към „СТМ – 2000“ ООД гр. Шумен, съгласно от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, сключен на 23.07.2018 г., със срок за валидност от една година. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1826446 за извършена проверка на 19.07.2018 г. – в офиса и на 31.07.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като констатираните нарушения били описани в шест точки в съставения протокол, а на дружеството били дадени конкретни предписания. В точка втора от протокола за извършената проверка е записано: „Към 19.07.2018 г. работодателят не е осигурил обслужване на работещите от регистрирана Служба по трудова медицина, с което е нарушен по чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд“. Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на     31.07.2018 г. На 31.07.2018 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен и акт за установяване на административно нарушение № 27-0000613, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на по чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството – жалбоподател и подписан от негова страна с възражения по него, сочейки, че „Фирмата е семейна, работим аз и синът ми. Не знаем, че трябва да се сключи договор със СТМ. Веднага отстраних нарушението видно от Договор № 57 от 23.07.2018г. със СМТ – 2000.“. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000613/31.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “М.П. - Шумен” ЕООД, с ЕИК 202170964, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”В.В.” № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от М.И.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелят Г.П.П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелият Г.П., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Със съпроводителното писмо на административно-наказващия орган  е направено искане за разпит като свидетел на актосъставителят Г.П.Г.. Искането обаче не е поддържано в последното съдебно заседание от процесуалния представител на административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази обстоятелството, че настоящото дело е отлагано поради неявяване на посочения актосъставител Г. и като взе предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НПК, приложима съобразно разпоредбата на        чл. 84 от ЗАНН, съобразно която съдът разглежда и решава делата в разумни срокове, счете, че са налице предпоставките за заличаване като свидетел на актосъставителя Г.П.Г.. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на актосъставителя Г.Г. не е необходим за изясняване на фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в достатъчен обем и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за правилното решаване на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на     чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.

Безспорно установено по делото е, а и не се спори между страните,  че по време на извършената проверка на обект, на който „М.П. - Шумен” ЕООД извършвало добив на дървесина, намиращ се в отдел 55, буква „х“ от държавен горски фонд в землището на с. Средня, общ. Шумен, инспектор от Дирекция “Инспекция по труда” -  Шумен е установил по безспорен начин, че при осъществяване на своята дейност „М.П. - Шумен” ЕООД не е осигурил обслужване на своите работници от служба по трудова медицина, съгласно  чл. 25, ал. 1 от ЗЗБУТ.

Ето защо, съдът намира, че поради всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнил задължението си да осигури обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина е осъществил от обективна и субективна страна състава на предвиденото в чл. 25, ал. 1 от ЗЗБУТ административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този  закон, носят отговорност по изрично посочените разпоредби от кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Съдът счита, че в настоящия случай именно жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно „М.П. - Шумен” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, поради което административно-наказващият орган правилно е преценил, че то следва да понесе  административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. А според чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв. до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган, както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работниците, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на     чл. 415в, ал. 1 от КТ. В същото време  обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Съдът като съобрази, че по делото от една страна няма данни за други нарушения от този вид, извършвани от дружеството - жалбоподател, а от друга, че от събраните доказателства се установява, че работодателят е отчел грешката си и още преди връчване на Протокола за извършена проверка намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Същевременно съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000613/31.08.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “М.П. - Шумен” ЕООД, с ЕИК 202170964, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,     ул. ”В.В.” № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от М.И.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 250 лева /двеста и петдесет лева/ на 100 /сто/ лева.                                                                                  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                                         

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: