Р Е Ш Е Н И Е

568/30.11.2018г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На пети ноември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2607/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-0047661/30.08.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги- магазин „Теленор“, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №46Б. На 22.08.2016г. потребителката Я.А. от гр.Шумен закупила от посочения магазин мобилен телефон марка „Philips S309“. На 09.11.2017г. А. предявила рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил върнат на потребителката на 08.12.2017г. след смяна на батерия и обновяване на софтуера, извършени в Централен сервиз. На 12.01.2018г. потребителката предявила втора рекламация. Във връзка с нея телефонът отново постъпил в Централен сервиз и на 17.01.2018г. същият бил върнат на лицето, като в съставения сервизен протокол било вписано заключение, че при проведени сервизни тестове не е констатиран проблем; възстановени били фабричните настройки и било изразено становище, че проблемът вероятно се дължи на допълнително инсталирани приложения. На 13.03.2018г. била регистрирана трета рекламация по повод устройството, което наложило ново изпращане в Централен сервиз и обновяване на софтуер /SW upgrade/, след което същото било върнато на потребителката на 28.03.2018г. В съставения сервизен протокол отново било вписано заключение, че апаратът работи нормално за модела. На 04.05.2018г. клиентката отново заявила неизправност на телефона, който, след изпращане в Централен сервиз, бил върнат на 10.05.2018г. след поредно обновяване на софтуера. В заключението било посочено, че при тест на апарата същият е работел нормално за модела, като било изразено становище, че проблемите при работата му се дължат на използването на приложения, които не са част от стартовия софтуерен пакет. Във връзка с тази рекламация А. подала жалба до дружеството с искане за замяна на телефона или възстановяване на заплатената сума, но получил отговор, в който се предлагало да провери приложенията, които инсталира, тъй като е възможно някое от тях да причинява затруднения при ползването на телефона. Било направено предложение да остави телефона за сервиз, в случай, че среща затруднения при работа с телефона, за да се установи дали е налице несъответствие с апарата и да се прецени какви действия ще бъдат предприети. Тъй като потребителката продължавала да не е удовлетворена от апарата, на 26.06.2018г. същата подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, в която посочила, че е получила отказ на искането си да ѝ бъде върната сумата, за която е закупен мобилния апарат. В тази връзка на 28.06.2018г. от Н.И.Й.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която изложените обстоятелства били установени. Бил изготвен констативен протокол, с който на дружеството било указано да представи становище по искането на потребителката. В депозираното на 29.06.2018г. становище дружеството на практика потвърждавало отказа си, като заявявало, че на устройството е извършван само един ремонт, а извършеното обновяване на софтуеър не представлява такъв, поради което счита, че не са налице условията на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Във връзка с тези констатации на 18.07.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение да удовлетвори искане за разваляне на договора за покупко-продажба и за възстановяване на заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворило три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонти на една и съща стока, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 / а именно-до две години, считано от доставянето на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “търговец” по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл.130, ал.4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. Доколкото дружеството-жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.114, ал.3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението, визирано в цитираната норма. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като макар и телефонът да е приеман за ремонт пет пъти, такъв фактически е извършван само веднъж- при първата предявена рекламация, когато е сменена батерията на апарата. Изразено е становище, че в останалите случаи не е бил извършван ремонт, а е било осъществявано обновяване на софтуера, което не представлявало ремонт, а само актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на устройството, чрез свързването му към електронните системи на производителя и изтегляне на тази информация и инсталирането ѝ. Не са налице основания това становище да бъде възприето. От приложените по делото копия от протоколи за ремонт е видно, че рекламациите са били предявявани по повод различни проблеми, като в графа „гаранция“ изрично е отбелязано, че същата е призната. Законът от своя страна не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството, след предявена и удовлетворена рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Това становище се споделя и в практиката на ШАС- в решението по КАНД№ 135/17г. се приема изрично, че липсата на всяко едно от условията по чл.106 от ЗЗП води до несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, отстраняването на което представлява поправка или ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП. Сочи се също, че след като търговецът е приел рекламациите и ги е счел за основателни, като се е съгласил да отстрани несъответствието на стоката с договора за продажба, той неминуемо е извършил ремонт на стоката, независимо от това какви са причините за несъответствието (софтуерен или хардуерен проблем) и какви действия е предприел за отстраняването им. Настоящият състав споделя изразеното в цитираното решение становище, че всеки софтуерен проблем, който пречи на нормалната работа на апарата, представлява несъответствие с договора за продажба, както и че след като с обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП.

На следващо място, безспорно е установено по делото, че потребителката е направила изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената до момента сума, както и че същото не е било удовлетворено, а е предложено извършването на нов ремонт. Неоснователни са твърденията, изложени в жалбата, за липса на изрично изявление за разваляне на договора от страна на потребителката, адресирано до дружеството. Напротив, на 25.05.18г. А. е депозирала жалба на предоставена ѝ от дружеството бланка, адресирана до последното, в която изрично е заявила, че желае да ѝ бъдат възстановени парите, заплатени за мобилния апарат или последният да бъде заменен с нов /л.33 от делото/. От приложените по делото доказателства се установява също, че телефонът е бил получен от потребителката на 22.08.2016г., а искането за разваляне на договора е направено на 25.05.2018г.- преди изтичането на двегодишния срок по чл.115 от ЗЗП. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителката заплатената от нея сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, а именно-гр.Шумен, като освен това е посочен съответният търговски обект и неговият адрес. Неоснователни са твърденията, че датата на извършване на нарушението е определена неправилно. В НП датата на нарушението /29.05.2018г./ е посочена изрично, като е изяснено, че това е датата, на която е отказано удовлетворяването на направеното от потребителката искане. Цитираният в жалбата срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП касае удовлетворяването на предявени рекламации, а не на искания по чл.114, ал.3 от ЗЗП, поради което е неотносим към процесното неизпълнение.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, потребителката многократно е била лишавана от възможността да си служи с вещта, докато същата е била изпращана на оторизиран сервиз за ремонт. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите ѝ. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в размер на 3000.00 лева с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на санкция в конкретния размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 600.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № В-0047661/30.08.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на „Теленор България” ЕАД- гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 600.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: