Р Е Ш Е Н И Е
601/13.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
пети декември
през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2666 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18 – 0869 - 001895 от 05.09.2018 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.К.М., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно.
В
проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените
в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази
насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обедните
часове на
21.07.2018 г. жалбоподателят Д.К.М. заедно
със съпругата си – свидетелката Р.И.М. посетили магазин „Кауфлад“, находящ се в
кв. „Тракия“ на гр. Шумен, след което с управлявания от
жалбоподателя лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № Н 3416 ВВ, негова собственост, излизайки
от паркинга на магазина предприел маневра завой надясно към знак „Стоп“ преди
предприемането на маневра завой наляво в посока кръговото движение на бул.
„Симеон Велики“. В този момент жалбоподателят М. отнел предимството на
управлявания от свидетеля Й.К.Ж. л. а. „Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН, в който
пътували свидетелят Н.О.Б., съпругата му – свидетелката Д.Г.Ж. и малолетното му
дете. Поради тази причина, свидетеля Ж. застигнал управлявания от жалбоподателя
автомобил и при предприемане на маневра за включване в движението по бул. „Симеон
Велики“, на кръговото кръстовище, последният му подал продължителен звуков
сигнал. Между жалбоподателят Д.М. и свидетеля Й.Ж. възникнал словесен конфликт,
съпроводен с показване на неприлично жестове. Тогава свидетеля Й.Ж. последвал
управлявания от жалбоподателя лек автомобил, който продължил движението си по
бул. „Симеон Велики“, като на посочения булевард в близост до бензиностанция
„Шел“ възникнало ПТП между двата
автомобила, съпроводено с охлузване на МПС. Въпреки това обаче двамата участници в ПТП не спрели, за да установят какви са последиците
от произшествието, а продължили движението си по булеварда посока изхода
на гр. Шумен за гр. Русе и гр.
Бургас, а след това и по околовръстния път, като свидетеля Й.Ж. следвал с
автомобила си управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Малко
по-късно жалбоподателят М. успял да завие в обратна посока и продължил
движението си в посока с. Касчичан. В този момент свидетелят Ж. също завил в
обратна посока с автомобила си и продължил движението си след автомобила на
жалбоподателя по първокласен път I – 2 посока кв. Мътница. В района на км 119+000 го
изпреварил и рязко намалил скоростта на движение натискайки спирачки. Тъй като
жалбоподателят се движел зад него, при възприемане на спиращия л. а.
„Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН той също задействала спирачната система на
автомобила, но въпреки, че се опитал максимално рязко да намали скоростта си на
движение и да отбие встрани, загубил управление над автомобила и причинил ПТП ударяйки се в задната лява част на движещия се пред него
лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН, а собственият му
автомобил променил траекторията си и излязъл извън пътното платно в крайпътна слънчогледова
нива. В
резултат на
настъпило ПТП на автомобилите били
причинени незначителни материални щети. След
настъпилото ПТП свидетеля Ж., сигнализирал органите на полицията чрез телефон 112. Пристигналите служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - гр. Шумен – свидетелите Ц.П.К. и С.О.С. провели разговор със собствениците
на пострадалите от ПТП автомобили и другите пътници - свидетели на инцидента,
след което съставили Докладна записка относно посетен сигнал за ПТП. Впоследствие
местопроизшествието било посетено от свидетелите И.П.С. и П.С.П. – втори
екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен, а
жалбоподателят Д.К.М. междувременно бил откаран за
преглед в ЦСМП при МБАЛ – гр. Шумен от пристигналите на инцидента негови
родственици. Полицейските служители И.П.С. и П.С.П. извършили оглед на автомобилите, след което съставили Протокол за ПТП № 1601747/21.07.2018 г., в който описали констатираните в резултат от
произшествието щети, като направили и фотоснимки на пострадалите МПС. Впоследствие,
жалбоподателят дал
сведения
пред свидидетелят С.О.С. – мл.
контрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен. След
установяване механизма на ПТП на жалбоподателят бил съставен и Акт за
установяване на административно нарушение № 533002 от 21.07.2018 г. Актосъставителят е посочил, че с горното
деяние от страна на Д.К.М. е нарушена
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДП. Актът е подписан от нарушителя без
възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18 – 0869 - 001895 от 05.09.2018
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
Д.К.М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП.
Междувременно въз основа на жалба, депозирана от Д.К.М. била образувана преписка в РП - Шумен с оглед данните за престъпления от общ характер, проверката по която е приключила и с постановление от 05.12.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е отказано да се образува наказателното производство, а преписката е прекратена на основание чл. 199 от НПК, във вр. чл. 213 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, приемайки, че в хода на извършената проверка не са установени данни за извършено престъпление от общ характер.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя И.П.С., на свидетелите П.С.П., Ц.П.К. и С.О.С. - свидетели при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите Р.И.М. и Ю.Д.
К., и отчасти на показанията на свидетелите Й.К.Ж., Д.Г.Ж. и Н.О.Б., както и от
присъединените на основание чл. 283 от
НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
свидетелите И.П.С., П.С.П., Ц.П.К. и С.О.С.. Същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката по процесното дело и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото
като свидетели са разпитани и лицата Й.К.Ж., Д.Г.Ж. и Н.О.Б., но съдът счита,
че показанията им следва да бъдат кредитирани частично, доколкото същите са
противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на
посочените трима свидетели и поради близките отношения на същите с другия участник
в процесното ПТП – свидетеля Й.Ж.. В този смисъл свидетелят Д.Ж. е негова
съпруга, а свидетеля Н.О.Б. е негов приятел. Това до голяма степен прави
показанията им прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на свидетеля
Й.Ж..
По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на МПС, отразяващи констатираните в резултат от произшествието щети по двете МПС, участвали в процесното ПТП. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Доколкото обаче създадените фотоснимки, направени на 21.07.2018 г. при оглед на процесните МПС, отразяват и съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
По делото като
веществени доказателства е приложен и 1бр. СД, съдържащо записи на прието обаждане в 12.58 часа на 21.07.2018
г. в РЦ 112 – Варна от телефонен номер 0889795600, ползван от свидетеля Й.К.Ж. и на прието в 13.03 часа на 21.07.2018 г. обаждане в РЦ 112 – Кърджали от
телефонен номер 0899169472, ползван от свидетеля Ю.Д. К..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 18 – 0869 - 001895 от 05.09.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП “водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.” От материалите по делото
става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и
като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в
нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че по - рано същия ден
след спор за отнемане на предимство между жалбоподателят Д.М. и свидетеля Й.Ж.
на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Симеон Велики“ в гр.
Шумен, свидетелят Ж. последвал управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № Н 3416 ВВ, като започнал да го преследва по бул. „Симеон
Велики“, в резултат на което до бензиностанция „Шел“ реализирали първото ПТП. След
това двамата водачи без да спират продължили движението си посока изхода на гр.
Шумен, като след преследване по околовръсния път в посока с. Касчичан настъпило
и второто ПТП на първокласен път I – 2, в района на км 119+000, където свидетеля Й.К.Ж. с
управлявания от него л. а. „Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН го изпреварил и
рязко намалил скоростта на движение натискайки спирачки. В подкрепа на този
извод са и показанията на
свидетелите Р.М. и Ю.К., както и съдържанието
на цитирания по-горе запис, представляващ проведеното телефонно обаждане в 13.03 часа на 21.07.2018 г. в РЦ 112 – Кърджали от ползвания
от свидетеля Ю.К. телефонен номер 0899169472. В подкрепа
на това обстоятелство е и съставения протокол за ПТП, в който подробно са
отразени данните за причинените незначителни материални
щети на автомобилите в резултат на
настъпилото
ПТП.
От показанията на полицейските
служители - свидетелите
И.П.С., П.С.П., Ц.П.К. и С.О.С.
се установява, че същите са пристигнали на мястото на
произшествието по сигнал, поради което не са очевидци на произшествието. По
делото се установява също,
че на место посочените свидетели приели, че жалбодателят не е бил спазил
необходимата дистанция и е ударил с управлявания от него автомобил, този движещ
се пред него в задната му лява
част, след което собственият му автомобил променил
траекторията си и излязъл извън пътното платно в крайпътна слънчогледова нива.
В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
посочено, че нарушението на жалбоподателят се изразява в това, че не се е
движил на достатъчно разстояние от движещия се пред него л. а. „Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН, след което
се блъска в неговата задна лява част, когато намалява скоростта или рязко
спира, вследствие на което губи контрол и излиза вдясно от пътното платно, с
което става причина за ПТП. Съдът намира, че в настоящия случай от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не
се установява, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото му административно
нарушение. Същото безспорно представлява непредпазливо, а не умишлено
нарушение, поради което следва по безспорен начин да се докаже, че
жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди внезапното спирането на
движещия се пред него автомобил. От разпита на свидетелят – очевидец Р.И.М. се
установява извършване на нарушение от страна на Й.Ж. - водач на л. а.
„Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН - засичане на
пътното платно при рязко прибиране и употреба на спирачки от негова страна,
въпреки, че жалбоподателят е направил всичко възможно да избегне сблъсък, то
такъв е последвал и излязъл извън пътното платно в крайпътна слънчогледова
нива. Също така става ясно, че жалбоподателят
се е движел в своята лента за движение и че удара не е бил силен.
Безспорно преди инцидента жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил в своята лента за движение, като мястото на удара е в рамките на лентата
си за движение, след което лекия автомобил е напуснал лентата си за движение и
е навлязъл в крайпътна слънчогледова нива в опита на жалбоподателя да спре движението на МПС и да
избегне удара с другия засякъл го автомобил. Затова и настоящия съдебен състав,
намира че не налице и нарушение на нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Отделно от
изложеното, имайки предвид, че в конкретната ситуация водачът е направил всичко
възможно, за да намали скоростта на движение и да спре автомобила, за да
избегне удара, то настоящия състав намира, че по делото не е безспорно
доказано, че настъпилото ПТП се намира в причинна връзка с поведението на
водача и с евентуално допуснато от негова страна нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което осъщественото от него деяние осъществява
признаците на посоченото в разпоредбата на чл. 15 от НК случайно деяние. Имайки
предвид, че възможностите на дееца да предвиди и предотврати настъпването на
вредоносния резултат се преценява не изобщо, по принцип, а конкретно за всеки
отделен случай и вземайки в предвид материалите по делото /разпит на
свидетелите И.С., П.П., Ц.К. и С.С., Р.М. и Ю.К., протокол за ПТП и др./ в
конкретния случай съдът приема, че
липсва виновна причинна връзка между действията на жалбоподателя и
настъпилите последици. Поради което
следва да се приеме, че деянието на Д.М. следва да се квалифицира като случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК и доколкото същото не е виновно извършено
деяние деецът не следва да отговаря за настъпилите общественоопасни последици. Деянието на водача е случайно, защото опасността за него
не е била предвидима, възникнала е внезапно и ударът е бил технически
непредотвратим. Според установената съдебна практика на ВКС деянието,
в резултат на което е станало пътнотранспортно произшествие със съставомерни
последици, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за дееца и
не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици, както и когато препятствието се появи
изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може
да предотврати настъпването на вресните последици, е налице случайно деяние. Обобщено казаното дотук черпи аргументи и от ТР №
28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по н. д. 10/1984 г., съгласно
което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл. 15 от
НК. Както се казва в него, „когато един водач е изпълнил предписанията на
правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не
следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-специално Решение от
16.03.2009 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 42/2009 г., Решение № 76 от
18.03.1985 г. на ВКС по н. д. № 42/1985 г., ІІІ н. о., Решение № 88/26.02.1985
г. на ВКС по н. д. № 58/1885 г., ІІІ н. о., Решение № 79/28.02.1990
г. на ВКС по н.д. № 17/1990 г., ІІІ н. о. Решение
№ 720 от 30.12.1991 г. на ВКС по
н. д. 606/1991
г., Решение №
645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о.; Решение № 67 от
17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 143/2016 г., III н. о., НК и др.
С оглед на
установеното по делото, съдът счита, че основаната причина за настъпилото ПТП,
се явяват внезапното спиране на управлявания от Й.К.Ж. автомобил след
приключване на маневра изпреварване. Следователно основната причина за
настъпване на ПТП, не се явява поведението на водача - жалбоподател.
Дори да
допуснем, че това е обстоятелство, което водачът е бил длъжен да предвиди, то
не можем да направим извода, че е бил длъжен и е могъл да го предотврати,
имайки в предвид обстоятелството, че този въпрос не е бил изследван от страна
на административно наказващия орган. От изложеното по-горе можем да направим извода,
че водачът е направил всичко възможно, за да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Имайки в предвид изложеното и обстоятелството, че
административно – наказващия орган не е представил или обсъдил никакви
доказателства, въз основа на които е
достигнал до извода, че жалбоподателят не се е движил на достатъчно разстояние
от движещия се пред него л. а.
„Фолксваген“ с рег. № Н 3555 ВН и че именно това е причината за
станалото ПТП съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде отменено.
От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид - касае се за ПТП, настъпило вследствие на продължително преследване на управлявания от жалбоподателя лек автомобил от страна на свидетеля Й.Ж., при наличие на страх от агресия и саморазправа от страна на последния с жалбоподателя, с което са били застрашени живота и здравето на жалбоподателя и съпругата му, както и предвид факта, че деянието е извършено за първи път. Поради това, че санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички
предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно
наказателно постановление
Поради
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление се явява недоказано, необосновано и неправилно и като такова
следва да бъде отменено изцяло, а жалбата като основателна следва да бъде
уважена.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0869 - 001895 от 05.09.2018
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
Д.К.М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП, като недоказано, необосновано и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: