Р Е Ш Е Н И Е
488/1.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тридесет и първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2676
по описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000244 от 07.09.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014
г. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща упълномощен
представител. Депозира писмени бележки, в които излага аргументи за незаконосъоброзност на
наказателното постановление, понеже при издаването на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване им. Освен това, счита, че не е
допуснал умишлено нарушението, за което е бил санкциониран.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага аргументи за
неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството
„Андела“ АД притежава лиценз № 0471 за обществен превоз на товари в Република
България, като жалбоподателят Н.И.П. работил в посоченото дружество като
шофьор.
Жалбоподателят
Н.И.П. на 27.08.2018 г. управлявал товарен автомобил /влекач/ от категория N 3, марка „Мерцедес
Актрос“ с рег. № А 87 74 МХ, в композиция с прикачено полуремарке от категория
О 4, марка „ТСР 5 СОУ 2550 2Н“ с рег. № А 91 73 ЕЕ, двете собственост на „Андела“
АД. Посоченият товарен автомобил в композиция с полуремарке извършвал превоз за
собствена сметка на товари с маршрут кв. Горно Езерово на гр. Бургас – с.
Топчии, обл. Разград - кв. Горно Езерово на гр. Бургас. Около 14.10 часа на
път I-2, км 103+950,
в населено място - с. Струйно, обл.
Шумен, водачът бил спрян за проверка от служители при Областен отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Шумен. В хода на
проверката инспекторите
от ОО “Автомобилна администрация” – гр. Шумен констатирали, че композицията е без товар. Освен това, инспекторите установили,
че жалбоподателят П. на 14.08.2018 г. при
извършване на превоз на товари,
попадащ в обхвата на Регламент
/ЕО/ № 561/2006 г. и на Регламент /ЕО/ № 165/2014 г. с товарен автомобил с рег. № А 40 34 НК, оборудван с дигитален тахограф не работил
правилно с превключвателите на дигиталния тахограф. За констатираното нарушение
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 253948 от 27.08.2018
г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения.
Впоследствие не се е възползвало от законното си право и не е депозирал писмено
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и
депозираното заявление
е издадено наказателно постановление постановление № 46-0000244 от 07.09.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелят И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите К.К. и И.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон
„Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане
със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг,
независимо дали са натоварени или не според § 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП
Според разпоредбата на
чл. 32, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.,
транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и
използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато
транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те
осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските
листове. Дигиталните тахографи не се настройват така, че автоматично да превключват
на определена категория дейност, когато двигателят е изключен или запалването
на двигателя на превозното средство е изключено, освен в случаите, когато
водачът продължава да е в състояние ръчно да избере подходящата категория
дейност. А според чл. 34, § 1, от цитирания Регламент водачите използват тахографски листове или
карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от
момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да
бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
От приобщените писмени и гласни
доказателства, става ясно, че по
време на извършване на проверката служителите при Областен отдел “Автомобилна администрация”
– гр. Шумен констатирали, че жалбоподателя П. на
14.08.2018 г. при извършване на превоз на товари с управлявания от него товарен автомобил с рег. № А 40 34 НК, оборудван с дигитален тахограф, не работил правилно с
превключвателите на дигиталния тахограф, тъй като не е осигурил правилното
използване на тахографа за периода от 7.50 часа на 13.08.2018 г. до 15.08 часа на 14.08.2018 г., като не е въвел
период на почивка, а е въведен период на друга работа. По делото не се оспорва от страните
обстоятелството, че с посочения товарен автомобил жалбоподателят П. е извършвал
обществен превоз на товари и не е работил правилно с превключвателите на дигиталния
тахограф. Също така, в жалбата си до съда, жалбоподателят
П. подробно обяснява причината за неизпълнението на задължението си като водач:
„Нямам изградени работни навици“.
От разпечатките на
дигиталната карта на водача П. е видно, че последният не работил
правилно с превключвателите на дигиталния тахограф, тъй като продължителността на работната му
смяна като водач на товарен автомобил е била 1 ден, 7 часа и 18 минути за
периода на работна смяна от 7.50 часа на 13.08.2018 г. до 15.08 часа на
14.08.2018 г., както и периода на дневната му почивка започва след повече от 24
часа след предишен период на дневна или седмична почивка – закъснение с 978
минути /16 часа и 18 минути/.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на чл. 32, § 1, изр.
1 от Регламент (ЕС) № 165/2014
г.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл. 93а,
ал. 1 от ЗАвтП, съобразно която „Водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията,
определени в Регламент
(ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е описано нарушението и по какъв начин е определена датата и мястото му на извършване на нарушението. Съдът счита, че в случая извършеното нарушение, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 2 и т. 4 от ЗАНН, така и в наказателното постановление според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Текстово и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление ясно е записано, че водачът не е работил прамилно с превключвателите на дигиталния тахограф, т. е. не е осигурил правилното му използване, като е указано, защо е сторен този извод. В този смисъл нарушението е описано конкретно и очевидно водачът е разбрал в какво е обвинен, като е записал „нямам възражения“ в графата за възражения. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство. Изложеното във въззивната жалба и в писменото становище е опит за защита на водача, но възраженията са голословни и неоснователни.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение №208/07.07.2016 г., постановено по по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 93а, ал. 1 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за водач при нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., какъвто е и процесният случай.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал.
1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.
28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.
28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Още повече, съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007 г.
на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението
на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че
се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и
здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя,
за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил
този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице сочените от жалбоподателя
основания за приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно
извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение,
поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000244 от 07.09.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 32, § 1, изр. 1
от Регламент (ЕС) № 165/2014
г., като правилно и
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: