Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                     584/6.12.2018г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Кръстев  

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2677 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000104/06.06.2018год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП на Д.К.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, за него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който пледира НП да бъде отменено, като излага доводите си за това.

Административно наказващия орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

                ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

            На 18.04.2018г., около 10.30 часа, в гр. Шумен, бул. „Мадара“ № 42 била извършена съвместна проверка от длъжностни лица при ДАИ гр. Шумен, съвместно със служители на ОДМВР гр. Шумен. Проверката била извършена на територията на ПППТИППС с издадено Разрешение № 1373, собственост на „Форш“ ЕООД, ЕИК 127610309. По време на проверката било установено, че техническата комисия приключва техническия преглед на автомобил от категория N1 марка „Ситроен Берлинго ФГ“ с рег. № Н 98 94 ВР, собственост на С.Х.Т. ЕГН **********, представен на технически преглед от свид. К.И.Б.. На току що проверения автомобил бил издаден протокол № 15990184 в който било отбелязано, че автомобила се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване до 18.10.2018г. Председател на комисията извършила прегледа била жалбоподателката И.. На предното стъкло на автомобила не бил залепен стикер удостоверяващ това право, тъй като проверяващите инспектори на осн. чл. 50 ал.2 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС поискали от обслужващата комисия да се извърши повторен технически преглед на току що преминалия преглед автомобил. Комисията по прегледа се заела с тази задача и отново автомобила преминал преглед, който приключил с издаден протокол № 15991111. В този протокол било отбелязано, че автомобила се допуска да се придвижи до място за отстраняване на неизправностите, като неизправностите били следните: Не е достигнато полезното действие и ефективност на спирачката за паркиране, няма пожарогасител, предупредителен триъгълник и аптечка. Всичко това станало пред очите на проверяващите. За всичко извършено от проверяващите, те съставили констативен протокол за извършена комплексна проверка. Прибрали се в инспекцията и чрез информационната система за прегледи на автомобили проверили дали там не е подадено различно заключение или да е посочено, че е направена грешка.

            На 25.04.2018г., проверяващите отново отишли в пункта за годишни технически прегледи и повикали жалбоподателката, като в нейно присъствие актосъставителя К. Л. К. съставил АУАН № 248645/25.04.2018г., в който било посочено, че жалбоподателката в качеството си на председател на комисия на ПППТИППС е допуснала да се извърши ПППТИ на автомобил от кат. N1, марка „Ситроен Берлинго ФГ“ с рег. №Н 98 94 ВР с протокол от извършен ПППТИППС № 15990184 от 18.04.2018г. с начален час 10:15 и е издала Удостоверение за техническа изправност на ППС със знак № 14971771 и заключение „Допуска се да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“ в нарушение изискванията за извършване на ПППТИППС определени в Методиката Пр.5 към чл. 31 ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г., видно от направена разпечатка и заключение от измерване на спирачната уредба, неразделна част към Протокол № 15991111/18.04.2018г. Проверяваното ППС не отговаря на изискванията определени в Методиката Пр.5 към чл. 31 ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. Проверяващите сметнали, че са нарушени изискванията на чл. 43 ал.1 т.1 б.“а“ предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателката И. и подписан собственоръчно от нея, като в графата възражения е отбелязано, че има такива. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН са постъпили възражения от страна та жалбоподателя, но АНО ги е сметнал за неоснователни. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 46-0000104/06.06.2018год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП на Д.К.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител К. К.свидетелите И.С. и К.Б.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед РД-08-249/15.05.2015г. издадена и подписана от министър Московски и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

            В настоящият случай е установено и доказано, че Председателят на комисията –  жалбоподателката И., не е извършила преглед на МПС с рег. № Н 98 94 ВР, съгласно методиката Пр. 5 по чл. 31 ал.1 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС. Като причина да не се изпълни това задължение на закона, се сочи, наличието на субективен фактор при задействане на ръчната спирачка от страна на водача представящ МПС за преглед, както и незначителното отклонение от допустимата норма изразяващо се в 2% под допустимото при повторния преглед на автомобила. Настоящия съдебен състав споделя тази защитна теза на жалбоподателя. Видно от разпита на свид. К.Б.– водач на проверявания автомобил, същия заявява пред съда, че проверявания автомобил няма проблеми с ръчната спирачка и че няколко дни след този преглед е минал технически преглед в друг пункт и то без да направи някакъв ремонт на ръчната спирачка. От разпита на свид. К.К., става ясно, че липсата на пожарогасител, аптечка и предупредителен триъгълник са от категорията на незначителните и са закупени и поставени още на момента на проверката така, че Методиката макар и формално нарушена не е нарушена в някаква висока степен, касаеща безопасността на движението.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.178а ал.7 т.1 от Закона за движение по пътищата, действащ към момента “Наказва се с глоба 1500 лв., председател на комисия, извършваща прегледи или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка техническата изправност на ППС в нарушение изискванията, определени с наредбата по чл. 147 ал.1.“

Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно наказващият орган е наложил предвидения от закона размер, който не може да бъде намален от съда.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган се е придържал към съответния размер съобразно чл. 178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че наложеното му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни в преписката.

Същевременно настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от представляващия жалбоподателя теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. В издаденото НП, АНО по никакъв начин не е обосновал защо не е приложим чл. 28 от ЗАНН.

Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо нарушителя, който е лице с ниска обществена опасност, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението е било отстранено веднага след констатирането му, както и че това е инцидентна проява от нейна страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 46-0000104/06.06.2018год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП на Д.К.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                               Районен  съдия: