Р Е Ш Е Н И Е
587/7.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2725 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №46-0000223 от 07.09.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.93в ал.3 от ЗАвП,
чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на С.А.Ш.,ЕГН ********** *** са наложени:
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33
§3 изр.последно от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.8 §2
изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с
78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, издадено
при съществени процесуални нарушения като излага подробно доводите си за
това в жалбата. Сочи, че възприетите
констатации от актосъставителя били неправилни и несъответни на действителната
фактическа обстановка. Не било изяснено
каква е масата и категорията на превозното средство, в НП не било посочено мястото на извършване
на нарушението. Разминаване между словестната и цифровата квалификация на
нарушението по чл.33 §3 изр.последно от Регламент /ЕС/ №165/2014г. Не било посочено пълното наименование на
Регламентите. При условията на алтернативност се излагат доводи, че се касае за
маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не се
явява и процесуален представител. Депозирано е писмено становище.
За
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2018 год. около
11.40 часа жалбоподателят С.А.Ш. управлявал товарен автомобил „Ивеко АС 440 С 45 ТЛ“ категория N 3
с рег. № Е 7750 КС, в композиция с полуремарке „Шмитц СПР“ от категория О 4 с
рег. № Е 2228 ЕЕ, по път № І-4 км.250+965, в посока гр. Шумен, като извършвал
превоз за собствена сметка от гр.Благоевград за гр.Варна на безалкохолни
напитки. След разклона за с. Черенча бил спрян за проверка от свидетелите И.Д.И.
и С.Х.С. - служители при
ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен.
Било установено, че автомобилът е оборудван с дигитален тахограф “Cont. Automotiv 1381“ с №0001930065.
В хода на проверката не могла да бъде направена разпечатка на хартия от
тахографа, поради липса на хартия. Контролните органи поставили картата на
водача в служебния компютър, на който била инсталирана програма, посредством
която разчели информацията от картата на водача, а впоследствие в ОО „АА“ гр.Шумен я разпечатА.на хартия. При
извършване на проверката на място, на база информацията от картата на водача,
било констатирано, че на 02.08.2018г. е приключил работа в 19.56 часа и е
започнал работа в 02.56 часа на 03.08.2018г., в резултат на което не е
ползвал дневна почивка от най - малко 9 последователни часа.
За констатираните нарушения срещу Ш. бил съставен
АУАН серия А – 2018 №253937 от
10.08.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл.33 §3
изр.последно от Регламент /ЕС/ №165/2014г., във
вр. с чл.93в ал.3 от ЗАвП и на чл.8 §2 изр.2, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире
от Регламент /ЕО/ №561/06,във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът е бил съставен в
присъствието на нарушителя и е подписан от него като саморъчно е отразил
единствено, че мисли, че не бил обърнал на часовото време от 19 до 3 часа.
Впоследствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.
Въз основа на
така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93в ал.3 от ЗАвП, чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на С.А.Ш.,ЕГН ********** ***
са наложени: административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.33 §3 изр.последно от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и административно наказание “глоба” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с
чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.Д.И.
и С.Х.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите
пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са
логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на
тези свидетелите не са оборени по
никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не
съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно
– наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
тази връзка съдът намира за неоснователен довода, че в НП не било
посочено точното място на извършване на
нарушението. Както в АУАН така и в НП ясно е посочен номера на пътя№ І-4, конкретния километър – км.250 от пътя, където е
извършена проверката, с точност до съответните метри – 965.По отношение на
първото нарушение изразяващо се в
неосигуряване отпечатване на данните от дигиталния тахограф, поради липса на
хартия, същото е извършено на мястото на проверката. По отношение на второто
нарушение - не ползване на
дневна почивка от най - малко 9
последователни часа за периода от 19.56 часа на 02.08.2018г. до 02.56 часа на 03.08.2018г., същото е
констатирано в момента на проверката и
доколкото се касае за предходен период, би следвало да е извършено на друго място. По отношение на
почивките е приложим Регламент /ЕО/ №561/06. В него не е регламентирано къде
следва да се ползват дневните почивки. Единствено е посочено, че по желание на водача дневните почивки и
намалените седмични почивки извън базата могат да бъдат ползвани в превозното
средство, доколкото то разполага с подходящи условия за спане за всеки водач и
превозното средство е неподвижно /чл.8/.
Мястото на извършване на нарушението е от значение относно компетентността на
административните органи да констатират и налагат наказания, а също така и
компетентния районния съд, пред който може да се обжалва наказателното
постановление. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.3 от ЗАвП съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват
съгласно ЗАНН. Според чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната
преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението, а когато не може
точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. В конкретният случай не е ясно къде е извършено
второто нарушението, поради което и не е посочено в АУАН и в НП. Констатирано е
на територията на ОО“АА“ гр.Шумен и производството е образувано със съставяне
на АУАН от контролен орган на ОО „АА“ гр.Шумен, поради което и Началника на ОО “АА“
гр.Шумен е компетентен да се произнесе по преписката, съответно в компетенциите
на Районен съд гр.Шумен е да се произнесе по постъпилата жалба. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.19 от Регламент /ЕО/ №561/06 държавата-членка
оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на
водач за нарушения на регламента, които са установени на нейната територия и за
които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на
територията на друга държава-членка или на трета страна.
Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.93в ал.3 от ЗАвП, за нарушение на чл.33 §3
изр.последно от Регламент
/ЕС/ №165/2014г. и на основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8
§2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр.
с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Съгласно чл.78 ал.1 от ЗАвП при
извършване превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват
изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт и Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
По отношение наложеното наказание на
основание чл.93в ал.3 от ЗАвП, за нарушение на чл.33 §3
изр.последно от Регламент
/ЕС/ №165/2014г. съдът намира следното:
Въз основа на събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че към момента на проверката
жалбоподателят е управлявал ППС, което е
било оборудвано с дигитален тахограф “Cont. Automotiv 1381“ с №0001930065 и не представил разпечатка, поради
липса на хартия. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.33 §1 от
Регламент /ЕС/ №165/2014г., когато превозното средство е
оборудвано с дигитален тахограф, транспортното предприятие и водачът осигуряват
в случай на проверка правилното изготвяне на разпечатка на данните от тахографа
при поискване от служител на контролните органи, като се има предвид
експлоатационният срок на уреда, а съгласно §3 изр. последно транспортните
предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени
от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, но държавите-членки
могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на
транспортното предприятие. От своя
страна ЗАвП предвижда санкция в размер на 500 лева единствено за водача, когато при проверка
от контролните органи не представи разпечатки, поради липса на хартия – чл.93в ал.3. Нормата е
ясна и недвусмислена, и наказващият
орган правилно я е приложил.
Обстоятелството, че контролните органи са имали възможност да свалят
данни от тахографа, чрез
картата на водача, не води до отпадане
отговорността.
По отношение наложеното наказание на
основание чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.8 §2 изр.2
от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1
т.1 от ЗАвП. съдът намира следното:
Регламент
/ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато максимално
допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или
полуремарке, надхвърля 3,5 тона. В
конкретният случай жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка на
стока с товарен автомобил
„Ивеко АС 440 С 45 ТЛ“ с рег. № Е 7750 КС, в композиция с полуремарке
„Шмитц СПР“ с рег. № Е 2228 ЕЕ. МПС. Посочено е, че товарния
автомобил е категория “N3” – МПС проектирано и конструирано
основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона, а
полуремаркето е категория „О4“ – проектирано и конструирано
за превоз на товари или пътници с технически допустима максимална маса над 10
тона, съобразно чл.149 ал.1 от ЗДвП,
поради което по отношение
на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06.Това се
установява и от събраните гласни доказателства. Съдържащият се в жалбата довод, че непосочването на мястото от където, респективно до където
е извършван превоза, не позволявало да се прецени приложимия нормативен акт,
тъй като хипотетично било възможно
превозното средство да е било управлявано извън ЕС, съдът намира за
неоснователен. На база представените в
момента на проверката документи актосъставителят е установил и посочил в АУАН,
че се касае за превоз за собствена сметка на стока от гр.Благоевград за
гр.Варна. Същата констатация се съдържа и в НП. От приложената към преписката
Заповед №570/01.08.2018г., въз основа на която е извършван превоза, се
установява, че на жалбоподателя е наредено през целия месец август да извършва
превози на територията на конкретно
посочени области в Р България, поради
което безспорно се касае за превоз, който попада в обхвата на Регламент
/ЕО/ №561/06.
Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.8 §2 изр.2-ро от Регламент 561/06 вр. чл.4 буква „ж”, второ тире и вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно които разпоредби : за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от
дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е
по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка. Наложената санкция е по чл.93б ал.7 т.2 ЗАвтП, съгласно която
норма: водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна
почивка, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за намалена дневна почивка, като размера на санкциите са
взависимост от намаленото време - от 1 до 2 часа е предвидена
глоба в размер на 500 лева.
Според дефинициите на
чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент
№561/2006 : „почивка" означава всеки непрекъснат период, през който
водачът можа свободно да разполага със своето време; „дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага
със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена
дневна почивка": - „нормална дневна почивка" означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа. ; - „намалена дневна почивка"
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа. Допуска
се алтернативно, нормалната дневна почивка да бъде ползвана на два периода,
първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а
вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа. Съгласно чл. 8 § 2 от Регламент №561/2006 за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка,
която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11
часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Нов 24
часов период започва с възобновяването на дейността след ползвана седмична или
дневна почивка.
От записите на
тафографа, снети от картата на
жалбоподателя, е видно, че на
01.08.2018г. водачът е започнал работа между 06.00 часа и 07.00 часа и е
приключил между 18.00 часа и 19.00 часа. След този час има период на дневна
почивка около 13 часа, след която е започнал работа на 02.08.2018г. между 08.00
и 09.00 часа. От този момент с възобновяването на дейността започва да тече нов
24 часов период и съгласно чл. 8 § 2 от
Регламент №561/2006 водачът трябва да ползва нова дневна почивка до изтичането му,
т.е. до 08.00 - 09.00 часа на 03.08.2018г. От графиката се
установява, че на 02.08.2018г. е приключил работа между 19.00 – 20.00 часа, точно в 19.56 часа
според показанията на свидетелите От този момент започва да ползва дневна
почивка с продължителност 7 часа и започва работа на 03.08.2018г. в 2.56 часа. За 24-часовия период, който е започнал на
02.08.2018г. между 08.00 и 09.00 часа, до възобновяване на дейността на
жалбоподателя на 03.08.2018г. в 2.56 часа не е налице ползвана дневна почивка с регламентираната продължителност от минимум
9 часа. Същата е била намалена с 2 часа. Наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушение и е приложил съотносимата санкционна норма.
Изложеният в жалбата довод, че в НП не
било посочено пълното наименование на
нарушените регламенти, което водело до неговата незаконосъобразност, съдът
намира за неоснователен. Действително в НП не е изписано пълното наименование
на регламентите, но доколкото е посочен номера и годината, налице е яснота
относно конкретния нормативен акт.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретните нарушения не би могло да бъдат квалифицирани
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.
Продължителността на почивките са регламентирани с цел да се осигури време за
отдих на работника и служителя, тъй като извършваната дейност от
водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушенията не се отличават от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме
че обществената им опасност е явно незначителна.
Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000223 от 07.09.2018
год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на
основание чл.53 и чл.93в ал.3 от ЗАвП, чл.93б ал.7 т.2 от ЗАвП на С.Али Ш.,ЕГН **********
*** са наложени: административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.33 §3 изр.последно от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и административно наказание “глоба” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с
чл.4 б.“ж“, второ тире и във вр. с 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: