Р Е Ш Е Н И Е
570/30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2780 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18 – 0869 - 002002 от 20.09.2018 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Х.О., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В
проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените
в нея съображения. В писмени бележки излага допълнително съображенията си за
това.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.Х.О. на 23.06.2018 г.
управлявал трактор, марка “Беларус ЮМЗ 6Л” с шаси № 574, като се движел в с.
Мадара, обл. Шумен, по ул. „Мадарски конник“. По
това време свидетелите Б.П.Т. и М.С.М. - служители в ОД на МВР – гр. Шумен се
намирали в близост до бензиностанция „АЛ и КО“, намираща се в края на
населеното място във връзка с провеждането на специализирана полицейска акция
на територията на РУ - Шумен. Около 10.30 часа на същия ден в района на бензиностанция
„АЛ и КО“ на ул. „Мадарски конник“ в с. Мадара водачът бил спрян за рутинна
проверка от полицейските служители – свидетелите Б.Т. и М.М.. Било
констатирано, че управлявания от О. трактор не е регистриран по надлежния ред в
Република България и е без регистрационната табела, поставена на определеното
за целта место. Тогава полицейските служители поискали съдействие от екип на
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен. Пристигналите на место служители на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен съставили Акт за
установяване на административно нарушение № 469229 от 23.06.2018 г., серия Д, в
който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и
подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право
и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. Междувременно по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК било образувано Бързо
производство № 815/2018 г. по описа на РУ - Шумен за престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред,
което завършило с постановление от 28.06.2018 г.
на прокурор
при Районна прокуратура – Шумен за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр.
чл. 21, ал. 1, т. 1, предл. първо от НПК, приемайки, че деянието по чл. 345,
ал. 2 от НК е несъставомерно, тъй като управлявания от О. трактор е бил регистриран
с Рег. № Т 17 58 ЕЕ.
Същевременно обаче доколкото управлявания от О. трактор е бил без табела с
регистрационен номер, поставена на определеното за това място, материалите но
бързото производство са изпратени на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за реализиране на
административно-наказателната отговорност. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и събраните
в хода на бързото производство е издадено наказателно постановление
№ 18 – 0869 - 002002 от 20.09.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Х.О., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя И.П. Д., на свидетелите Б.П.Т. и М.С.М. - свидетели при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, и на свидетеля П.А.П. и Г.Н.Г.,
както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите И. Д., Б.Т. и М.М..
Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
От разпита на свидетеля П.А.П. става ясно, че трактор с
рег. № Т 1758 ЕЕ, посочен в постановлението от 28.06.2018
г. на прокурор при Районна
прокуратура – Шумен за прекратяване на наказателното производство по бързо производство №
815/ 2018 г. по описа на РУ – Шумен, никога не
е бил в с. Мадара, т. е. налага се
извода че управлявания на 23.06.2018 г. от А.Х.О. трактор,
марка “Беларус ЮМЗ 6Л” с шаси № 574 не е бил регистриран по надлежния ред в Република
България.
По делото /в хода на бързото производство/ като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на трактора, отразяващи, че на трактора няма поставена регистрационна табела. Последните са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Доколкото създадените фотоснимки, направени на 23.06.2018 г. при оглед на процесния трактор, отразяват и съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 18 – 0869 - 002002 от 20.09.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/1.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.” От
материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал
посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на
ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към
изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ
регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и
ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
/обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. Освен това, от
разпита на свидетеля П.А.П. става ясно, че трактор с рег. № Т 1758 ЕЕ, посочен
в постановлението от 28.06.2018 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Шумен за прекратяване на
наказателното производство по бързо
производство № 815/2018 г. по описа на РУ – Шумен, никога не е бил в с. Мадара. Т.
е. налага се извода, че управлявания на 23.06.2018 г. от А.Х.О. трактор,
марка “Беларус ЮМЗ 6Л” с шаси № 574 не е бил регистриран по надлежния ред в Република
България. Предприетото движение
с ненадлежно
регистриран трактор и
с липсващи табели е факт, обективно доказан по делото и с това си действие
жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата,
отворени за обществено ползване да се допускат само регистрирани МПС с
поставени на определените за това места регистрационни табели.
Освен това,
съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства за всяко регистрирано превозно средство
се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да отговарят /като
форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998
г. на
Съвета на Европа от 03.11.1998 г. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление трактор и че същия не е регистриран по надлежния
ред, както и няма поставена на определеното за това место регистрационната
табела. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно
която табелите
с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на
средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно -
в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време.
При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера. От разпита в съдебно заседание
на свидетелите И. Д., Б.Т. и М.М. се установява по безспорен начин, че
управлявания от жалбоподателя трактор не е регистриран по надлежния ред, а също
така е и без поставени на определеното за целта место регистрационните табели. Това
обстоятелство се доказва по безспорен начин и от изготвените в хода на
досъдебното производство по реда на НПК снимки, на които ясно се
вижда, че на трактора няма поставена регистрационна табела на определеното за
това место. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер
е определено от завода – производител за всяко едно превозно средство и именно
това е местото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в
чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още повече,
следва да се посочи, че липсата на определени части от едно превозно средство
или поставянето на други по определен начин само по себе си не води до отпадане
на задължението за поставяне на регистрационната табела на определеното место и
не съществува законова възможност водача сам да избере местоположението, на
което да постави същата.
Анализът на цитираните
разпоредби несъмнено показва, че е изпълнен съставът на административното
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото липсва поставена на
обозначеното за това място регистрационна табела и не е бил регистриран по надлежния ред в
Република България. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира
както техническата изправност на МПС, така и външната му административна
цялост, която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и
сигурно прикрепени на съответните, предвидени за това места. Независимо от
посочените обстоятелства, жалбоподателят е предприел управлението на трактора, без поставена
регистрационна табела на трактора и без да е регистриран по надлежния ред, което правилно и
законосъобразно е прието от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по
делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, която
предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство”
за срок от 6 до 12 месеца и “глоба” от 200 до 500 лева за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В същото
време съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месеца. При определяне размера на наказанията административно-наказващия
орган е съобразил и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания
следва да кореспондират помежду си, доколкото са наложени за едно и също
административно нарушение.
Освен това,
настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 140
от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на
определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе
си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си да постави регистрационната
табела на определеното за целта место. Това задължение има за цел да осигури
възможност както на органите на реда, а така и на трети лица да идентифицират
по несъмнен начин едно пътно превозно средство по време на неговото движение по
пътищата. Не случайно в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е посочено,
че местоположението на регистрационната табела следва да е такова, че да
осигури неговата видимост и осветеност нощно време. Поставянето на
регистрационната табела по какъвто и да е друг начин, освен предвидения в
закона, би създало пречка същия да бъде добре осветен от останалите уреди на
превозното средство, а от тук и да бъде възприет и идентифициран от останалите
участници в движението в случай на възникнала нужда от това или от органите на реда
при извършване на проверка или при възникнал пътен инцидент. Имайки в предвид
вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира за
ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на
държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова
норма.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление, изразяващо се в неточно посочване на
извършеното нарушение. Действително съдът установи, че
в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление словом е посочено, че жалбоподателят е управлявал
трактор, който не е регистриран по надлежния ред в РБългария и е без
регистрационна табела поставена на определеното за това място. Същевременно
обаче като правната квалификация за деянието е посочена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено
само, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Доколкото
обаче в обстоятелствената част, както на акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление е налице
фактическо описание на това деяние, то още към момента, когато му е връчен
екземпляр от акта, той е имал представа както от фактическото описание на това
деяние, така и от неговата действителна вярна правна квалификация.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин.
Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно
на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП,
предвиждащ санкция при нарушение на чл. 140,
ал. 1 от с. з., какъвто е и процесният случай.
За прицизност, съдът намира, че следва да се обсъди въпросът дали с издаването на процесното наказателно постановление, в частта му за управление на моторно превозно средство, което не е регистриран по надлежния ред, е нарушен принципа „non bis in idem“. Следва да се отбележи, че за да се приеме, че административнонаказателното и наказателното производство са за едно и също деяние следва да се установят идентични или сходни факти между двете производства. Практиката на ЕСПЧ, изключваща двойното наказателно преследване по отношение на едно и също лице по повод на идентични деяния е съобразена и при постановяването от ОСНК на ВКС на Република България на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., в което е възприето, че принципа „non bis in idem“ препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение, като без значение е видът на това решение /наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство/ и неговия характер /осъдителен, оправдателен и пр./; както и че от решаващо значение за прилагане на посоченото правило е дублиращите се производства да имат наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Принципът се прилага при идентичност на субекта, наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние при „тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни“. В случая от материалите по бързото производство става ясно, че не се касае за идентични деяния, както и за идентичност на субекта, доколкото срещу жалбоподателя не е водено цитираното Бързо производство № 815/2018 г. по описа на РУ - Шумен.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да
бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18 – 0869 - 002002 от 20.09.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.Х.О., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: