Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2801/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от ЕТ „П.З.”- гр.Шумен, срещу Наказателно постановление № КХ-22/17.10.2018г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на търговеца било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните. Търговецът-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Търговецът-жалбоподател стопанисвал смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, намиращ се на бул.”Велики Преслав” №109 в гр.Шумен. В търговската зала били разположени фризери със свободен достъп на клиенти до тях, в които се съхранявали и предлагали за продажба храни от животински произход. На 19.09.2018г., във връзка със съответен сигнал, от инспектори в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ-гр. Шумен била извършена проверка на посочения обект, при която било установено, че част от предлаганите за продажба във фризер №15 храни от животински произход са с изтекъл срок на годност. Конкретно било установено, че с изтекъл срок на годност са следните продукти: агнешка дроб-сърма, замразена, L210318, най-добър до 17.09.2018г., произведена от „Алфа Фарм“ ООД-гр.Сливен, в стречовани тарелки, общо количество 3,868кг; агнешка дроб-сърма, замразена, L 110118, най-добър до 04.09.2018г., произведена от „Алфа Фарм“ ООД-гр.Сливен, в стречовани тарелки, общо количество 1.118 кг; агнешка дроб-сърма, замразена, L120318, най-добър до 08.09.2018г., произведена от „Алфа Фарм“ ООД-гр.Сливен, в стречовани тарелки, общо количество 8.139кг; медальон от пилешко месо, замразено, L 00133210050318, най-добър до 03.06.2018г., произведен от „Б.“ ЕООД-гр.Русе, в количество 0,488 кг. Във връзка с тези констатации бил съставен доклад от извършена инспекция, в който резултатите от проверката били подробно описани, а на 01.10.2018г. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение на търговеца-жалбоподател, за това, че пуска на пазара храни, които са негодни за човешка консумация, като съхранява и предлага за продажба храни от животински произход с изтекъл срок на годност. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ЕТ „П.З.”- гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от Закона за храните.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от разпита на свидетелките С.Х.Е. и Д.И.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Показанията на свидетелките следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Липсват данни свидетелките да са заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните твърдения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.3 от Закона за храните забранява пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората. Понятието "Негодна храна за консумация от човека" е дефинирано в §1, т.34 от ДР на ЗХ като храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. В случая всички описани в акта стоки са били с отбелязана най-късна дата на годност, предхождаща датата на проверката и следователно се явяват храни с изтекъл срок на трайност по смисъла на цитираната разпоредба. На следващо място, според легалната дефиниция на §1, т.53 от ДР на ЗХ "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. Доколкото процесните храни са били изложени във фризери със свободен достъп на клиенти с цел- продажба, безспорно е, че правилно е констатирано пускане на пазара на същите. Предвид установената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба съдът приема, че санкционираното лице действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Действително, при посочването на ЕИК на нарушителя е допусната техническа грешка, като са изписани данните на друг търговец. Доколкото обаче наименованието, седалището и имената на представляващия са посочени правилно, съдът намира, че допуснатото несъответствие не е от съществено значение, тъй като не е довело до затруднение при идентификацията на нарушителя и не е накърнило реално процесуалните му права. Не представлява процесуално нарушение съставянето на акта в по-късен момент, а не в момента на проверката. Не съществува нормативно изискване актът да бъде съставян винаги в момента на установяването на нарушението. Напротив, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предоставя тримесечен срок за това, който в случая несъмнено е бил спазен. Няма съмнение и относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбите на чл. 49 и чл. 28 от ЗХ, издалото НП лице е компетентно и АУАН е съставен от компетентен служител. Доколкото компетентността на посочените лица произтича от съответната нормативна уредба, не е необходимо същата да бъде доказвана в хода на съдебното производство.

Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, предвиждащ специално наказание за юридическо лице или едноличен търговец, който наруши разпоредбите на този закон извън определени, изчерпателно посочени случаи. Съдът не споделя становището, че административнонаказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционната норма, както и че наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 44, ал. 2 от ЗХ. Посочената разпоредба предвижда специална санкция за произвеждане, търгуване или внасяне в страната на храни, които не отговарят на изискванията по ЗХ или подзаконовите нормативни актове по прилагането им. В Закона за храните изискванията, на които трябва да отговарят храните са отразени в Глава II, озаглавена "Изисквания към храните" и именно при неспазване на разпоредбите на посочената глава лицата следва да бъдат санкционирани по реда на чл. 44 ЗХ. Процесното неизпълнение е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ, който систематично е поместен в Глава IV "Производство и търговия с храни" и следователно е извън обхвата на санкционната разпоредба на чл. 44 от ЗХ. При липсата на специално наказание за нарушения от вида на процесното правилно е приложена именно посочената обща санкционна норма. В тази насока е и практиката на ШАС- в решението по КАНД№ 7/2016г. например, постановено по аналогичен случай, изрично се приема, че нарушаването на забраната по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ е възведено в административно нарушение по чл.48, ал.2 от ЗХ. Следва да се отбележи също, че в чл.48, ал.2 от ЗХ са предвидени наказания в по-нисък размер от визираните в чл.44 от с.з. При това положение дори и да се счете, че санкционната норма е определена неправилно, то допуснатият порок би довел до по-благоприятно третиране на санкционираното лице, поради което не би представлявал основание за отмяна на наказателното постановление. Наказанието също така е наложено в минимален размер, като са отчетени особеностите на случая, при което липсва възможност същото да бъде намалено от съда.

Липсват основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за няколко отделни продукта с изтекъл срок на годност, с предлагането за продажба на които е била създадена опасност за здравето на потребителите, още повече, че проверката е извършена по сигнал за наличие на такива стоки в обекта, което налага извода, че случаят не е изолиран.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №КХ-22/17.10.2018г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните -гр.Шумен, с което на ЕТ „П.З.”- гр.Шумен, с ЕИК:837036411, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за храните, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: