Р Е Ш Е Н И Е

609/17.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и седми декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2847 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №18 – 0869 - 002327/13.10.2018г. на Й.Н. – полицейски инспектор към ОДМВР – гр.Шумен, група ОДЧ Шумен, с което на М.А. /М. А./ от ФРГермания са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано. Оспорва отразените в НП фактически констатации.В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично.

За АНО, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2018год. св. М.Й.Й. и С.К. Й. – служители на в ГООР при РУ гр.Шумен, работили в екип по охрана на обществения ред. Около 04.00 часа били позиционирани на пл.“България“ в гр.Шумен, когато покрай тях преминал л.а. „Фолксваген„ с рег. № HB MY 909, който се движел по ул. „Алеко Константинов“ в посока бул. „Симеон Велики“. Тъй като от автомобила се чували силни викове, полицейските служители го последвали и спрели за проверка. Установили, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя М.А. /М. А./ гражданин на ФРГермания. В МПС също така имало жена и момче. Било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Шумен. Извършената на жалбоподателя проверка за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB-0020, проба №1355 в 04.21 часа, показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 0.51 промила. Показанията на техническото средство били показани на водача. На същия бил издаден талон за медицинско изследване №0030252, в който жалбоподателят саморъчно отразил, че приема показанията на техническото средство. Бил отведен в РУ гр.Шумен, където му бил съставен АУАН №2327/13.10.2018г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта, жалбоподателят отказал да го подпише, което е удостоверено съгласно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН, но е получил препис от същия. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, веднага след връчване на акта, съобразно чл.52 ал.1, във вр. с чл.44 ал.4 от ЗАНН е издадено процесното наказателно постановление №18 – 0869 - 002327/13.10.2018г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП му е връчено лично на 13.10.2018г., но жалбоподателят отказал да подпише разписката.

Тъй като жалбоподателят бил германски гражданин, от турски произход и не владеел български език, полицейските служители комуникирали с него, последством пътничката в автомобила Ф.К.М., българска гражданка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., свидетеля при съставяне на акта и установяване на нарушението М.Й.Й., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55 ал.3 от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство. Освен това съгласно събраните по делото гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е обжалван издаденото наказателно постановлрение. Самият жалбоподател в хода по същество заявява, че е разбрал за какво му е била извършена проверка и за какво нарушение е санкциониран. Посочва също така, че както съставения АУАН така и издаденото НП са му били връчени. Видял е показанията на техническото средство и не ги оспорва.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №1355 с техническо средство Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB-0020, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 0.51 промила. Съласно чл.6 ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози в издадения талон за медицинско изследване №0030252, жалбоподателят саморъчно отразил, че приема показанията на техническото средство. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Съдът намира, че от доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя като е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП, предвиждаща две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв. Размерът на наказанията са е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Направените в хода на съдебното производство разноски за преводач на основание чл.189 ал.2 от НПК, остават за сметка на ограна, който ги е направил и не следва да се възлаган т на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18 – 0869 - 002327/13.10.2018г. на Й.Н. – полицейски инспектор към ОДМВР – гр.Шумен, група ОДЧ Шумен, с което на М.А. /М. А./ от ФРГермания са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, чрез Раонен съд гр.Шумен, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: