Р Е Ш Е Н И Е
521/15.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
НАХД № 2849 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1 580/11.10.2018
г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на П.Н.Д., ЕГН
**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/
лева на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/
за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично,
като
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
За ОД на МВР - гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2018 г. жалбоподателят П.Н.Д. ***, група „БДС” и
в подадена собственоръчно изписана декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи /ПИБЛД/ от същата дата, декларирал, че е
изгубила личната си карта без да посочи конкретна дата. След подаване на
декларация с № УРИ 172900-15286 на 21.09.2018 г. на жалбоподателя Д. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 1580 от 21.09.2018
г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е
подписан от него, след като е изложил, че няма възражения. По - късно същия ден
жалбоподателя Д. получил телефонно обаждане, че е намерен изгубения портфейл, в което са се намирали и
документите му за самоличност. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №
1580/11.10.2018 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на
МВР - гр. Шумен, с което на П.Н.Д., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание
чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ за нарушение
по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства – от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя В.П.П.
и на свидетеля М.Й.Й. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.П. и М.Й. следва
да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са
го познавали и не извличат ползи
от твърденията си, същите не
могат да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда
не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни
и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при
съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите
на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушениeто е били описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са
длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Видно от материалите по делото и по-конкретно от
депозираната от жалбоподателя декларация се установява по безспорен начин, че нарушителят
не е изпълнил това свое задължение и е изгубил документа си за самоличност,
представляващ лична карта № 642469676.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателят,
изложени в жалбата, че същият не следва да носи административно-наказателна
отговорност за липсата на документите, доколкото същите са му били откраднати.
В този смисъл съдът съобрази депозираната от Д. собственоръчна декларация, в
която последният недвусмислено е посочил, че описаните документи са били
изгубени. В същата насока са и твърденията му изложени в жалбата, от който
става ясно, че документите, заедно с портфейла, в което са се намирали са били
намерени на обществено место от лицето, което ги е предало.
Ето защо, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл. 7,
ал. 1 от ЗБЛД. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 81, ал. 2,
т. 2 от ЗБЛД, която предвижда „глоба” от 30 лева до 200 лева за лице, което
изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Нарушението е установено
по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина. Административно-наказващият
орган правилно е индивидуализирал наказанието, като отчитайки тежестта на извършеното нарушение, степента на
обществената му опасност, обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път и че обявената за изгубена лична карта впоследствие е била намерена и предадена,
е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената санкционна
норма.
По отношение направеното от страна на жалбоподателят
искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
съдът намира същото за неоснователно. Преценявайки естеството на случая и
извършеното нарушение, настоящият състав намира, че не са налице условията за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че факта, че документа за
самоличност на жалбоподателят е бил намерен и върнат, се дължи на
добросъвестното поведение на трето неучастващо в производството лице и не се
дължи на волята или поведението на самия нарушител и не заличава по никакъв
начин факта, че Д. не е положил необходимата грижа, за да опази личния си
документ от загубване. С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото
извършеното от Д. нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни нарушения, както и по изложените по-горе съображения,
не са налице условията същото да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Неоснователни са възраженията
в жалбата за допуснато съществено процесуално
нарушение на нормите на ЗАНН, предвид обстоятелството, че връченият му екземпляр
от акта за установяване на административно нарушение
е нечетлив. Следва да се посочи, че акта за установяване
на административно нарушение е съставен в присъствие на нарушителя и ако същият е бил в невъзможнст да се запознае с неговото съдържание, е могъл да поиска от актосъставителя ”четлив” екземпляр или в по-късен
етап да поиска да се запознае
с оригинала на акта за установяване на административно
нарушение. Освен това, видно от текста на жалбата, депозирана от жалбоподателя Д. ***,
в същата се възпроизвежда съдържанието на акта за установяване
на административно нарушение. При това
положение следва да се приеме, че същият
се е запознал със съдържанието на акта
и вписаните в него констатации, поради
което не е нарушено правото
му на защита в развилото се
административно наказателно производство. Нещо повече – в хода на съдебното производство жалбоподателят
разполага с всички допустими от закона средства да опровергае
съдържащите се в акта за установяване на
административно нарушение и възпроизведени в наказателното постановление констатации, обосноваващи наличието на административните нарушения. В този
смисъл е и Решение № 260/10.10.2016 г. по КАНД № 211/2016 г. по
описа на ШАС.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 1 580/11.10.2018 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на П.Н.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: