Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2881/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Старт-3-2017” ЕООД -гр.***срещу Наказателно постановление № 27-0000672/17.10.2018г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- щанд за парфюми, намиращ се в магазин „Кауфланд“ на адрес: гр.Шумен, ул.“Бели Лом“ №1. На 28.08.2018г. в 16,40ч. от В.В.Р. и Г.П.П.- инспектори при Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на санкционираното лице в посочения обект. При проверката било установено, че на щанда като продавач работи непълнолетното лице Г.Б.Х.. Същата обслужвала клиенти и извършвала продажби. При извършена на 17.09.2018г. проверка по документи било установено също, че работодателят не е поискал и съответно не е получил разрешение от Дирекция “ИТ” за приемането на лицето на работа. Във връзка с тези констатации, на 17.09.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че при осъществяване на неговата дейност е приело на работа като продавач-консултант посоченото непълнолетно лице, без да е поискало предварително разрешение за това от Дирекция “ИТ”- гр.Шумен. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.10.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “Старт-3-2017” ЕООД -гр.***било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.303, ал.3 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите В.В.Р. и Г.П.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели, които лично са възприели извършването на нарушението. Доколкото двамата не са се намирали в никакви особени отношения с представителите на санкционираното дружество, а и не извлича ползи от твърденията си, същите не могат да се счетат за заинтересувани или предубедени. Поради това за съда не съществуват основания да не кредитира техните показания и ги приема за достоверни и правдиви.

По делото е приложено писмено обяснение от лицето М.С., работеща като продавач-консултант в процесния обект, в което същата заявява, че е помолила непълнолетната да я замести за кратко време, без знанието на работодателя ѝ. Твърденията в жалбата обаче не опровергават фактическите изводи на съда. Същите не могат да се счетат за достоверни, тъй като противоречат както на констатациите на проверяващите и на изявленията, които Г.Х. е направила пред тях, така и на данните от попълнената от последната писмена декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Макар и да няма качеството на свидетелски показания, като надлежно прието и приложено по делото писмено доказателство посочената декларация дава основание писмените обяснения на М.С. да не бъдат кредитирани и потвърждава достоверността на показанията на проверяващите. При така установеното съдът приема, че непълнолетното лице действително е полагало труд за дружеството, като е било ангажирано с изпълнение на трудови задължения в рамките на шест работни часа на конкретната дата, с договорено дневно заплащане. Следва да се отбележи също, че доколкото административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна /безвиновна/, за реализирането ѝ е без правно значение наличието или липсата на знание за полагането на труд от непълнолетната от страна на представител на дружеството.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда установява изискване лицата от 16 до 18 години да се приемат на работа само с разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 28.08.2018г. непълнолетната Г.Х. се е намирала в стопанисвания от дружеството търговски обект и че по отношение същата не е било издадено предварително разрешение за работа от Дирекция “ИТ” – гр.Шумен. По изложените по-горе съображения съдът приема, че Х.е полагала труд като продавач-консултант за дружеството-жалбоподател. По този начин дружеството е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.

Не са налице основания нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като липсват данни нарушението да е отстранено веднага след установяването му.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер над минималния, предвиден в закона, но в НП не са изложени конкретни мотиви за това. Предвид липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство и доколкото се касае за полагане на труд от непълнолетното лице само в рамките на един работен ден, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000672/17.10.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на “Старт-3-2017” ЕООД -гр.***с ЕИК: 205019946, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 2000,00 лева на 1500,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: