Р Е Ш Е Н И Е

607/14.12.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На пети декември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2887 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1729-000431/02.10.2018г. на Началник РУ към ОДМВР - гр. Шумен с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на Г.Н.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като излага съображенията си за това. Счита, че е налице неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, както и не изпраща процесуален представител.

За АНО, редовно призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 19.09.2018г., около 13.50 часа в община Венец на път Първи клас № I-7 в с. Изгрев на гл. път I-7 разклон с. Буйновица в посока с. Буйновица, жалбоподателят управлявал колесен трактор без регистрационни табели с рама № 2494188 с неустановена собственост. По време на управлението му жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ гр. Шумен, които били на специализирана акция на територията на община Венец. В хода на проверката било констатирано, че И. управлява със свидетелство за управление на МПС № 265578032, което е от категория „В“, което не е валидно за категорията към които спада управляваното МПС. За констатираното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН серия Д бл. № 0261802/19.09.2018г. като актосъставителят е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл.150а ал.1 от ЗДвП. При предявяване на акта на жалбоподателя, възражения не били записани. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, такива не са постъпили. Въз основа на съставения акт, и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на Г.Н.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП. НП и е връчено лично на 17.10.2018г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.Н.А. – актосъставител и Е.Т.М. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират изцяло с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал колесен трактор без регистрационни табели с номер на рамата № 2494188, в посочения пътен участък. Установено е също така от справката за нарушител, приложена на лист 8 от делото, че жалбоподателят е придобил шофьорска книжка на 29.03.2010 година и тя е за категории В, АМ. Към момента на проверката не е притежавал свидетелство, което да му удава право да управлява колесен трактор.

Текстовете които са нарушени са коректно посочени и настоящия съдебен състав не споделя лансираната от жалбоподателя версия, че в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 150 от ЗДвП, а в НП е посочен чл. 150а ал.1 от ЗДвП и жалбоподателя неправилно е наказан. В АУАН буквата «а» е изписано като малка, както е изписано в ЗДвП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя притежава СУМПС но не и за класа на МПС което управлява. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание в минимално предвидения размер.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно – наказващия орган правилно е определил размера на наказанието, като е наложил минималния размер.

Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28 от ЗАНН, предвид обществените отношения които засяга, неговата тежест и с оглед личността на нарушителя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановленние № 18-1729-000431/02.10.2018г. на Началник РУ към ОДМВР - гр. Шумен с което на основание чл.53 от ЗАНН и 177 ал.1 т.2 от ЗДвП на Г.Н.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: