Р Е Ш Е Н И Е

613/18.12.2018г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На единадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2904 по описа на ШРС за 2018г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 27-0000655 от 18.10.2018г., от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „М-А ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 203138193, седалище и адрес на управление: ********, представлявано от М.А., ЕГН **********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

Дружеството - жалбоподател моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба от адв. Моллов, съдържаща становище за давене ход и по същество, както и съдържаща искане за задаване на конкретни въпроси към актосъставителя и свидетеля.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2018г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен на строително-ремонтни работи /разчистване на строителни отпадъци/ в района на североизточния ъгъл на пресов цех на „Алкомет“ АД гр. Шумен, Индустриална зона, извършвани от екип на „М-А ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 203138193.

В хода на проверката било установено, че „М-А ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 203138193, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си, е допуснал до работа на 13.09.2018г., в горецитирания обект, общия работник Е.О.О., без да го е застраховал за риск „трудова злополука“.

На 13.09.2018г. работникът Е.О.О. е работел в обекта, което е установено от извършения ежедневен инструктаж по безопасност при работа в съответната инструктажна книга и от обясненията на представляващия дружеството.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 1831602/2018г., приложен по делото.

В същия, на основание чл. 404, ал.1 , т.1 от КТ, са дадени предписания в т.4.,работодателят да не допуска до извършване на СМР на обекта работници, които не са застраховани за риска „трудова злополука“, като е посочен срок- 19.09.2018г.

За констатираното нарушение, също на 18.09.2018г., е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000655, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

Актът е бил съставен в присъствие на представител на дружеството-нарушител, като са отразени възражения- нарушението е отстранено веднага, след установяването му.

Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По делото е приложена Застрахователна полица № 0000667914/ 13.09.2018г.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 27-0000655 от 18.10.2018г., от Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „М-А ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 203138193, седалище и адрес на управление: ******** представлявано от М.А., ЕГН **********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 300 лева, за нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука.

Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че дружеството - жалбоподател се явява работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ.

В това си качество дружеството е следвало, съобразно разпоредбите на чл.52, ал.1 от ЗЗУБТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, да застрахова работещия в обекта на дружеството работник, изпълняващ длъжността „общ работник“, за риска „трудова злополука”.

От Протокол №ПР 1831602/2018г. се установява, че към момента на проверката - 13.09.2018г., дружеството не е изпълнило задължението си.

Същевременно, от приложената Застрахователна полица № 0000667914/ 13.09.2018г. се установява, че нарушението е отстранено веднага.

От показанията на разпитания актосъставител С. , дадени в съдебно заседание, проведено на 11.12.2018г. същия заяви :“ ……..В писменото си обяснение г-н Арашчъ писмено декларира тези факти, а именно, че към 13-ти не е имал застраховка на риска на своите работници. Това обяснение беше написано на 18-ти септември от неговата счетоводителка, под негова диктовка, отговаряйки на зададени от нас въпроси. Той комуникираше на български език. Той е от двадесет години в България……..има ЕГН, разрешение за пребиваване…………..Даже лично си е написал името в това обяснение на български език…………специално заради него помолих неговата счетоводителка да му преведе всичко, ако нещо не му е ясно и да се подпише в протокола, че му е превела и акта също да преведе ……………..не е имало необходимост и не е възниквал проблем да бъде назначаван преводач, в която и да е фаза на административното производство.Той всичко разбира. Той си живее в Шумен ….. адресът му е на ул.“А.Константинов“20……………..разбира езика, но за да не му бъдат накърнени правата, допълнително му беше преведено и от служител, който сам си беше довел……………..тя беше доведена от него, за да му преведе. Бях го предупредил да си доведе преводач, защото му знам номерата от предните срещи ….“

Свидетелката Р., в съдебно заседание, проведено на 11.12.2018г., заяви: “……Комуникирахме на български и разбираше абсолютно всичко, което му беше казано. Протоколът и актът бяха преведени ……………..от неговата счетоводителка, която беше довел в деня на проверката по документи …………..Обяснението не го написа собственоръчно, но се подписа и си написа имената на български език……………..“

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” регламентира, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Съгласно Заповед № РД-01-883/03.11.2017г на МТСП за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности, за прилагане през 2018г. относно икономическата дейност, извършвана от дружеството, е определен коефициент, който е по- висок от средния коефициент за страната за 2018 г.-0,66.

С бездействието си, дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 52, ал.1 от ЗЗУБТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и е осъществило административно- наказателния състав на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно който, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000лв. до 10 000 лв. С оглед обстоятелството, че на 13.09.2018г. /в деня на проверката/ дружеството е отстранило установеното нарушение, като е сключило договор за задължителна застраховка „трудова злополука” и от нарушението не са произтекли вредни последици, АНО е заключил, че в случая е приложим привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100лв. до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50лв. до 100 лв.

Безспорно в случая е, че административното наказание е наложено за нарушение на чл.52 от ЗЗБУТ, според която норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска «трудова злополука» за сметка на работодателя, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като по силата на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска «трудова злополука», на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност, с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

При извършената служебна проверка, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които да налагат неговата отмяна. Настоящата инстанция намира, че не е налице нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Относно въпросите, зададени на свидетелите относно това дали е извършен превод на разбираем език на представляващият дружеството Муамер Арашчъ, поискани в молбата депозирана от адв.Д.Моллов, съдът намира следното :

Правото на безплатен превод на разбираем език за обвиняемия в наказателното производство е регламентирано в чл. 6 , § 3 ,б.“е“ на ЕКПЧ. Това право на национално ниво намира отражение освен в нормата на чл. 21, ал.2 от НПК, регламентираща, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, съгласно която, обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.

Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство и в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението.. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Действително, при установяване на нарушение и съставяне на акт, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Но преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС. Във всеки случай, следва да се прави извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и правото на личността.

ЕСПЧ и Съдът на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но същевременно правят разграничение с оглед спецификите на всеки отделен казус (В този смисъл Решение на ЕСПЧ по дело Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език, е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Следва да се съобрази и фактът, че в Директива 2010/648ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, т.е. преценката за нарушено право на защита във всеки случай следва да се направи след задълбочен анализ на всички компоненти на правото на справедлив съдебен процес. 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че представляващият дружеството -жалбоподател, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което е съставен актът. Извод за това, настоящата инстанция прави, съобразявайки показанията на разпитаните свидетели С. и Р. и фактът, че все пак на представляващият дружеството е бил извършен превод на турски език от негов служител. В тази връзка съдът съобрази и Решение № 485/03.12.2008г на ВКС, II н.о. съгласно което, законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му на извърши верен превод, под страх от наказателна отговорност. Поради изложеното, съдът намира, че не е налице накърняване на правото на защита, доколкото още в момента на проверката и на съставяне на акта на представляващият дружеството е било разяснено нарушението за което се съставя АУАН, включително и на разбираемия за него език.

Освен това, жалбоподателят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод, то това не е попречило на жалбоподателя да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал.1 от НПК, съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните и в рамките на съдебното производство жалбоподателят може да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права.

В тази връзка, съдът съобрази и чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.10г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, съгласно която, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящият случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка да поиска назначаване на преводач, което не е сторено.

С оглед горепосоченото, съдът намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен превод на съставения АУАН по начин, по който представляващият дружеството-жалбоподател е разбрал за какво нарушение се съставя АУАН и не е допуснато нарушение в хода на административното производство.

В същото време обаче, съдът намира, че административно- наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в максималния размер, предвиден в закона, като в наказателното постановление не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи наложения размер. Съдът, като съобрази, че по делото няма данни за влезли в сила НП с наложени наказания за други нарушения на трудовото законодателство на санкционираното дружество, намира за законосъобразно и справедливо имуществената санкция да бъде намалена до минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

С оглед на гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000655 от 18.10.2018г., от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „М-А ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 203138193, седалище и адрес на управление: ******** представлявано от М.А., ЕГН **********, в качеството си на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 300 лева, за нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, КАТО намалява размера на санкцията от 300 лв. на 100лв. /сто/лева .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: