Мотиви по Наказателно дело 2066/2017г.

Мотиви към присъда по НЧХД № 2066 по описа за 2017г. на ШРС

На 07.09.2017г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от Н.М.Е., ЕГН********** срещу М.М.А., ЕГН********** и Н.Р.А., ЕГН ********** за извършени престъпления от частен характер.

В частната тъжба е посочено, че:

- на 23.03.2017 и на 17.05.2017г. в гр. Шумен М.М.А. повредил оградата, построена от тъжителката и съпруга й, която разделяла имота на тъжителката и този на подсъдимите като отлепил и съборил на земята 25 броя от поставените цигли, в резултат на което те се счупили;

- на 04.05.2017г. в гр. Шумен М.М.А. и Н.Р.А. *** причинили лека телесна повреда на тъжителката като М.М.А. й нанесъл удари с камъни, а Н.Р.А. й нанесла удари с дървена дръжка на лопатка и метла по главата, по гърба, раменете, ръцете и краката, вследствие на което получила множество кръвонасядания в областта на гърба, левия горен и десния долен крайник, палпаторна болезненост в лявата задушно тилна област на главата, на лявото и на дясното коляно външно,

- на 04.05.2017г. в гр. Шумен М.М.А. и Н.Р.А. публично унизили честта и достойнството на тъжителката като М.М.А. я нарекъл «курва», ругаел я и я псувал, показвал неприлични жестове, а Н.Р.А. я нарекла „курва“, „шарлатанка“, „простачка“.

С разпореждане от 13.09.2017г. М.М.А. е предаден на съд за възведените с частната тъжба обвинения по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК; Н.Р.А. е предадена на съд за възведените с частната тъжба обвинения по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

С частната тъжба са предявени и граждански искове срещу двамата подсъдими, а именно:

- срещу подс.М.М.А., ЕГН ********** в размер на 616.50 лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 216 ал.4 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017 год., до окончателното изплащане; в размер на 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 130, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 04.05.2017 год., до окончателното изплащане; в размер на 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 04.05.2017 год., до окончателното изплащане на сумата;

- срещу подс.Н.Р.А., ЕГН ********** в размер на 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 130, ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 04.05.2017 год., до окончателното изплащане; в размер на 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 04.05.2017 год., до окончателното изплащане на сумата;

- и солидарно срещу двамата подсъдими – в размер на 35.00 лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 04.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата.

Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа така възведените обвинения, както и гражданските искове и предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите с частната тъжба обвинения като им бъдат наложени наказания, както и да бъдат уважени гражданските искове в предявеният размер, като излага подробно доводите си за това. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Подсъдимите не се признават за виновни. По отношение на повдигнатите обвинения в хода на съдебното следствие дават обяснения. Категорично отричат да са съпричастни относно съборените цигли на оградата, както да са нанасяли удари на тъжителката или да са я обиждали. Според тях влошените им отношения са в резултат на поведението на тъжителката. Конфликтите възниквали по нейна вина. В последната си дума заявяват, че не са виновни и молят да бъдат оправдани. Защитникът на подсъдимите моли подсъдимите да бъдат оправдани по обвинението по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй като счита че по отношение на това деяние е приложим чл.9 ал.2 от НК, а също така обвинението не е доказано и с оглед авторството. По отношение обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, счита, че следва да бъде приложен института на реторсията, съгласно чл.146 ал.2 от НК. Счита обвинението по чл. 216 ал.4 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за недоказано по отношение на авторството като при условията на евентуалност моли да бъде наложено наказание „глоба“. По отношение на гражданските искове моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите М.М.А. и Н.Р.А. и семейството на частната тъжителка Н.М.Е. живеят в съседни имоти в гр.Шумен на ул. „Златица“, съответно първите на №18, а тъжителката на №16. От дълго време отношенията между тях били обтегнати. Конфликтите не били рядкост и възниквали по най-различни поводи като си отправяли взаимно обидни и нецензурни думи. Имали спорни имуществени отношения от гражданско-правен характер във връзка с границата между двата имота и това се отразявало, и на отношения им в личен план. През 2013г. подсъдимите завели гражданско дело № 3265/2013г. по описа на ШРС срещу тъжителката, съпруга й и Е.Ф. по чл.53 от ЗКИР. Първоначално двата имота били разделени от ограда състояща се от мрежа. През 2014г. частната тъжителка и съпруга й заменили мрежата като построили масивна плътна ограда с дължина 7.30 м. и височина 1.60м., отгоре на която били поставени 25 броя керемиди. Построяването на тази ограда също дало повод за възникване на сериозни конфликти между семейството на подсъдимите и това на частната тъжителка. С течение на времето влошените взаимоотношения продължавали да се задълбочават.

На 23.03.2017г. и на 17.05.2017г. подс. М.А. с помощта на дървена сопа избутал 20 от поставените върху оградата керемиди, в резултат на което те се отлепили и паднали на земята до оградата в двора на тъжителката като част от тях се счупили. Тези действия на подсъдимия били възприети от св. Ф.М. и св. Д.М.. Фактът, че по – голямата част от керемидите на оградата паднали през м. март 2017г. бил възприет и от св. Т.А.К.. Същата се намирала в домът си, който е разположен в общ двор с този на тъжителката, когато чула шум. Погледнала през прозореца и видяла падналите керемиди, но не и причината поради която това се случило. При завръщането на майка й – св. С.Х.Д. я уведомила за случилото се.Последната също видяла падналите керемиди, за което направила опит да уведоми тъжителката по телефона, но не успяла да се свърже. Когато след около 10-15 минути тъжителката се прибрала, св. С.Х.Д. я уведомила за случилото се. Предният ден – на 22.03.2017г., докато работела в градината св. С.Х.Д. чула шум от удряне, чукане по керамична или стъклена повърхност като шумът идвал от двора на подсъдимите. На 17.05.2017г. около обяд св. Д.забелязала, че били паднали още 4-5 керемиди.

На 04.05.2017г. тъжителката Н.М.Е. *** към дома си. В това време подсъдимите М. и Н. А.също се намирали на улицата. Тъжителката им направила забележка, че хвърляли боклуци пред Арменската църква, което дало повод за възникване на поредния скандал между тях, в хода на който от страна на подсъдимите било упражнено физическо насилие спрямо тъжителката. Подс. А. й нанесла удари по тялото с метла и лопатка. Тъжителката побягнала като подс. М.А. я последвал хвърляйки камъни след нея като някои от тях ударили Е.. Действията на двамата подсъдими били възприети от св. Ф.А.М., а св. Г.А.М. възприела единствено подс. М.А. бягайки след тъжителката и замервайки я с камъни като видяла един камък, който ударил тъжителката по гърба. За инцидента тъжителката подала сигнал на тел.112. Мястото било посетено от служители на РУ – Шумен, които изготвили докладна по случая. На подс. Н.А. и тъжителката били съставени протоколи за предупреждение да не се саморазправят по между си и да не си нанасят физически и психически тормоз. На 05.05.2017г. тъжителката посетила ОСМ при МБАЛ – Шумен, където била освидетелствана и й било издадено медицинско удостоверение.Същият ден св. Ф.А.М. посетила тъжителката в дома й. Последната се оплакала от болки в гърба. Св. М.видяла, че тъжителката имала синини по гърба и по задната страна на краката й. Няколко дни по – късно при случайна среща на св. Г.А.М. с тъжителката, последната показала ръцете и краката си, по които св. Г.М. видяла сини.

За упражненото спрямо нея физическо насилие, тъжителката споделила и със свидетелите Д.И.М., С.Х.Д., и съпруга си - св.Б.Х. Е.. Обяснила, че подсъдимите са я били като подс. Н.А. я удряла с метла и лопата, а подс. М.А. я замервал с камъни. Показала й местата, на които била ударена. Св. Д.И.М. видяла, че по гърба на тъжителката имало сини ивици, а св.С.Х.Д. видяла, че е насинена по гърба и по краката. На съпруга си св.Б.Х. Е. тъжителката споделила, че има имала болки по гърба. Последният видял и синини, разположени по гърба ѝ, по единия крак и в областта на шията.

Във връзка с повредената ограда и упражненото спрямо тъжителката насилие, последната депозирала и жалби до Районна прокуратура – Шумен, по повод на които били извършвани проверки.С постановление от 10.08.2017г. прокурор при ШРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като приел, че не са събрани данни за извършени престъпления от общ характер, а от частен такъв.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от съда, при извършеното освидетелстване на тъжителката са констатирани следните травматични увреждания: едно кръвонасядане по външната част на лявата мишница, едно кръвонасядане по външната страна на левия лакът, едно кръвонасядане в областта на гърба в ляво – по външния ръб на лявата лопатка, едно кръвонасядане по външната страна на дясната подбедрица – средна трета. Регистрирана е палпаторна болезненост в различни анатомични области на тялото – в лявата задушнотилна област на главата, в областта на лявото и на дясното коляно, както и в областта на лявата подбедрица /в зоната на съществуващи подкожни разширени вени/ без видими травматични увреждания. Вещото лице посочва също така, че между установените и регистрирани травматични увреждания в издаденото съдебно медицинско удостоверение и посочения от тъжителката начин за причиняването им, а именно нанесени удари с камък в областта на гърба и удари с лопата и метла, е налице причинна връзка. Травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и начин съобщен от пострадалата. На тъжителката са причинени болка и страдание. Уврежданията са плитки, повърхностни и би следвало да отзвучат за кратко време – 1 – 2 седмици, без трайни последици за здравето. Според вещото лице останалите медицински документи по делото съдържат данни за наличие у тъжителката на болестни състояния, свързани с наличие на хроничен болков синдром, за развитието на които са необходими години и от медицинска гледна точка не могат да се свържат с отразеното в тъжбата, тъй като са с нетравматичен произход .

Според заключението на съдебно – техническата експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от съда, нанесените щети на оградата са на стойност 123.25 лева. От обстоятелствената част на експертизата се установява, че оградата е с дължина 7.30м. и височина 1.60м. и отгоре са били поставени 25 броя керемиди. Към момента на огледа на оградата имало останали 5 броя керемиди.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Ф.А.М., Г.А.М. , Д.И.М., Т.А.К. С.Х.Д., К.М.И., Ф.Д.И., М.К.К., Н.А.И., Б.Х. Е., А.В.А., заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебно – техническа експертиза, поддържани от вещите лица и приети от съда, приетите чрез възпроизвеждане в съдебно заседание файлове предоставени от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център Варна, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че между подсъдимите и частната тъжителка са налице влошени отношения, които имат траен характер. Между тях възниквали проблеми, във връзка с границата между двата имота, които са се наслагвали с години. Всичко това прогресивно водело до влошаване на отношения им стигнайки до взаимна нетърпимост. Конфликтите между тях не били рядкост и възниквали по различни поводи. Отправяли си взаимно обидни и нецензурни думи. В резултат на тези съседски конфликти се стигнало и влошаване на отношенията между тъжителката и свидетелите Ф.Д.И. и Н.А.И., обитаващи къща разположена в общ двор с тази на тъжителката.

При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението. Изявленията му в съдебно заседание не са източник на доказателства. Изложените от него твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

По отношение възведеното обвинение срещу подс. М.А. по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът намира следното:

В частната тъжба е посочено, че на 23.03.2017 и на 17.05.2017г. подс. А. повредил оградата, построена от тъжителката и съпруга й, която разделяла имота на тъжителката и този на подсъдимите като отлепил и съборил на земята по – голяма част от поставените цигли, в резултат на което те се счупили.

Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 23.03.2017г. и на 17.05.2017г. от оградата разделящи имотите на тъжителката и подсъдимите са били съборени 20 броя керемиди. Подсъдимите в обясненията си дадени в хода на съдебното производство не отричат този факт, но заявяват, че нямат каквото и да е участие в повреждането на оградата. Т.е. спорно се явява авторството на деянието. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в тази част, тъй като намира, че се опровергават от показанията на свидетелите Ф.А.М., Д.И.М., Т.А.К. и С.Х.Д.. По отношение авторството на деянието съдът намира, че са налице преки доказателства, а именно показанията на свидетелите Ф.А.М. и Д.И.М., които са очевидци и пресъздават това, което са възприели непосредствено. Действително по отношение на св. Ф.А.М. се установи, че тя е в лоши отношения с подсъдимите, поради което има индиция за нейната заинтересованост спорът да се реши в полза на тъжителката, но по отношение на св. Д.И.М. не са налице данни за предубеденост. Доколкото показанията на тези две свидетелки кореспондират помежду си, както относно времето на извършване на деянието, така и начина на извършването му – повдигане на залепените въхру оградата керемиди с помоща на дървена сопа от страна на подс. А., както и по отношение на обстоятелството, че на 23.03.2017г. заедно с подс. А. е имало още един мъж, съдът намира, че не са лъжливи. При проведения следствен експеримент в имота на св. М.и в този на св. М.се установи, че първата има видимист към част от оградата, а св. М.към цялата оградата. Показанията на тези свидетелки не са оборени по никакъв начин.В хода на съдебното следствие бяха събрани и други гласни доказателства, а именно – показанията на св. Ф.Д.И., според която на 23.03.2017г. вечерта, по тъмно, чула шум, погледнала и видяла тъжителката да прибягва откъм оградата. На следващият ден я чула да крещи обвинявайки подсъдимите, че са съборили керемидите. Тази свидетелка по скоро подкрепя версията на подсъдимите, че тъжителката сама е съборила керемидите, с цел да ги обвини, че са повредили оградата. Съдът не кредитира показанията на св. Исмаилова в тази част, тъй като се опровергават, както от показанията на св. Ф.А.М. и св. Д.И.М., така и от показанията на св. Т.А.К. и св.С.Х.Д.. Жилището, в което живеят свидетелката Т.А.К. и майка й – св. С.Х.Д. е в общ двор с къщата на тъжителката и е близо до процесната ограда. За тези свидетелки се установи, че не вземат страна в съществуващия спор между тъжителката и подсъдимите, и не са във влошени отношения със страните, поради което съдът намира, че показанията им са обективни. От показанията им се потвърждава, че голямата част от керемидите на оградата паднали на 23 март 2017г., през деня. Св. Т.А.К. се намирала в домът си, който както бе посочено по – горе, е разположен в общ двор с този на тъжителката. Чула шум, погледнала през прозореца и видяла падналите керемиди, но не и причината поради която това се случило. Казала на майка си – св. С.Х.Д. за случилото се, която също видяла, че керемидите са на земята. Опитала се да уведоми тъжителката по телефона, но не успяла да се свърже. След като тъжителката се прибрала след около 10-15 минути св. С.Х.Д. я уведомила за случилото се. Също така според показанията на св. С.Д., предният ден – на 22.03.2017г., докато работела в градината чула шум от удряне, чукане като по керамична или стъклена повърхност като шумът идвал от двора на подсъдимите. Показанията на свиделките К.и Д. кореспондират с показанията на св. Ф.А.М. и св.Д.И.М., че керемидите са паднали през деня, а не по тъмно, когато св. Ф.И., твърди, че видяла тъжителката до оградата, което също сочи на извода, че показанията на св. М.и св.М., следва да бъдат кредитирани. Останалите събрани по делото гласни доказателства не касаят обстоятелства съотносими към обвинението по чл.216 ал.4 от НК или съдържат твърдения, които не почиват на непосредствени възприятия, а по скоро излагат версии почиващи на предположения, взависимост коя страна в спора подкрепят.

От анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че се доказва факта, че подсъдимият М.А. на 23.03.2017г. и на 17.05.2017г. е съборил 20 от керемидите поставени на оградата, с което противозаконно повредил чужда недвижима вещ – зидана ограда, собственост на Н.М.Е., като причинените щети са на стойност 123.25 лева.

По отношение възведеното обвинение срещу подс. М.А. и подс. Н.А. по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът намира следното:

В частната тъжба е посочено, че на 04.05.2017г. подсъдимите са причинили лека телесна повреда на тъжителката като подс.М.А. й нанесъл удари с камъни, а подс.Н.А. с дървена дръжка на лопатка и метла по главата, по гърба, раменете, ръцете и краката, вследствие на което получила множество кръвонасядания в областта на гърба, левия горен и десния долен крайник, палпаторна болезненост в лявата задушно тилна област на главата, на лявото и на дясното коляно външно.

Подсъдимите в обясненията си дадени в хода на съдебното производство отричат да са нанясяли удари на тъжителката и да са я замервана с камъни. Подс. Н.А. признава, че докато чистила на улицата отнякъде се появила тъжителката и отново влезли в пререкания, по повод съборените керемиди. Посочва също така, че двете се дърпали, но до удари не се стигнало. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в тази част, тъй като намира че се опровергават от събраните по делото доказателства.

От заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза и приетото писмено доказателство – СМУ № 74/2017г. по безспорен начин се установява, че при извършеното освидетелстване на тъжителката на 05.05.2017г. са констатирани травматични увреждания: синкаво кръвонасядане по външната част на лявата мишница на площ 2 на 0.8 см., подобно на вид кръвонасядане по външната страна на левия лакът на площ 2 на 1 см., синкаво кръвонасядане в областта на гърба в ляво – по външния ръб на лявата лопатка с диаметър 2.5 см., синкаво кафеникаво кръвонасядане по външната страна на дясната подбедрица – средна трета на площ 3 на 2 см. Регистрирана е палпаторна болезненост в различни анатомични области на тялото – в лявата задушнотилна област на главата, в областта на лявото и на дясното коляно, както и в областта на лявата подбедрица / в зоната на съществуващи подкожни разширени вени/ без видими травматични увреждания.

Наличието на травматичните увреждания на тъжителката се доказва и от показанията на свидетелите Ф.А.М., Г.А.М., Д.И.М., С.Х.Д., Б.Х. Е., които са възприели наранявания в областта на гърба, краката и ръцете на тъжителката, поради което показанията им в тази част са пряко доказателство по делото, относно наличието на травматични увреждания. Показанията на свидетелите кореспондират със заключението на съдебно – медицинската експертиза, от което е видно, че при извършеното освидетелстване са констатирани увреждания в тези области. При освидетелстването от съдебен лекар, тъжителката е посочила като причина за причиняването им нанесени удари с камък в областта на гърба и удари с лопата и метла. Същото е посочила и в депозираната до съда тъжба. Посоченият от тъжителката механизъм на причиняване на травматичните увреждания кореспондира със заключението на съдебно – медицинската експертиза, в която вещото лице посочва, че между установените и регистрирани травматични увреждания в издаденото съдебно медицинско удостоверение и посочения от тъжителката начин за причиняването им, а именно нанесени удари с камък в областта на гърба и удари с лопата и метла, е налице причинна връзка и могат да бъдат причинени по време и начин съобщен от тъжителя. Кръвонасядането в областта на гърба в ляво – по външния ръб на лявата лопатка, вещото лице е посочило, че е с диаметър 2.5 см., т.е. има кръгла форма, т.е. съответства да е получен от удар с камък. Заключението на съдебно – медицинската експертиза кореспондира с твърденията на тъжителката в тъжбата за вида на упражненото физическо въздействие спрямо нея. Констатираните увреждания и регистрираната палпаторна болезненост са разположени в различни анатомични области. Това обстоятелство доказва твърденията на тъжителката какво насилие е било упражнено спрямо нея, към тях не са прибавяни елементи, не е налице преувеличаване относно упражненото насилие. Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че на посочената в тъжбата дата на тъжителката е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.

По отношение авторството на деянието съдът намира, че са събрани преки доказателства – показанията на свидетелите Ф.А.М. и Г.А.М., както и косвени такива – показанията на свидетелите Д.И.М., С.Х.Д. и Б.Х. Е..

Свидетелите Ф.А.М. и Д.И.М., са очевидци и пресъздават това, което са възприели непосредствено. Първата свидетелка е видяла действията на двамата подсъдими, а втората е възприела единствено подс. М.А. бягайки след тъжителката да я замерва с камъни като видяла един камък, който я ударил по гърба. Показанията на тези свидетели не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира. Не са установени каквито и да е данни тъжителката да е травмирана от някого другиго въпросната ден или в по-късен период. Самата посъдима в обясненията си признава, че е имало дърпане между двете, което също доказва, че въпросният ден са се срещнали и отново се е стигнало до конфликт, както и че по повод на това мястото е било посетено от полицейски служители.

Свидетелите Д.И.М., С.Х.Д. и Б.Х. Е. сочат в показанията си, че впоследствие тъжителката е споделила с тях, че подсъдимите са ѝ нанесли удари на въпросният ден. По време на деянието тези свидетели не са присъствали на мястото на инцидента, поради което съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания, относно споделеното за инцидента от тъжителката, касателно авторството на деянието. Версията на подс. М.А., че по това време се намирал на друго място, не е подкрепена с доказателства. От анализа на събраните по делото доказателства ,съдът намира че са налице достатъчно и категорични доказателства /преки и косвени/, че подсъдимите са осъществили състава на чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

По отношение възведеното обвинение срещу подс. М.А. и подс. Н.А. по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът намира следното:

В частната тъжба тъжителката сочи, че на 04.05.2017г., когато от страна на подсъдимите й била причинена лека телесна повреда, те също така публично унизили честта и достойнството й, като подс.М.А. я нарекъл «курва», ругаел я и я псувал, показвал неприлични жестове, а подс.Н. А. я нарекла „курва“, „шарлатанка“, „простачка“.

Подсъдимите в обясненията си дадени в хода на съдебното производство отричат да са употребявали неприлични думи спрямо тъжителката.

Съотносимите доказателства по отношение така възведеното обвинение са показанията на свидетелите Ф.А.М. и Г.А.М.. Първата свидетелката в показанията си сочи, че по принцип е чувала подсъдимите да наричат тъжителката „курва,проститутка“. По отношение случилото се на 04.05.2017г., първоначално заявява, че на когато подс. Н.А. гонила тъжителката, не чула да й казва обидни думи. Веднага след това посочва, че докато подсъдимата биела тъжителката била чула да я нарича „проститутка, шарлатанка“. По отношение на подс. А. заявява, че не е чула да обижда тъжителката, но докато хвърлял камъни я псувал. Не могла да разбере псуването.Чула, че нещо мърмори, но конкретни думи не чула. След това посочва, че била чула само една дума „уста“ и от там си направила извода, че псува. Показанията на свидетелката в тази част съдът намира за вътрешно противоречиви, поради което сами по себе си не могат да докажат по несъмнен начин възведеното обвинение. Показанията на св. Г.М. касаят единствено действията на подс. М.А., когото е възприела да бяга след тъжителката. Според свидетелката подсъдимият бягайки псувал като уточнява, че конкретни думи също не чула. По тона на говорене решила, че псува. Тези показания на свидетелката също не доказват, че на 04.05.2017г. подсъдимият е употребил спрямо тъжителката неприлични изрази, доколкото свидетелката не е възприела конкретни такива.

Както бе посочено по – горе, за случилото се на 04.05.2017г. тъжителката споделила със свидетелите Д.И.М., С.Х.Д. и съпруга си Б.Х. Е.. Видно от показанията им, тъжителката обяснила за нанесени удари от страна на подсъдимите, но не и за отправени спрямо нея обидни думи, жестове, псувни или закани. От съдържанието на приетите, чрез възпроизвеждане в съдебно заседание, файлове предоставени от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център Варна се установява, че тъжителката при подаване на сигнала също е посочила само за упражнено спрямо нея физическо насилие.

По отношение обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК съдът намира, че не са събраните доказателства, които да са безпротиворечиви, взаимно допълващи се. Липсват както преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупност да водят до единствено възможния извод, че подсъдимите са унизила честта и достойнството на тъжителката, поради което съдът ги призна за невиновни по това обвинение.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подс. М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а подс. Н. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК , защото:

По отношение престъплението по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху недвижими вещи;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал пряко върху чужда недвижима вещ - зидана ограда, събаряйки 20 бр. поставените върху нея керемиди, вследствие на което я повредил като причинените вреди са на стойност 123.25 лева, което обуславя извод за маловажен случай;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - съзнавал е, че въздействат върху чужда вещ, предвиждал е повреждането й като последица от това въздействие, като във волево отношение извършителя пряко е целял този резултат - т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като двете деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяние от обективна и субективна страна представлява продължение на първото деяние.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.

По отношение престъплението по по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК от НК:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са въздействали на организма на частната тъжителка, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на частния тъжител.

* субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл - подсъдимите са предвиждали конкретното увреждане и са съзнавали общественоопасния му характер, като са целели настъпването на съставомерния резултат;

Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.20 ал.2 от НК, тъй като подсъдимите са съучастници в извършването на това престъпление - и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние, т.е. те са съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние ,степента на обществена опасност на подсъдимите,както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние, напреднала възраст;

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено на основание чл.54 от НК по следния начин: За престъплението по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК са предвидени при условията на алтернативност наказания «лишаване от свобода» до 6 месеца или «глоба» от 100 до 300 лева. Видно от справката за съдимост подс. М.М.А. е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК , също така в резултат на деянието има нанесени съставомерни имуществени вреди, признат е за виновен за две отделни престъпления, поради което не са налице предпоставките да бъде освободен от наказателна отговорност. С оглед определяне вида и размера на предвидените наказания,съдът отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства , счете за уместно да му наложи наказание „глоба“ в минимално предвидения размер. При определяне размера на наказанието, съдът отчете и обстоятелството, че същият е пенсионер, поради което получаваните финансови средства не са в голям размер.

За престъплението чл.130 ал.2 от НК са предвидени също при условията на алтернативност наказания «лишаване от свобода» до 6 месеца или «пробация» или «глоба» от 100 до 300 лева. Видно от справката за съдимост на подс. Н.А. тя също е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, няма доказателства да е заплатено наложеното й административно наказание, поради което също не може да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи отново административно наказание.Съдът намери, предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства и отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание глоба“ в минимално предвидения размер по отношение и на двамата подсъдими.

При определяне размера на наказанията и за двете престъпления, съдът отчете и обстоятелството, че и двамата подсъдими са пенсионери, поради което финансови средства, с които се издържат не са в голям размер.

Така определените наказания по вид и размер, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените граждански искове за претърпените от частната тъжителка Н.М.Е. имуществени и неимуществени вреди, съдът намира следното: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните деяния вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат отрицателните последици настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. Н.М.Е. е лицето непосредствено пострадало от престъпленията, поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение.Исковете са предявени своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон, поради което предявените граждански искове се явяват своевременно предявени. Предвид установения факт, че подсъдимият чрез своите действия е въздействал пряко върху чужда недвижима вещ - зидана ограда, събаряйки 20 от поставените върху нея керемиди, вследствие на което я повредил като причинените вреди са на стойност 123.25 лева, която сума не е възстановена, искът за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.216 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК се явява основателен и доказан, но до размера на причинените вреди - 123.25 лева, като в останалата си част бе отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 17.05.2017г., когато е довършено продължаваното престъпление, тъй като от този момент на тъжителката са причинени имуществените вреди в пълен размер.

Изцяло основателен се явява иска предявен солидарно срещу двамата подсъдими за причинени имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК в размер на 35 лева, доколкото претендираната сума е била платена от тъжителката за издаване на съдебно медицинско удостоверение, т.е. причинените вреди са пряка и непосредствена последица от деянието по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и която сума не е възстановена. Законната лихва съдът присъди от 05.05.2017г., на която дата тъжителката е извършила акта на имуществено разпореждане.

По отношение на предявените граждански искове поотделно срещу всеки от подсъдимите за претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът счете, същите за частично основателни в размер на по 500 лева срещу всеки от подсъдимите. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което са възникнали вреди от деянието им и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счете, че е справедливо така претендираните граждански искове да бъдат уважен до размер 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017г. В останалата му част до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът взе предвид и факта, че видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза при извършеното освидетелстване на тъжителката са констатирани 4 кръвонасядания по тялото и е регистрирана палпаторна болезненост в 3 анатомични области – в лявата задушнотилна област на главата, в областта на лявото и на дясното коляно, и в областта на лявата подбедрица. Уврежданията са плитки, повърхностни, не са на голяма площ и според вещото лице би следвало да отзвучат за кратко време – 1 – 2 седмици, без трайни последици за здравето. Останалите медицински документи по делото съдържат данни за наличие у тъжителката на болестни състояния, свързани с наличие на хроничен болков синдром, за развитието на които 9според вещото лице са необходими години и от медицинска гледна точка не могат да се свържат с отразеното в тъжбата, тъй като са с нетравматичен произход, поради което не следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетенията.

По отношение на предявените граждански искове за претърпени от частната тъжителка неимуществени вреди в резултат на деянието по по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, съдът счита, че същите са неоснователни и недоказани. В хода на съдебното производство съдът намира, че не се събраха доказателства, които по безспорен начин да докажат възведеното с частната тъжба обвинение по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Не се установява безспорно противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което да са възникнали вреди от деянието, поради което исковете не следва да бъдат уважени.

Частният тъжител е направил разноски по делото за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, поради което направеното искане подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски се явява основателно.

Съдът осъди подсъдимите да заплати в полза на държавата и държавна такса върху уважената част на гражданските искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: